Решение № 5547 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1558/2009 г.

Решение № 5547 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1558/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 8.12.2008 г. по адм. д. № 8 от 2008 г. Благоевградският окръжен съд е отменил заповед № П - 987 от 6.10.2006 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Благоевград, с която на Димитър Стоянов Николов от Благоевград е отказано отпускането на целева помощ за безплатно пътуване с автобусен транспорт през 2006 г. в размер на 208 лв. Против това решение на окръжния съд Дирекция "Социално подпомагане" е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. В оплакването, така както е изложено в касационната жалба, не са посочени закононарушения, а се излагат само обстоятелства по същество на делото, но направената по този въпрос преценка от окръжния съд не подлежи на касационен контрол. Тази преценка би могла да бъде проверена само при оплакване за игнориране или изопачаване на преценените доказателства. Такова оплакване в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Ако оплакването е за нарушение на закона, то е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна. Окръжният съд е констатирал, че Димитър Стоянов Николов (ответник в това производство) като лице с 91 на сто трайно намалена работоспособност, е подал молба-декларация и да е приложил към нея изискуемите документи от чл. 20, ал. 2 ППЗСП - билетите и удостоверение, в което превозвачът е отразил извършените две пътувания с автомобилен транспорт от Благоевград до Китен и обратно през 2006 г. с отбелязване на датата, цената, направлението - отиване и връщане. При тези фактически констатации окръжният съд е приел, че той има право на целева помощ за пътуване с междуселищен транспорт съгласно чл. 19 ППЗСП, тъй като са представени изискуемите документи от чл. 20, ал. 2 от ППЗСП, които доказват извършеното пътуване по маршрута и използваните билети. Това становище на окръжния съд е правилно. Лицата с увреждания с определена 71 на сто и над 71 на сто трайно намалена работоспособност, установена с експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК имат право на целева помощ за безплатно пътуване два пъти в годината - отиване и връщане с железопътен и автобусен транспорт в страната (чл. 19, ал. 1 от ППЗСП). Правото на безплатен транспорт по чл. 19 от ППЗСП се ползва срещу представено удостоверение, издадено от Дирекция "Социално подпомагане" по местоживеене на лицата - чл. 20, ал. 1 от ППЗСП. В удостоверението задължително се нанасят пътуванията, като се отбелязва датата, цената, направлението - отиване и връщане (чл. 14, ал. 2 от Наредба № 2 от 2006 г. на министъра на финансите). При тези правни положения решението на окръжния съд е постановено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 19, ППЗСП и на административнопроцесуалните разпоредби на чл. 16 и чл. 29 от Наредба № 2 от 31.03.2006 г. за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници. След като е подложил на обсъждане събраните доказателства, съдът правилно е приел, че Димитър Стоянов Николов е доказал извършените пътувания с изискуемите документи от чл. 20, ал. 2 ППЗСП, поради което следва да получи възстановяване на разходите за пътуване с автобусен транспорт. В представеното удостоверение са вписани 4 бр. билети на стойност 208 лв., за които следва да бъде признато право на целева социална помощ. Очевидно е, че незаконосъобразно е било отказано отпускането на целева помощ за пътуване с междуселищен транспорт, след като в удостоверението, издадено от Дирекция "Социално подпомагане", са вписани датите, началния и крайния пункт на пътуванията през 2006 г., серията, номера и стойността на билетите, с което са изпълнени изискванията на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 2 от 2006 г. на министъра на финансите. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Като е приложил закона в смисъл на изложеното, окръжният съд не е допуснал никакво закононарушение. Ето защо, решението на съда поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,