Решение № 3901 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1555/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, подадена чрез юрк. Тренчева, против решение № 31591 от 26.09.2025 г., постановено по адм. дело № 1740/2025 г. на Административен съд – София-град, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 23/04/2/0/00313/2/01/04/02 с изх. № 01-2600/4175#14 от 26.06.2024 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /ДФЗ/, с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 225 771,94 лв. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на съда за издаване на оспорения акт при неспазване на установената от закона форма и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи, че съдът не е извършил пълна проверка и преценка на представените доказателства и не е изложил самостоятелно тълкуване. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу акта. Претендира разноски по делото за двете инстанции. Прилага писмено становище. Ответникът – „АМ Къмпани“ ООД, чрез адв. Гайдарска, в депозирана по делото писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: С оспорения акт за установяване на публично държавно вземане № 23/04/2/0/00313/2/01/04/02 с изх. № 01-2600/4175#14 от 26.06.2024 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл. 49, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 46, ал. 2 и чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. и чл. 24, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 15, т. 3, т. 4 и т. 5 от Договор 23/04/2/0/00313 от 05.05.2017 г. е отказана изцяло одобрената финансова помощ, прекратен е едностранно Договор 23/04/2/0/00313 от 05.05.2017 г. и е определено задължение в размер на 1 225 771,94 лв., представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване междинно плащане по Договор № 23/04/2/0/00313 от 05.05.2017 г. За да отмени акта, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган, но при неспазване на изискванията за форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че мотивите за откриване на повторно производство за възстановяване на получената сума са неясни и противоречиви, което според съда представлява съществено процесуално нарушение. Обосновал е извод, че не съществува правна възможност да се образува повторно производство за установяване на публично държавно вземане на същото основание. Въз основа на изложеното съдът е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен, като го е отменил и е изпратил административната преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. Решението е валидно и допустимо, но неправилно постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място съдът не е разгледал, нито е изложил мотиви по изрично отправените в жалбата до него възражения за нищожност на оспорения акт. На следващо място настоящият касационен състав не счита, че са налице изложените от съда пороци, изразяващи се в неспазване на изискванията за форма и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвид което спорът следва да се разгледа относно материалната законосъобразност на акта. В настоящия случай първоинстанционният съд не е подложил на анализ констатациите в оспорения акт, нито е изложил мотиви по същество на правния спор. Няма извършен анализ на доказателствата, които са събрани в конкретното административно производство относно законосъобразността на акта. Нещо повече, съдът е следвало служебно да разгледа, дали при повторното издаване на акта е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, както и да съобрази дадените с решение № 9483 от 11.10.2023 г. по а.д. 1905/2023 г. по описа на ВАС тълкувания относно приложението на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Всички гореизброени пропуски налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, в хода на което съдът следва да извърши проверка за нищожност на акта, както и да изложи собствени фактически установявания, при обсъждане на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на които да изложи мотиви относно материалната законосъобразност на акта. По въпросът за разноските, включително и за касационната инстанция, следва да се произнесе административния съд при новото разглеждане на делото, съобразно правилото на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното, и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение