Решение № 255 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11704/2016 г.

Решение № 255 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11704/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 817 от 26.08.2016 г., постановено по адм. д. № 422/2016 г. Административен съд - С.-област е отменил решение № 1012-22-73#/11.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ - С.-област и потвърденото с него разпореждане № 2113-22-1527#9/26.02.2016 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - С.-област и е върнал делото като преписка на ТП на НОИ - С.-област за ново произнасяне при съобразяване с дадените в решението задължителни указания по прилагането на закона. Осъдил е ТП на НОИ да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ - С.-област с молба да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че съдът неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ПКТП (отм.), без да са налице доказателства по наличието на предпоставките, визирани в разпоредбите на посочената норма. Оспорва и дължимостта на разноските, предвид липсата на изрично искане за присъждането им. Ответникът - Г. Б. В., чрез пълномощника си адв. Гечев, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, страните редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението за обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество, за неоснователна. Производството пред Административен съд - С.-област е образувано по жалба на Г. Б. В. срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ - С.-област. Възраженията са били за незаконосъобразност с искане за отмяната му, поради това, че жалбоподателят има общ сбор от точки 113 г. и 10 м., което е основание за отпускане на пенсия. Съдът е разгледал по същество жалбата, като я е приел за основателна, поради това, че стажът положен от В. на длъжностите "шлосер по ремонта" и "шлосер, той и заварчик-оксиженист" в Чугунолеярен комбинат - И., упражнявани от него в периода м. 12.1982 г. - м. 04.1995 г. попадат в записа на чл. 4а, б. "н" от ПКТП (отм.), тъй като са свързани с дейността леярство. Според решаващия състав спорният трудов стаж е следвало да бъде категоризиран от административния орган, като такъв от първа категория, което от своя страна е основание за отпускане на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане на ранна пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според разпоредбата на чл. 4а, б. "н" от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) от първа категория е трудът на работниците непосредствено в леярското производство на черни метали по списък на професиите, утвърден от Министерството на труда и социалните грижи. Заеманите от лицето длъжности, отразени в трудовата му книжка през спорния период, попадат в утвърдения списък от Комитета по социално осигуряване, поради което съдът е приел за безспорно обстоятелството, че директорът на ТП на НОИ - С.-област в нарушение на чл. 9 и чл. 35 от АПК, не е взел предвид всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е зачел, положения от В. стаж, като първа категория. Съдът е приел също така, че в процесния период лицето безспорно е работило в леярски цех и се е занимавал с такава дейност, като вредността на този труд свързан с леенето на черни метали е основание за приложението и на чл. 67 от ПКТП (отм.). Прието е, че мотивите на обжалваното решение не обсъждат съществените факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на делото и затрудняват преценката за законосъобразност на административния акт. Съдът е посочил, че излагането на мотиви на акта, не следва да е произволно, а обективно фактически и правно обосновано, поради което е отменил решението на директора на ТП на НОИ - С.-област и потвърденото с него разпореждане за отказ за отпускане на пенсия по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 68, ал. 1 и ал. 3 от КСО и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на В. с указания по прилагане на закона, относно зачитане на положеният от него труд за периода от 01.03.1978 г. до 30.04.1994 г. (вероятно е допусната грешка - 1995 г.), като I категория труд. Така постановеното решение е правилно. Основният спорен въпрос по делото е бил попада ли трудът на В. на длъжностите "шлосер по ремонта" и "шлосер, той и заварчик-оксиженист" в Чугунолеярен комбинат - И., упражнявани от него в периода м. 12.1982 г. - м. 04.1995 г. в записа на чл. 4а, б. "н" от ПКТП (отм.) Според посочената разпоредба от първа категория е трудът на работници непосредствено в леярското производство на черни метали по списък на професиите, утвърден от Министерството на труда и социалните грижи. По делото е приложен списък на категория труд по работни места и длъжности, съгласно ПКТП. В "Обособеното леярско производство", спомагателните работници на длъжностите "шлосер по ремонта на маш. и с-я, той и отг. ", "шлосер по ремонт на машини и съоръжения", "шлосер по рем. на маш. и с-я, той и завар. ", "шлосер по рем. на маш. и с-я, той и оксиж. " и "шлосер по рем. на маш. и с-я, той и струг" са отбелязани като такива от първа категория труд, попадащи в разпоредбата на чл. 4а, б. "н" от ПКТП. Правилни са изводите на съда, че полаганият от Великов труд в Чугунолеярния комбинат - И. от 20.04.1977 г. до 01.05.1995 г. е извършван само във връзка с дейността леярство на различни длъжности и в различни разряди, поради което неправилно административният орган е категоризирал част от този труд от първа категория, а друга част след м. 12.1982 г. - от трета категория. През целият този период Великов е бил зает непосредствено в леярското производство, поради което и процесният стаж е следвало да бъде приет за такъв по чл. 4а, б. "н" от ПКТП. Неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд е изградил извода си за приложението на чл. 4а, б. "н" от ПКТП и чл. 67 от ПКТП без да е налице надлежно доказване за предвидените в двете хипотези предпоставки. Както бе посочено, по-горе обстоятелството, че лицето е било заето непосредствено в леярското производство се констатира от записите в трудовата книжка, която е официален удостоверителен документ и от приложеният по делото списък с конкретните длъжности и работни места по ПКТП. Мотивите в обжалваното решение са логически последователни и кореспондират с крайния извод за първа категория на положения труд от Г. В. като "шлосер по ремонта" и "шлосер, той и заварчик-оксиженист" в Чугунолеярен комбинат - И.. Съгласно чл. 67 от ПКТП (отм.), трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Текстът на чл. 4а, б. "н" от ПКТП (отм.) определя трудът на работниците, които изпълняват длъжности, посочени в утвърден от Министерството на труда и социалните грижи и работят непосредствено в леярското производство на черни метали. По делото безспорно е установено, че в Архивохранилището в с. Н. към ТП на НОИ към ТП на НОИ - К. са открити данни в разплащателната документация на "Чугунолеене" АД, гр. И. (правоприемник на Чугунолеярен комбинат - И.), в които са отразени длъжностите и цеховете, в които е работил В. през периода м. 03.1978 г. - м. 04.1995 г. в предприятието. Обстоятелството, че административният орган не е изяснил дали в посочените в писмото от Архивохранилището цехове са се извършвали дейности свързани с леене на черни метали, не може да се прилага в ущърб на жалбоподателя. Правилно е и приетото от съда, че стажът следва да бъде определен съгласно разпоредбата на чл. 67 от ПКТП (отм.) не от отрасловата принадлежност на длъжността, а от действителната вредност и тежест, при които е полаган трудът. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е обосновано, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. За процесуална икономия, с оглед възражението на касационния жалбоподател за неправилност на оспореното решение в частта, с която е осъден да заплати разноски на Г. В., направени пред Административен съд - С.-област, настоящият състав намира, че същото е основателно и съдебният акт следва да бъде отменен в тази част. Първоинстанционният съд се е произнесъл по дължимостта на разноските, които макар и доказани по размер пред първата инстанция, не са поискани нито от жалбоподателя, нито от представляващия го адв. Паунов. Съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. При проверка на доказателствата по делото, настоящият състав констатира, че такава претенция не е заявена, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта на разноските. Неоснователно е искането на ответника по касация за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски, тъй като в договора за правна защита и съдействие не е отбелязан начина на заплащането им. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящият случай е отбелязано, че В. е заплатил 120 лв., адвокатско възнаграждение, но нито е посочено дали това плащане е извършено в брой, нито е представено доказателство за плащане по банков път. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,