Решение № 10582 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6323/2015 г.
ВАСПетчленен състав13.10.2015 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3680 от 01.04.2015 г., постановено по адм. дело № 8598/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10582 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6323/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Благоевград БТ" АД, с адрес за кореспонденция гр. Благоевград, бул. Покровнишко шосе № 1, представлявано от Владимир Жеков - изпълнителен директор, чрез адв. Панов като процесуален представител, против решение № 3680 от 01.04.2015 г., постановено по адм. дело № 8598/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да се отмени оспорения административен акт. Касационният жалбоподател претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - заместник-председателят и ръководител на управление "Надзор на инвестиционната дейност" на Комисията за финансов надзор, чрез юрк. Георгиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Благоевград БТ" АД срещу решение № 538-ПД от 03.06.2014 г. на заместник-председателя и ръководител управление "Надзор на инвестиционната дейност" на Комисията за финансов надзор. С оспорения пред съда административен акт на касатора е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - задължен е, чрез управляващите и представляващите дружеството лица в определен срок да представи копие на договор и всички допълнителни споразумения към него, въз основа на които са продадени 65.06 % от капитала на "Табак Маркет" АД през първо тримесечие на 2014 г., както и протоколите от проведени събрания на Съвета на директорите, обективиращи взето решение за продажба на акции от капитала на "Табак Маркет" АД. От фактическа страна е установено, че "Булгартабак холдинг" АД представя на 30.04.2014 г. консолидиран финансов отчет за предходната година, в който е посочено, че ръководството на групата е приело план за продажба на "Табак Маркет" АД, като към 27.03.2014 г. 100 % от акциите му са прехвърлени на купувачи извън групата. С оглед извършването на проверка на посочената по-горе информация и с изрично писмо, надлежно връчено, от дъщерното на "Булгартабак холдинг" АД дружество - "Благоевград БТ" АД са поискани копие на договор и допълнителни споразумения към него, въз основа на които е осъществена продажбата на 65.06 % - пряко притежаваните от него акции от капитала на "Табак Маркет" АД, които документи не са представени. За да отхвърли оспорването, тричленният състав приема, че решението за налагане на ПАМ е издадено от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на регламентираната процедура, в съответствие с материалноправните разпоредби на чл. 18, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 1, ал. 3, т. 1 ЗКФН и целта на закона - недопускане на нарушения по ЗППЦК по повод конкретно осъществена от поднадзорно лице сделка. Обжалваното решение е правилно. В касационната жалба се излагат същите възражения, които са направени и в оспорването срещу административния акт. Тричленният състав се е произнесъл по всички доводи на дружеството, като правните му изводи за тяхната неоснователност се споделят от касационната инстанция. Прилагането на ПАМ е изрично регламентирано правомощие на Комисията за финансов надзор по чл. 1, ал. 3, т. 1 ЗКФН, като една от законоустановените форми за упражняване на надзор от регулатора, без да е необходимо наличието на твърдение или предположение за извършени от страна на дружеството нарушения или да са налице данни за такова нарушение в рамките на образувано срещу същото проверка, в какъвто смисъл са доводите в жалбата. Касаторът попада сред лицата, по отношение на които е допустимо прилагането на ПАМ. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗКФН при осъществяване на правомощията на Комисията и нейните органи, членовете на комисията, както и определените по установения в този закон ред длъжностни лица, с оглед на възложените им задачи имат право да изискват писмени обяснения, документи, включително и заверени копия от документи, данни, сведения и други носители на информация от поднадзорните лица или от други лица, за които има данни, че нарушават разпоредбите на този закон или на други, както и да проверяват тяхната документация и отчетност. В конкретния случай документите са изискани именно с оглед извършване на проверка на оповестената от "Булгартабак Холдинг" АД като публично дружество информация в представения от него консолидиран отчет. Обстоятелството, че "Табак Маркет" АД не е дъщерно дружество от групата на холдинга е ирелевантно за настоящия спор, касаещ налагането на ПАМ на касатора, който безспорно е в кръга на субектите по чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗКФН. Регулаторът при осъществяване на правомощията си може да изиска информация и документи както от поднадзорното лице, така и от третите лица, свързани с него. Представянето на избирателна част от изисканите документи със заличавания в тях, а не в цялост, с оглед извършване на проверката от надзорния орган по отношение на "Булгартабак Холдинг" АД, не може да се приеме за изпълнение от страна на касатора и представлява възпрепятстване на надзорния орган да упражни контролната си дейност спрямо поднадзорното лице по смисъла на чл. 212, ал. 1, предл. второ ЗППЦК. Затова доводът в жалбата, че представянето на протоколите от заседанията на съвета на директорите със заличавания в тях не е съобразено от съда, е неоснователен. Възражението за нарушение на установената в закона процедура поради липса на заповед за проверка с конкретно определен обхват, също е неоснователно. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗКФН не урежда такова изискване, а напротив - предоставя изрични правомощия на надзорния орган при индиция за наличие на основание за образуване на проверка, да предприема изброените процесуални действия, вкл. изискване на конкретни документи. Образуването на проверка по чл. 19 ЗКФН е самостоятелно правомощие на органа и прилагането на ПАМ не е обвързано с това производство. Доводът в касационната жалба, че изисканата информация съдържа "търговска тайна" и касае трето лице, поради което е недопустимо да се изисква от комисията, не се споделя от настоящия състав. Разпоредбата на чл. 24 ЗКФН предвижда ограничения за регулатора при обработката, получаването и съхранението на информация, представляваща професионална и търговска тайна. Тази информация се ползва със защита и не може да бъде предоставяна на други лица от страна на надзорния орган. Следователно, дори изисканите от касатора документи да съдържат търговска тайна, то това не е основание за непредставянето им. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. Ответникът не претендира разноски и затова такива не следва да се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,