Решение № 5127 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 81/2020 г.

Решение № 5127 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 81/2020 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Агенция "Митници" против решение № 50/23.10.2019 г. по адм. д. № 377/2019 г. по описа на Административен съд-Русе. Иска отмяна на решението като неправилно с довод, че служителят не е спазил чл. 147, ал. 1 от ППЗЗКИ и поради бездействието му не е проведена процедура за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация по чл. 54 от ЗЗКИ. ДАНС прекратява разрешението за достъп на основание чл. 60, ал. 1, т. 4 от ЗЗКИ поради изтичане на сроковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗКИ, а не поради отпаднала необходимост. Поради това към 17.05.2019 г. служителят не е имал разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво "секретно", още повече, че лицето не е преназначавано на друга длъжност, а само преместено да изпълнява длъжността "държавен инспектор" с място на работа гр. Балчик при условията на командироване. Съдът е следвало да вземе предвид и прекратяване на действието на разрешението отново с административен акт № 81369/5.08.2019 г. Решението е необосновано и материално незаконосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя невлязло в сила решение на ДИКСИ от 5.12.2019 г., с което е отхвърлена жалбата на ответника срещу прекратяване на разрешение за ДКИ № 81369/5.08.2019 г. Ответната страна Л. Стоянов оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 50/23.10.2019 г. по адм. д. № 377/2019 г. по описа на Административен съд-Русе е отменена заповед № 7091/17.05.2019 г. на директора на АМ, заместван към този момент от заместник-директора на Агенция "Митници" - София въз основа на заповед № 3 АМ-788/32-143115/16.05.2019 г. на директора на АД, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Л. Стоянов. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и при превратно упражняване на власт, тъй като липсата на разрешение за достъп до класифицирана информация ниво "секретно" е по причина поведението на административния орган и с цел да се създадат формални предпоставки за прекратяване на служебно правоотношение на основание "обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл". Настоящият съдебен състав намира решението за правилно. По делото няма спор, че за длъжността "началник на отдел в Агенция "Митници", заемана от служителя Л. Стоянов и преди и след структурните промени в Агенция "Митници" от м. януари 2019 г. е налице изискване в длъжностната характеристика за заемане на длъжността наличието на ниво на достъп до класифицирана информация "секретно". Разрешението за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "секретно" № 93073/19.03.2015 г. е изтекло на 18.03.2019 г. като до 18.12.2018 г. не е извършено ново проучване, предвид чл. 55, ал. 2 от ЗЗКИ, каквото задължение за иницииране на процедурата има ръководителят на организационната единица при разширено проучване, предвид чл. 148, ал. 1 от ППЗЗКИ и чл. 46, т. 2 от ЗЗКИ. Освен изготвянето на списък на служителите в ОЕ "Митница Русе", подлежащи на разширено проучване през 2019 г. за получаване на достъп "секретно", други документи за започване на процедурата спрямо Л. Стоянов няма. Обратно- в графа "забележка" в този списък на 27 март е посочено с подпис, че необходимостта от проучване е "отпаднала" и това обстоятелство е обсъждано в решение № 45- II-11/2.07.2019 г. на ДКСИ, с което е отменено прекратяване на разрешението на служителя за достъп до класифицирана информация № 78305/24.04.2019 г. на ДАНС с правно основание чл. 60, ал. 1 от ЗЗКИ. Към момента на прекратяване на служебното правоотношение със заповед 7091/17.05.2019 г. относно служителя не е започнало ново разширено проучване поради бездействие на ръководителя на организационната единица и освен това прекратяването на разрешението от 2015 г. с административен акт на ДАНС не е влязло в сила. Изводът на съда за превратното упражняване на власт поради нарушаване на целта на закона също е обоснован и правилен. Вместо да започне пред ДАНС процедура за разширено проучване директорът на АМ е командировал служителя на длъжността "държавен инспектор в ТД на АМ- място на работа Балчик", считано от 25.03.2019 г. до 24.09.2019 г., за която длъжност не се изисква ниво на достъп до КИ "секретно". На 27.03.2019 г. оставя бележка върху списъка със служители до ДАНС, че е отпаднала необходимостта за ново разширено проучване на служителя Стоянов. След получаване на 9.05.2019 г. на решението на ДАНС от 24.04.2019 г. за прекратяване на разрешение за достъп до класифицирана информация на Л. Стоянов, директорът е отменил на 15.05.2019 със заповед № 7086/2019 г. заповедта за командироване и на 17.05.2019 г. прекратил служебното правоотношение. Така установените факти доказват, че директорът на АМ е предприел всички посочени по-горе в тяхната последователност правни действия с цел към момента на прекратяване на служебното правоотношение служителят Л. Стоянов да няма разрешение от ДАНС за достъп до класифицирана информация ниво "секретно" за нов период от време, с което да се осъществи хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Налице е превратно упражнена власт, основание за отмяна на издадения административен акт по чл. 146, т. 5 от АПК. Доводът на касационния жалбоподател за виновно бездействие на служителя не се подкрепя от нормативната уредба, цитирана по-горе. Представеното в настоящото съдебно производство ново и невлязло в сила решение на ДКСИ от 5.12.2019 г., с което е потвърдено последвало второ прекратяване разрешение на Л. Стоянов за достъп до КИ № 81369/5.08.2019 г. на ДАНС, т. е. след прекратяване на служебното правоотношение, е ирелевантно за правилното решаване на делото. Освен това нови писмени доказателства се допускат пред касационната инстанция, съгласно чл. 219 от АПК само във връзка с установяване на касационни основания. Представеното не подкрепя доводите от касационната жалба. Решението като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 960 лв., за което е представена фактура от 17.02.2020 г. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Размерът на адвокатския хонорар дори с включеното ДДС не надхвърля двоен минимален размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение