Решение № 451 от 16.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5961/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ВПД директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Хасково, приподписана от процесуален представител, срещу решение 304/27.04.2023 г. по адм.дело 751/2022 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменена заповед 1862/05.07.2010 г. на директора на ОДМВР - Хасково. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно - необосновано и постановено в противоречие на материалното право и целта на закона, при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - Д. Колев, с адрес в гр. Хасково, в писмен отговор и писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с решение 7449/26.07.2022 г. по адм.дело 2340/2022 г. на Върховния административен съд, петчленен състав е отменено на основание чл.239, т.6 от АПК влязлото в сила решение 157/12.12.2011 г., постановено по адм.дело С -236/2010 на ВАС, пето отделение и оставеното с него в сила решение от 08.10.2010 г., постановено по адм.дело С - 3/2010 г. на Административен съд - Хасково и е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Хасково. В мотивите на решението на петчленния състав на ВАС е посочено, че основанието за отмяна е решението от 16.11.2021 г. на Европейския съд за защита правата на човека (ЕСПЧ) по делото "Колев срещу България", с което е прието, че в цитираните по - горе съдебни производства на АС - Хасково и ВАС е нарушен чл.6, пар.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи поради недостатъчно мотивиране на съдебните решения - а именно липса на мотиви по оплакванията на жалбоподателя Д. Колев, че справката за телефонните комуникации на посоченото в решението лице не е годно доказателствено средство и че използването му противоречи на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС). При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е взел предвид, че с оспорената пред него заповед на основание чл.227, ал.1, т.8 и т.10 от Закона за Министерство на вътрешните работи (отм.) във връзка с чл.230, ал.2, т.4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерство на вътрешните работи (ППЗМВР) във връзка с точка 56 от Етичния кодекс е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл.245, ал.1, точка 8 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на главен полицай Д. Колев - старши полицай в "Специализирано полицейско подразделение" на сектор "Охрана на обществения ред и териториална полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - Хасково, категория Д, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта е посочено, че наказанието се налага за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 05.06.2009 г., по главен път Е -80 в района [населено място], обл. Хасково, за времето от 12.00 до 13.00 часа, главен полицай Д. Колев, при изпълнение на служебните си задължения след спиране за проверка на лек автомобил "Фолксваген голф", бял на цвят с ДК [рег. номер] и представен от водача му служебен талон "Не подлежи на проверка", в 12ч. 51мин. Колев разгласил извън установения ред от мобилен телефон получената информация чрез съобщение с текст "Na varbica obikala edin golf 3 bial pв 1352 ot dans" на мобилен телефон на Д. Алтънкова, управител на ДСА ЕООД, с което е нарушил разпоредбите на точка 56 от раздел VI на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата и е злоупотребил с доверието. АС е изложил мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, притежава необходимите реквизити, но е в нарушение на материалния закон - основание за отмяна по чл.146, т.4 АПК. АС е посочил, че с разпореждане от 03.08.2022 г. е указал на ответника - директора на ОДМВР - Хасково доказателствената тежест по чл.170, ал.1 АПК, че следва да установи фактическите основания, посочени в обжалвания акт и спазването на законовите изисквания при издаването му. В открито съдебно заседание на 11.10.2022 г. в присъствие на процесуален представител на ответната страна, съдът на основание чл.171, ал.4 от АПК е указал на административния орган, че административната преписка, находяща се в дело С -3/2010 не съдържа писмените доказателства с гриф "поверително", върнати на административния орган с писмо от 15.12.2011 г. и че следва да изпрати същите за прилагане в настоящето производство, в случай, че желае да се ползва от тях. До проведеното съдебно заседание на 10.01.2023 г. по делото не са постъпили доказателства от административния орган, поради което и на основание чл.152, ал.4 АПК на административния орган е дадена възможност да попълни административната преписка с върнатите му под опис доказателства и изрично на основание чл.171, т.4 АПК е указано, че при непредставяне на същите до следващото съдебно заседание съдът ще реши делото при наличната доказателствена съвкупност. По делото е постъпило писмо от 26.01.2023 година на директора на ОДМВР - Хасково, според което върнатите му доказателства са налични и се съхраняват в досието на жалбоподателя. В писмото е посочено, че след преценка на относимостта им, същите може да бъдат предоставени по делото до следващото открито заседание. Доказателствата не са изпратени нито до откритото заседание, нито в по- късен момент. В делото липсват каквито и да е било доказателства, установяващи твърдените в заповедта факти, поради което и предвид разпределението на тежестта на доказване следва да се приеме, че тези факти не са се осъществили и заповедта е материалноправно незаконосъобразна. Решението е допустимо като постановено по допустима жалба, между надлежни страни и съдът се е произнесъл по законосъобразността на оспорения от жалбоподателя акт. Решението е правилно. На директора на ОДМВР - Хасково неколкократно е указвана тежестта на доказване, както и че по делото не са налични върнатите му с нарочно писмо доказателства, както и че при непредставянето им делото ще бъде решени при наличните доказателство. Видно от писмото му от 26.01.2023 г. самият касатор не е пожелал да ги представи отново на съда въпреки наличността им. Нещо повече - същите не са представени и с касационната жалба. По делото липсва каквото и да е било доказателство, установяващо твърдените в заповедта факти. Предвид изложеното обоснованият извод е, че Колев не е извършил деянието, описано в заповедта и съответно му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", без да е извършил тежко дисциплинарно нарушение. Незаконосъобразността на заповедта в частта относно наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" води до незаконосъобразност и в частта относно прекратяването на служебното правоотношение поради наложеното дисциплинарно наказание "уволнение". Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да бъдат присъдени разноските за настоящето производство в размер на 2400 лева заплатено чрез банков превод адвокатско възнаграждение, платими от ОДМВР - Хасково. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение