Решение № 10869 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3129/2012 г.

Решение № 10869 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3129/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационни жалби, подадени от Петър Стойчев Тодоров от гр. Русе и от Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Русе, против решение № 53 от 20.01.2012 г. по адм. дело № 360 по описа за 2011 г. на Административен съд - Русе, с което е отменено решение № 159/15.07.2011 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе, потвърждаващо разпореждане № 126/23.06.11 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО за приемане за трудова на злополуката, станала Петър Стойчев Тодоров на 29.09.2010 г. Изложените в двете касационни жалби съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 55, ал. 1 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Еконт експрес" ООД, гр. Русе, е оспорил касационните жалби в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение с предложение за отменяването му. Двете касационни жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни. Разгледани по същество, са ОСНОВАТЕЛНИ. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Русе е решение № 159 от 15.07.2011 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Русе, потвърждаващо разпореждане № 126/23.06.2011 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което станалата на 29.09.2010 г. злополука при пътно-транспортно произшествие с осигуреното лице Петър Стойчев Тодоров на длъжност "контрольор автомобилен транспорт" в "Еконт експрес" ООД, гр. Русе, е призната за трудова. Решението на Административен съд - Русе, с което оспорените административни актове са отменени, е постановено при неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 55, ал. 1 от КСО. Съдът необосновано е приел, че не е налице функционална връзка на увреждането - възпалителни промени на дихателната система - с извършваната работа. Неправилен е изводът, че не са изпълнени условията извършваната работа да е в интерес на предприятието, увреждането да е настъпило в работна среда и по време, през което пострадалият е изпълнявал служебните си задължения. Горните изводи на първоинстанционния административен съд произтичат от погрешна и необективна съвкупна преценка на събраните по делото доказателства относно трудовите функции на пострадалия служител, условията, при които е станала злополуката и естеството на констатираните здравословни увреждания. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието. От фактическа страна по делото е установено, че на 29.09.2010 г. директорът на "Експлоатация автопарк" в "Еконт експрес" ООД е възложил на пострадалия служител да отиде с автомобил "Фиат Стило", ДК № Р 8713, до пункта за преминаване на годишни технически прегледи, намиращ се в района на "Сръбчето", след което да върне акумулатор във фирма "Авеа", намираща се до жп прелеза на кооперативния пазар. И в други случаи при нужда Петър Стойчев Тодоров е управлявал автомобили на дружеството за изпълнение на служебни задачи. На 29.09.2010 г. при мокро пътно платно в дъждовно време, попадайки в необезопасена пълна с вода шахта, той е изгубил управлението на автомобила, блъснал се е в мантинелата и ел. стълб, след което е преминал в пътната лента за насрещно движение. След катастрофата е нямал оплаквания и видими увреждания (извън одраскване на лявата ръка), останал е да изчака органите на КАТ за съставяне на протокол за ПТП и лично е организирал преместването на автомобила от пътното платно и неговото транспортиране до сервиз. На следващия ден служителят почувствал болка и дразнене в гърлото, пресипнал глас, болезненост при вдишване и кашлица, които се засилвали, поради което посетил личния си лекар. С издаден болничен лист от 30.09.2010 г. е удостоверено състояние на временна неработоспособност за заболяване с диагноза "бронхитис". В началото на месец октомври служителят е започнал да се оплаква от болки в гърба, врата и сънливост, които също са довели до временна неработоспособност, първоначално удостоверена с болничен лист от 18.10.2010 г. при диагноза "повърхностна травма на гръден кош". Горните безспорно установени обстоятелства сочат, че злополуката е станала по време, при изпълнение на възложената от предприятието работа и в интерес на работата. Проявената от служителя добросъвестност и точното изпълнение на трудовите му задължения са обстоятелства, които не могат да бъдат подлагани на преценка в негова вреда. Той е престоял на вятъра и дъжда, без да се оплаква, за да изчака органите на КАТ, оформяне на документите по пътно-транспортния инцидент и преместването на автомобила. Не следва да бъде кредитирано като компетентно даденото от съдебно-медицинската експертиза писмено заключение за липса на пряка причинно-следствена връзка между възпалителните промени на дихателната система и травматични увреждания от ПТП. Заключението не се основава на специални медицински знания, а на преразказ на медицинските документи и свидетелските показания. В проведеното съдебно заседание вещото лице е добавило, че възпалението на белите дробове би могло да се получи и при преохлаждане вследствие на продължително стоене под дъжда на местопроизшествието, както също и че "За да бъде възпалението на белите дробове в пряка връзка с травмата, може да се приеме само когато имаме предхождащи обективно установени травматични увреждания на белия дроб, т. е. пневмонията да бъде травматична, в резултат на травмата.". Физическите увреждания, настъпили в резултат от претърпени автомобилни катастрофи, по своето естество са травматични. Думата "травма" съгласно Речника на Българския език означава "Увреждане на организма от външно въздействие - удар, нараняване, изгаряне и др.". В конкретния случай травмата на белите дробове е настъпила от охлаждане, което е причинило простудно заболяване с диагноза "бронхитис". Охлузването и кръвонасядането, получени от удари на тялото в части от кабината, притискане на гръдния кош и корема, сътресение на тялото и пр., също представляват травматични увреждания. Обстоятелството, че пострадалият служител се е оплакал на следващия ден, не изключва причинната връзка между извършваната работа и констатираните по-късно здравословни увреждания, които са причинили временна неработоспособност. Доказателствената тежест за установяване на евентуална друга причина за настъпване на уврежданията пада върху страната, която твърди това обстоятелство. Неправилно първоинстанционният съд е противопоставил задълженията на лицето като участник в ПТП на задълженията му по трудовия договор за изпълняване на длъжността "контрольор автомобилен транспорт". Осигуреното лице е получило уврежданията при изпълнение на задълженията си на участник в ПТП, както е приел и първоинстанционният съд, но същите задължения лицето е имало и по трудовото правоотношение. Точното и дисциплинираното изпълнение на служебните задължения изключва действия по напускане на местопроизшествието и изоставяне на катастрофиралия автомобил независимо, че на мястото е пристигнал и изпълняващият длъжността "Директор Експлоатация автопарк". През време на извършваната работа съгласно възложеното от работодателя и в интерес на предприятието изпълняващият длъжността "контрольор автомобилен транспорт" е получил внезапни травматични увреждания, причинени от фактори на работната среда. Налице са и двете предвидени от закона материалноправни предпоставки - внезапното увреждане на здравето на осигуреното лице, което е причинило временна неработоспособност, е настъпило през работно време и при извършване на възложената от предприятието работа. Оспорените административни актове за приемане на станалата злополука за трудова са издадени при спазване на материалноправната разпоредба на чл. 55, ал. 1 от КСО и като ги е отменил, Административен съд - Русе е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго решение по същество, с което подадената от осигурителя жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Основателно са исканията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на заинтересованата страна - за присъждане на разноските за водене на делото пред двете инстанции (адвокатски възнаграждения в размери от 400 лв. за първата инстанция и 500 лв. за касационната инстанция). По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,