Решение № 10194 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15817/2011 г.

Решение № 10194 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15817/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 5315/11.04.2012 г. по адм. д. № 15817/11 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение. В молбата се поддържа, че касационната жалба е съдържала доводи за незаконосъобразност на определените задължения по ЗДДС, а съдът е отменил изцяло първоинстанционното решение, включително и в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА, както по отношение определените задължения по ЗДДС, така и по ЗОДФЛ/ЗДДФЛ. В този смисъл се иска поправка на очевидна фактическа грешка. В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК ответникът по молбата и касационен жалбоподател в производството ЕТ"Александър Тодоров - 99", гр. Попово, в представена писмена молба от 14.06.2012 г. взема становище за неоснователност на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка. Искането за поправка на очевидна фактическа грешка не е ограничено със срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: В производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК с решение № 5315/11.04.2012 г. по настоящото адм. д. № 15817/11 г. тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение, по касационна жалба на ЕТ"Александър Тодоров - 99" е отменил решение № 2262 от 10.10.2011 г., постановено по адм. д. № 1337/11 г. на Административен съд-Варна, с което е била отхвърлена жалбата на Александър Иванов Тодоров, действащ като ЕТ"Александър Тодоров - 99", гр. Попово, срещу ревизионен акт № 181004691/15.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, в частта потвърдена с решение № 127/21.03.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В молбата за поправка на очевидна фактическа грешка молителят поддържа, че част от мотивите на Върховния административен съд не съответстват на диспозитива. Молителят счита, че обжалвани са само задължения по ЗДДС, а не изцяло и тези по ЗОДФЛ/ЗДДФЛ, поради което диспозитива на решението следва да бъде, че се връща за ново разглеждане делото само в частта за определените с РА задължения за ДДС, като едновременно с това иска и корекция на част от мотивите. Поправката на очевидна фактическа грешка по чл. 175, ал. 1 от АПК е допустима при несъответствие между действително формираната воля на съда и тази обективирана от него в писмения текст на решението. Такава грешка представляват погрешното посочване на имена на страните в съдебното решение, размер на присъдена сума, погрешно изписване на цифри, дати или пресмятания на суми. Не са очевидни фактически грешки и не могат да бъдат поправяни по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК обстоятелства, които съдът е имал предвид при формиране на волята си, т. е. тези касаещи неговите крайни правни изводи. В конкретния случай е налице формирана воля на съда, която е обоснована в мотивите на съдебното решение и в съответствие с изложените мотиви, с диспозитива на решението е отменено изцяло обжалваното съдебно решение. Съдебното решение на първоинстанционния административен съд е прието за незаконосъобразно и е отменено изцяло като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, т. е. съдебното производство по оспорване законосъобразността на ревизионния акт започва отначало по предмета на оспорване, очертан с подадената жалба до Административен съд-Варна. В хода на редовния инстанционен съдебен контрол на РА за законосъобразност пред първоинстанционния административен съд, който тепърва ще се проведе отново, молителят - ДД "ОУИ"-Варна, в качеството си на страна в това производство, ще има процесуалната възможност да изложи становище по жалбата, както и възраженията си по твърденията на жалбоподателя срещу оспорения РА. С оглед изложеното, Върховният административен съд намира, че не са налице условията на чл. 175, ал. 1 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. Тъй като съдебното решение, чиято поправка по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК се иска, е постановено в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК и е окончателно и по тази причина неподлежащо на обжалвано, в съответствие с чл. 175, ал. 2 от АПК не подлежи на обжалване и решението постановено в производството за поправка на очевидна фактическа грешка, т. е. настоящото решение също е окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 175, ал. 1 и 2 от АПК, Върховния административен съд, Първо отделение,