Решение № 9618 от 30.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10080/2015 г.

Решение № 9618 от 30.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10080/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Еурохит 07 " ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. К., против Решение № 71/22.06.2015 г., постановено по адм. дело № 15/2015 г., по описа на Административен съд К., в частта, в която е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството, срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 26/06.04.2012 г., издаден от старши инспектор ПРК в Дирекция "Местни приходи" при О. К., потвърден с Решение № 7/04.09.2013 г., на директора на Дирекция "Местни приходи" при О. К.. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният акт бъде отменен и в тази му част като незаконосъобразен. Претендира разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Местни приходи" при О. К., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд К. е отменил по жалба на "Еурохит 07 " ЕООД, Акт за установяване на задължение по декларация № 26/06.04.2012 г., издаден от старши инспектор ПРК в Дирекция "Местни приходи" при О. К., потвърден с Решение № 7/04.09.2013 г., на директора на Дирекция "Местни приходи" при О. К., в частта, за задължението за заплащане на такса за битови отпадъци за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за 2007 г. за разликата от 52.00 лв. до 104.00 лв., и съответно за общия размер на ТБО за услугата сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2007 - 2011 г. от 2819.02 лв. до 2871/02 лв. и е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството срещу описания акт в останалата му част. За да постанови този резултат съдът е приел, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване реално е предоставяна от община К. през процесния период, поради което задълженото лице дължи такса за услугата. Решението е правилно. Съдът е приел, че не са спазени нормативно установените изисквания за подаване на декларация в срок до 30 ноември на предходната година и сключване на договор, за да е приложим способът за определяне на такса битови отпадъци по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, т. е. - в левове според количеството на битовите отпадъци. На базата на преценени по реда на чл. 236, ал. 2 от ГПК писмени и гласни доказателства, този извод е обоснован. Неоснователни са доводите за безсрочност на сключения през 2007 г. договор, при императивно предвидените условия по чл. 18, ал. 1 (съответно - чл. 19, ал. 1) редакция към 2009 г.; (съответно - чл. 16, ал. 2 )редакция, 2010 г., 2011 г./ от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община К. (Наредбата). Тези разпоредби са действащи и не са отменени като незаконосъобразни в отделно производство, а инцидентен контрол на законосъобразността им е недопустим. Неоснователен е доводът за нищожност, поради противоречието им със ЗМДТ, тъй като е налице законова делегация общинският съвет да определя реда за заплащане на таксата (арг. от чл. 69, ал. 1 от ЗМДТ). С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд К. съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение