Решение № 290 от 22.06.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 281/2009 г.

Решение № 290 от 22.06.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 281/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на НОХД № 178/2006 г. на Районен съд гр. Лом и ВНОХД № 213/2008 г. на Окръжен съд - гр. М., образувано по искане на осъдения Я. С. И. В искането, което се поддържа в съдебно заседание са направени оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Частния обвинител не е взел становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира, че не са налице нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК и искането следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 7.11.2008 г. постановена по НОХД № 176/2006 г. на Районен съд - гр. Лом, подсъдимия Я. С. И. е признат за виновен в това на 28.10.2004 г. в гр. Лом, чрез използване на документ с невярно съдържание, получил без правно основание чуждо движимо имущество - редосеялка СЗУ на стойност 900 лв., с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "Б" НК вр. с чл. 2, ал. 2 НК е осъден на глоба в размер на 150 лв. Присъдата е изцяло потвърдена с решение от 27.01.2009 г. по ВНОХД № 213/2008 г. на Окръжен съд - гр. М. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения Я. И.: Доводите са за съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата, изграждане на изводи единствено на показанията на св. Й посочените от него свидетели, липсата на идентичност на инкриминираната и фактически закупената от подсъдимия редосеялка. По отношение на нарушението на материалния закон претенцията е за, не съставомерност на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК, тъй като не е заблудено лицето, което упражнява фактическа власт върху имуществото. Доводите са основателно само досежно оплакването за нарушение на материалния закон, но не са в полза на осъдения. Инстанционните Съдилища са събрали необходимия обем доказателства и доказателствени средства, по предвидения в НПК процесуален ред за установяване на предмета на доказване. Доказателствата са обсъдени, изложени са подробни съображения кои обстоятелства се приемат за установени и на коя доказателствена основа. Прието е по фактите, че през есента на 2003 г. подсъдимия получил от св. Й собствената на последния редосеялка, за да си свърши земеделска работа и повече не я върнал, като я скрил в кравефермата на с. М. брод. През месец септември 2004 г. св. Й, след като многократно искал да му бъде върната и получавал откази от подсъдимия, я намерил на посоченото по горе място и си я прибрал. На 26.10.2004 г. подсъдимия подал молба до РПУ - гр. Лом, към която приложил копие от фактура № 104/17.11.2003 г.издадена от фирма "Н" ЕООД, която установявала че е собственик на редосеялката и поискал съдействие да му бъде върната, което и станало. Категорично установено е по делото, че тази фактура не е издавана от длъжностните лица на фирмата, а и те не се занимават с продажби на редосеялки или друг земеделски инвентар. При правилно установени факти инстанционните Съдилища са направили неправилни правни изводи. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК се състои в ползване на документ с невярно съдържание, неистински или преправен и получаване на имущество без правно основание, с намерение да се присвои. Документа /в случая фактура № 104/17.11.2003 г./ се използва като средство за въвеждане, поддържане или използване на заблуждение у лицето, което упражнява фактическа власт върху имуществото, за да се извършат от него действия на юридическо или фактическо разпореждане с това имущество. В случая св. Й е този, който е държал веща и не той е заблуден, а още по малко и извършил действия на фактическо разпореждане в полза на подсъдимия. Фактическите положения, приети от Съдилищата дават основание за правен извод, че са осъществени две престъпления - това по чл. 206, ал. 1 НК за времето до 26.10.2004 г. и престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308, ал. 3, вр. с ал. 2 НК. Наказанието за престъплението по чл. 316 , вр. с чл. 308, ал. 3 вр. с ал. 2 НК е лишаване от свобода до десет години, което ведно с наличието на реална съвкупност от престъпления, сочи на наличие на основания за утежняване положението на осъдения, като се има предвид, че за престъплението за което е осъден по чл. 212, ал. 1 НК, наказанието е до осем години лишаване от свобода утежняване положението на осъдения по смисъла на чл. 421, ал. 1 НПК, може да поиска само съответния прокурор и е недопустимо това да стане, по искане на осъдения. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира искането на осъдения неоснователно, поради което и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1т. 1 НПК