Решение № 2256 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 88/2014 г.

Решение № 2256 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 88/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от "Енерго - Про Мрежи" АД със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез адв. Ст. Цаков, и от "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез пълномощника - адв. Лора Георгиева, срещу решение № 13651 от 21.10.2013 г., постановено по адм. д. № 13917/2012 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, IV отделение, с което по жалбите на "ЕКО СТ" ЕООД и "МАТЕЯ СОЛАР" ЕООД е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел III, т. 8. И в двете касационни жалби подробно се обосновават отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска отмяната на съдебния акт. Ответните страни - "ЕКО СТ" ЕООД и "МАТЕЯ СОЛАР" ЕООД, в писмено становище по касационната жалба на "Енерго - Про Мрежи" АД, считат същата за недопустима. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството по делото. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия, намира, че и двете касационни жалби са процесуално недопустими поради влязло в законна сила съдебно решение, с което е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по раздел III, т. 8. След извършена служебна проверка се установи, че по оспорването на раздел III, т. 8 на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР има влезли в сила съдебни решения. С решение № 14016 от 28.10.2013 г. по адм. дело № 6077/2013 г. петчленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила решение № 4084 от 25.03.2013 г. по адм. дело № 12506/2012 г. на тричленен състав на IV отделение. С решение № 14065 от 28.10.2013 г. по адм. дело № 10969/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 7888 от 07.06.2013 г. по адм. дело № 12877/2012 г. на тричленен състав. С решение № 14801 от 12.11.2013 г. по адм. дело № 8540/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 5596 от 22.04.2013 г. по адм. дело № 12736/2012 г. на тричленен състав. С всички изброени по-горе решения са оставени в сила съдени решения на тричленен състав на ВАС, с които е отменено решение № Ц-33 от 2012 г. на ДКЕВР в частта по раздел III, т. 8. При тези данни е безспорно, че спорът за законосъобразността на раздел III, т. 8 от решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР вече е решен с влезлите в сила и цитираните по-горе съдебни решения, с които оспореният административен акт е отменен по жалба на други жалбоподатели. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици, се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно то е задължително и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на същото решение. Настъпилата материалноправна промяна следва да бъде зачитана от всеки, независимо дали е участвал по делото, като това има предвид разпоредбата на ал. 1, изр. 2 на чл. 177, ал. 1 от АПК - действие на отменителното решение по отношение на всички. От друга страна, по силата на чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта на съдебното решение съдът следи и служебно. Настоящият съдебен състав намира, че ще следва да се приложи разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК, по силата на която съдебното решение на първоинстанционния съд като недопустимо да бъде обезсилено и производството прекратено. Производството е недопустимо поради отпаднал правен интерес от търсената съдебна защитата. Безспорно правният интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на административните актове, за която съдът е длъжен да следи служебно. Наличието на правен интерес е необходимо както от началото, така и до края на съдебния процес. Правната доктрина и съдебната практика са еднозначни, че интересът от оспорването трябва да е личен, пряк и непосредствен. Пряк интерес означава, че с отмяната на оспорения административен акт ще бъдат отстранени възникнали вече неблагоприятни последици или ще се предотврати настъпването на такива в правната сфера на жалбоподателя, какъвто е и конкретният случай. Конституционният съд с ТР № 21 от 26.10.1995 г. се е произнесъл, че материалноправното основание, което легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт, е обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес. То трябва да е налице в хода на целия съдебен процес и както се посочи, по силата на закона задължение на съда е да следи наличието му. При липсата му или отпадането му в хода на процеса, като в случая това е станало в касационното производство, законодателят е предвидил възможността за прекратяване на съдебното производство по реда на чл. 221, ал. 3 от АПК. И тъй като междувременно спорът за законосъобразност на решението на ДКЕВР в обжалваната му част е разрешен с влезли в сила съдебни решения по цитираните дела и административния акт, по силата на който са били застрашени права и законни интереси на дружеството - първоначален жалбоподател, е отменен, то по-нататъшното развитие на процеса е безпредметно, т. е. отпаднал е правният интерес от търсената защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,