Решение № 11446 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7753/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Областна администрация на Област София против Решение 20311/12.06.2025 г., постановено по административно дело 12106/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед САГ23-РА-20-43/08.11.2023 г. на Главния архитект на Столична община. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК допуснати нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени процесната заповед. Ответната страна, Главен архитект на Столична община чрез юрисконсулт М. Василева оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да остане в сила по съображения, развити в писмен отговор. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е заповед, с която на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ, е наредено на Областна администрация София да предприеме незабавни действия по премахване на строеж Мостово съоръжение от стоманобетонови профили, разположен в поземлен имот с идентификатор 68134.6722.1193. Съдът е отхвърлил подадената срещу заповедта жалба, развивайки мотиви за нейната законосъобразност. Възприетите в съдебното решение правни изводи не съответстват на събраните доказателства и на приложимия закон, поради което не се споделят от настоящия състав. На първо място, няма спор, че имотът, в който е разположен строежът е с отразен начин на трайно ползване водно течение, река и представлява имот публична държавна собственост. Съгласно разпоредбите на чл. 195 и чл. 196 ЗУТ, единствено собственикът е лицето, на което законът вменява в задължение да поддържа строежите в съответното техническо състояние, респективно да ги премахва, когато тези строежи са негодни за ползване или застрашават сигурността. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗДС, на която се е позовал съдът за да приеме законосъобразност на заповедта относно определения с нея адресат, възлага на областния управител само управлението на имоти държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, но собствеността върху имота принадлежи на държавата. Ето защо надлежен адрес на задължението, вменено с оспорената заповед следва да е държавата, а не областната администрация. На второ място, от представената по делото относима преписка се установя, че в хода на административното производство не е спазено императивното изискване, разписано в чл. 196, ал. 2 ЗУТ, според което комисията, обследваща строежа е длъжна да изслуша заинтересованите лица. Изслушване на представител на държавата не е било извършено от комисията, поради което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На следващо място, от събраните по делото доказателства не се установят двете законоустановени предпоставки, при кумулативното наличие на които може да бъде наредено премахването на строеж на посоченото в заповедта правно основание. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 195, ал. 6, т. 1 ЗУТ, за да се разпореди крайната мярка по премахване на строежа, е необходимо същият поради износване или други обстоятелства, да е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване, застрашен от самосрутване, да създава условия за пожари или да е вреден в санитарно-хигиенно отношение и този строеж да не може да бъде поправен или заздравен. Както в заповедта, така и в предхождащия я протокол се съдържат единствено декларативни факти в посочения в закона смисъл, без да са надлежно конкретизирани и подкрепени посредством съответните доказателства. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, същото следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени процесната заповед. При този изход на спора в полза на Областна администрация на Област София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в общ размер на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,