Решение № 16183 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7999/2019 г.

Решение № 16183 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7999/2019 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив против решение № 143/22.05.2019 г. на Административен съд – Кърджали, постановено по адм. д. № 31/2019 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16000918001821-091-001/28.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 724/17.12.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, и в полза на противната страна са присъдени разноски в размер на 1 360 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради необоснованост, допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски – държавна такса в размер на 83.88 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни производства. Касаторът счита за неправилно приетото от съда, че ревизираното лице през 2016 г. е получило дарения в размер на 43 000 лв. Според него заключението на ССЕ е кредитирано без да е обсъдено с останалите доказателства в противоречие с чл. 202 ГПК вр. пар. 2 ДР ДОПК. Ответницата по касационната жалба – А. Боюклиева от [населено място] – оспорват същата чрез пълномощника си адв. М. Чилова по съображения, изложени в писмена защита, и заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Кърджалийския административен съд е бил РА № Р-16000918001821-091-001/28.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 724/17.12.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП. След проведено ревизионно производство по реда на чл. 122 - чл. 124а ДОПК с оглед констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - несъответствие между декларираните/получени приходи, доходи на ревизираното лице и имущественото му състояние за 2016 г. с акта в оспорената му част, потвърдена от решаващия орган, са установени задължения на А. Боюклиева за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за 2016 г. в размер на 2 413. 50 лв. и лихва – 345. 96 лв.; задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за ДОО – 3 310. 93 лв. и лихва 521. 78 лв.; за ЗО – 2 069. 33 лв. и лихва – 326. 09 лв. и ДЗПО-УПФ – 1 293. 33 лв. и лихва – 203. 82 лв. върху максималния годишен осигурителен доход. Настоящата касационна инстанция преценява оспореното съдебно решение като валидно и допустимо, постановено от родово и местно компетентен съд съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК в приложимата редакция, по допустимо оспорване на РА в частта му, потвърдена с решението на решаващия орган, от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК. За да отмени РА първоинстанционният съд е обосновал правилен извод за това, че органите по приходите не са доказали наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, даващо им право да установят данъчното задължение и задължението за ЗОВ върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК, представляваща несъответствие между имущественото състояние на ревизираното лице и декларираните/получени от него приходи, доходи. Видно от изготвената таблица на стр. 13 от ревизионния доклад към РА, при използваната от органите по приходите методика за съпоставяне на приходите/доходите от една страна и имущественото състояние от друга, се вземат предвид: декларираните и приети за доказани налични парични средства в брой към 01.01.2016 г., които ревизиращият екип е определил като "0", а решаващият орган – в размер на 6 515. 77 лв., възприемайки констатациите в протокола за извършена проверка - № ПФ-16000917000323-073-001/23.02.2018 г. за съпоставка на имуществото и доходите на А. Боюклиева за 2015 г. и 2016 г. относно установените налични суми към 31.12.2015 г.; наличните суми в началото на периода по банковите сметки /4. 33 лв. + 5 915. 32 лв./; постъпленията от трудови правоотношения и приходи от лихви /4 431. 89 лв. + 0. 21 лв. /; декларираните парични средства в брой към 31.12.2016 г. – 5 600 лв. и тези по банковите сметки – 2 519. 50 лв. + 1. 69 лв.; разходите, направени през годината – 43. 97 лв. + 0. 03 лв. + 43 000 лв. По отношение на сумата от 43 000 лв. е прието, че са предоставени в заем на съпруга З. Боюклиев. От изложеното е видно, че спорната сума е тази в размер на 43 000 лв., включена в разходната част. По отношение на нея при проверката, приключила с цитирания по-горе протокол, е установено, че с операционна бележка № 38/01.09.2016 г. от Р. Райчев, баща на А. Боюклиева, е направен превод от разплащателната му сметка в Банка ДСК, клон Момчилград по разплащателната сметка на А. Боюклиева на 27 000 лв. с основание дарение, а с операционна бележка № 19/02.09.2016 г. е направен превод на сумата от 16 000 лв. от К. Райчева, майка на А. Боюклиева, по разплащателната сметка на Боюклиева. На същите дати сумите са преведени от разплащателната сметка на А. Боюклиева по сметката на нейния съпруг З. Боюклиев. Във връзка с превода на сумата от 16 000 лв. на К. Райчева е извършена проверка относно това дали е разполагала с нея. Проверката е приключила с протокол № П-16000917134287-073-001/09.02.2018 г. и след като са изследвани доходите й за периода 2011 г. – 2016 г. е прието, че госпожа Райчева е разполагала с достатъчно доходи. Освен това е констатирано, че на нейно име е открит срочен депозит на 01.09.2016 г., който е закрит на 02.09.2016 г., като от извлечението е видно, че депозитът е открит с 16 000 лв., които след закриването му са дарени на дъщеря й. Във връзка с превода на сумата от 27 000 лв. е извършена проверка на доходите на Р. Райчев, приключила с протокол № П-16000917134275-073-001/07.02.2018 г. Според този протокол сумите по разплащателната сметка на Р. Райчев са преведени от сметката на Д. Райчев, негов син, съответно на 01.09.2014 г. – 18 000 лв. и на 02.09.2016 г. – 16 000 лв. Според дадените от лицето обяснения останалата част от сумите по банковата му сметка са от спестявания. На Д. Райчев също е извършена проверка, при която са потвърдени посочените преводи, както и обстоятелството, че според подадената от него декларация той живее и работи в САЩ. При така установените факти правилен е изводът на съда, че е доказано получаването на сумите в размер на 43 000 лв. от ревизираното лице като дарени от родителите и предаването им в изпълнение изискването на чл. 225, ал. 2, предложение второ ЗЗД е станало именно на датата, на която е заверена банковата й сметка /виж в този смисъл и решение № 8479 от 03.07.2017 г. по адм. д. № 4901/2017 г., VІІІ отд. на ВАС/. Получаването на процесната спорна сума по банковата сметка на ревизираното лице, съответно извършения превод на същата от тази сметка по сметката на съпруга е било установено още в хода на ревизията и именно с оглед на това, както и с оглед използваната методика за сравнение на имущественото състояние с приходите/доходите, подробно описана по-горе, тя не е следвало да бъде включена в разходната част. При изключването й от разходите за годината не е налице превишение на стойностното изражение на имущественото състояние над приходите/доходите на лицето. В този смисъл неоснователен е доводът на касатора, че за да отмени РА съдът се е позовал само на ССЕ, която не е обсъдил заедно с останалите доказателства. С оглед така изложените факти съдът е обосновал правилен извод за това, че не е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и подлежаща на облагане с данък данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК, съответно осигурителен доход, върху който се дължат ЗОВ по реда на чл. 124а ДОПК. Приемайки, че РА е незаконосъобразен, той е постановил съответно на материалноправните норми решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение