Решение № 6379 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 944/2014 г.

Решение № 6379 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 944/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Разгар Хюсейн Халед против решение № 7387 от 27.11.2013 г. постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 5417/2013 г. С решение № 7387 от 27.11.2013 г. по адм. дело № 5417/2013 г. по описа на Административния съд - София град е отхвърлена жалбата на Разгар Хюсейн Халед, гражданин на Ирак срещу решение № 252 от 22.02.2013 г. на председателя на ДАБ. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавната агенция по бежанците при Министерски съвет на Република България не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният адмнистративен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. На 12.04.2012 г. Разгар Хюсейн Халед, от мъжки пол, семейно положение - женен, кюрд по народност, вероизповедание - мюсюлманин сунит, гражданин на Ирак е подал молба за предоставяне на закрила рег. № ЛМ - 2275 на СДВНЧ - Любимец, Дирекция "Миграция", Министерство на вътрешните работи, изпратена по реда на чл. 58, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). На 17.05.2012 г. е проведено интервю с чужденеца, на което е заявил, че причината за търсената закрила в България е, че е бил заплашван с убийство от група непознати, защото работел в зала за сватби в гр. Мосул, в която се предлагал алкохол, а това било против религията. Същите причини за търсената закрила чужденецът е заявил и в последващи интервюта, проведени на 30.07.2012 г. и на 21.09.2012 г. С решение № 252 от 22.02.2013 г. председателя на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. За да направи този извод, органът е преценил установената в хода на производството история на кандидата за статут. Направил е извод, че по отношение на чужденеца не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец по ЗУБ, тъй като спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Между неговите твърдения и тези на съпругата му са констатирани значителни противоречия, който са наложили извода, че представената бежанска история е недостоверна. За чужденеца не са установени и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Той не е бил изложен на риск от посегателства. Анализирана е подробно ситуацията в страната му на произход, въз основа на справка № 01-4423 от 28.08.2012 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ, като е преценено, че спрямо кандидата не може да намери приложение нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Посочено е, че за молителя липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, тъй като не е заявил чл. от семейството му да има предоставен статут. Посочените от чужденеца лични мотиви за желанието му да живее в България, не могат да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. В законоустановения срок чужденецът е подала жалба до Административния съд - София град срещу решение № 252 от 22.02.2013 г. на председателя на ДАБ. Административният съд е приел, че изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и предоставяне на хуманитарен статут е правилен. С чужденеца са били проведени няколко интервюта от длъжностно лице при ДАБ, в които чужденецът е заявил, че причината за търсената закрила в България е, че се страхува да се завърне в Ирак, тъй като там бил заплашван да бъде убит от група непознати лица, заради работата му в зала за сватби, където се сервирало алкохол и това противоречи на религията и именно тези заплахи наложили бягството му от страната. Съдът е приел, че обстановката в Ирак е напрегната и динамична, ноторни са многобройните дела на лица, търсещи закрила от Ирак и съдебната практика по прилагане на чл. 9 ЗУБ, във връзка с тълкуване и прилагане на чл. 15 от Директива 2004/38 /ЕО. Практиката на Върховния административен съд е приложима към ситуацията в Ирак към момента на постановяване на решение на СЕО по тълкуване на чл. 15, б. "в" посочената директива, за прилагане на чл. 9 ЗУБ, както и чл. 15 от Директива 2004/38. Прието е, че за да продължи съдебната практика в същата посока, от значение е определянето на ситуацията в Ирак като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното по силата на принципа на примата, тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО. От последните данни за ситуацията в Ирак, вкл. и от приложените по делото справки на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" вх. № 01-4423 от 28.08.2012 г. за обстановката в Ирак, не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Макар и нестабилна, не се установявало страната да е в гражданска война. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията, от която идва чужденецът, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват, във връзка с прилагането на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От данните в преписката не е установено чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице. Не е установено изискването на закона чужденецът да е получил тежка и лична заплаха за живота и сигурността си. Не са установени интервенция по причина на въоръжения конфликт в личната сфера на лицето, което да даде основание за самостоятелно прилагане на нормата на чл. 9 за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението като обосновано и правилно. Съдът е формирал обосновани изводи. От информацията, събрана от жалбоподателя по време на проведените с него интервюта не се установява, той да е заплашван и да изпитва основателен страх заради своята религия, раса, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Установява се, че той е търпял заплахи от лица заради своята работа в ритуалната зала. Тези обстоятелства правилно са преценени от административния съд, като такива, които не обосновават предоставянето на бежански или хуманитарен статут на лицето. От друга страна, правилен е изводът на съда, че въз основа на данните от справката за ситуацията в държавата на произход на жалбоподателя, макар и да са налице такива, че ситуацията е нестабилна, не може да се квалифицира като въоръжен конфликт. Съобщената от самия жалбоподателя бежанска история оставя впечатлението, че от волята на жалбоподателя е зависело, да се преустановят заплахите към него, сменяйки работата си. В проведеното с него интервю, за което е съставен протокол с рег. № УП-40/21.09.2012 г. (лист 34 от делото) на въпроса на интервюиращия орган "Не можехте ли да започнете друга работа?", той е отговорил "Всички други работи са много ниско платени. Ако работех друга работа нямаше да мога да прехранвам семейството си. " От този отговор може да се направи извод, че причините, които са подтикнали жалбоподателят и семейството му да напуснат страната им на произход, са по-скоро икономически, отколкото такива свързани с изпитване на основателен страх от преследване и във връзка със сигурността на обстановката в страната му на произход. Неоснователно е оплакването от касатора за допуснато съществено процесуално нарушение от съда с непредоставянето му на правна помощ по делото. Касаторът е искал и от административния съд предоставянето на правна помощ, по което искане съдът не се е произнесъл. Липсата на произнасяне по това искане е нарушение, допуснато от съда, което обаче в конкретния случай, не може да се прецени като съществено, тъй като няма оплаквания в касационната жалба, делото да е останало непопълнено с факти и обстоятелства. От друга страна всички факти и съображения, наведени от жалбоподателя в жалбата му срещу решението на административния орган са обсъдени от административния съд. По тези съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява обжалваното решение като правилно, поради което