Решение № 3880 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11844/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Медицински център репродуктивно здраве ООД, чрез адв. М. Ел- Тал САК, против Решение 5863/09.10.2023г. по адм. дело 2943 по описа за 2023г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Постановление от 02.03.2023 г., издадено от началник отдел МАНИД към ИА ГИТ, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между МЦ Репродуктивно здраве" ООД и В. Калев, и е дадено предписание на жалбоподателя да предложи на В. Калев сключването на трудов договор, считано от 01.01.2020г. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, а в условията на евентуалност неправилно, поради постановяване в нарушение на материалния закон и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Моли да бъде обезсилено, като постановено при ненадлежен ответник или да бъде отменено, като му се присъдят направените по делото разноски, съобразно представен в съдебно заседание списък за разноски. Ответникът - Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда", чрез процес. представител- ст. юрисконсулт В. Вутов, поддържа неоснователност на касационното оспорване. Иска се да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът В. Калев - редовно призовани, също не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. Решението на Административен съд София град е валидно и допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предмет на оспорване пред Административен съд София град е постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 02.03.2023г., издадено от началник отдел МАНИД към ИА ГИТ, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между МЦ Репродуктивно здраве" ООД и В. Калев, и е дадено предписание на дружеството жалбоподател да предложи на В. Калев сключването на трудов договор, считано от 01.01.2020г. След като е събрал и анализирал всички относими към правния спор факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Този извод на съда, се явява правилен и съобразен с относимите материално правни разпоредби, както и подкрепен с обстойни аргументи, които изцяло се споделят от настоящият касационен състав и не следва да се преповтарят. Съдът е приел, че оспореното пред него постановление е издадено от компетентен административен орган на осн. чл.18, т. 9 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", при спазване на изискванията за писмена форма, с излагане на фактически и правни основания за издаване на акта, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при съобразяване с материалния закон. Наведените касационни основания за недопустимост и неправилност на оспореното съдебно решение се явяват неоснователни и неподкрепени от събраните по делото доказателства. Първоинстанционното производство е протекло при правилно конституиране на страните по делото. Правилно първоинстанционният съд е конституирал, като ответник в производството Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда", с оглед обстоятелството, че издателят на акта е служител в съответната администрация, а издаденият акт е от името на институцията, предвид разпоредбата на чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда. Последната предвижда, че цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към Министъра на труда и социалната политика. Тя е орган за специализиран вътрешноведомствен контрол по спазване на трудовото законодателство. Състои се от централно управление и специализирани териториални контролни органи - дирекции "Инспекция по труда" с щатно обособен персонал (инспекторски и помощен), чрез който реализира своите контролни правомощия. Инспекторите към тези дирекции са длъжностни лица, които изпълняват възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни функции, а издадените от тях актове се считат за актове на дирекциите "Инспекция по труда", в конкретния случая на Главна инспекция по труда". Оспореният пред първоинстанционния съд акт е издаден на основание чл. 405а, ал.1 от КТ. Съобразно последната разпоредба, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Разпоредбата на ал. 3 сочи, че въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението. Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. След като съответните длъжностни лица служители на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" са установили, че дружеството жалбоподател е приело предоставяне на работна сила от страна на В. Калев в противоречие с текста на чл. 1, ал. 2 от КТ, това обстоятелство е достатъчно основание да се издаде процесното постановление по чл. 405а, ал.1 и ал. 2 от КТ. Доводите на касационния жалбоподател относно липсата на трудовоправен елемент на отношенията са неоснователни. В мотивите на съдебното решение е направено ясно разграничение между трудов договор и граждански договор, като съдът правилно е приел, че с трудовия договор се уговаря осъществяването на една трудова дейност, а с гражданския договор се уговаря един определен резултат. Съдът е анализирал наличието на основните елементи на трудовото правоотношение, като работно време, трудово възнаграждение, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и наличието на йерархичната зависимост на работника при трудовия договор и е достигнал до обоснован и правилен извод, че същите се установяват от събраните в хода на производството доказателства. От сключените между дружеството жалбоподател и д-р В. Калев граждански договор 29/30.12.2019 г. и анекс към него от 31.03.2020г., и граждански договор 22/30.12.2020г. между д-р В. Калев и Медицински център Репродуктивно здраве" ООД за изпълнение на определена работа в периода от 01.01.2020г. до 31.12.2023г., се установява, че по силата на същите Изпълнителят приема при спазване на добрата медицинска практика и съответните медицински стандарти, да извършва при заявка прегледи и консултации на пациенти на Възложителя, в областта на специалност Акушерство и гинекология", считано от 01.01.2020г. Прегледите на пациенти по предварително записан час, са част от здравноосигурителния пакет "Специализирана извънболнична медицинска помощ" - приложение 2 към чл. 1, ал. 1 от Наредба 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Според този пакет, специалистът по АГ извършва прегледи, консултации и специализирани медицински дейности. Те са част от трудовата му функция, за чието осъществяване се предоставя работната сила и които в тяхната съвкупност, но и всяка поотделно, представляват "медицински дейности". Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че уговореното предоставяне на "медицински дейности", по редът и начинът заложен в процесните договори, определят правоотношението по същите, като трудови, а не като граждански. Уговорката за предоставяне на съответните медицински дейности при съобразяване на предварително записани от възложителя часове, на работно място посочено от възложителя, при спазване на вътрешния трудов ред разпореден от възложителят и при сумарно изплащане на възнаграждението на края на всеки месец, характеризира поетите от д-р Калев задължения по договора, като трудови, а не като граждански. По силата на същите д-р Калев е осъществявал многократно прегледи и консултации при съобразяване с условията за тяхната периодичност и времетраене, според предоставяния му от страна на лечебното заведение график. Тази организация по изпълнение на поетите с договора ангажименти, сочи наличието на многократно осъществяване на трудови функции, изразяващи се в извършване на едни и същи задължения, което ги характеризира като трудови, а не като граждански. Като е достигнал до извод за наличие на трудово правоотношение между страните, при направения просторен анализ на относимите по случая факти, съдът е постановил правилен и обоснован съдебен акт. С оглед на така изложените съображения и поради липсата на сочените касационни основания по чл. 209, т.2 и т. 3, предл. първо и трето от АПК, съдебното решение, като допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на делото, такива му се дължат. При съобразяване с фактическа и правна сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника - юрисконсулт при разглеждане на делото, обема и качеството на осъществената процесуална дейност, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100,00 лв. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,