Решение № 13782 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9293/2011 г.

Решение № 13782 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9293/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Национална експертна лекарска комисия срещу решение № 2260 от 11.05.2011 г. по адм. дело № 4599/2010 г. по описа на Административния съд - София-град, второ отделение, 26 състав. Релевирани са се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Явор Вергилиев Топкаров от гр. София моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С решение № 2260 от 11.05.2011 г. по адм. дело № 4599/2010 г., Административният съд - София-град, второ отделение, 26 състав е отменил Експертно решение № 0054 от зас. № 007 от 8.02.2010 г. на НЕЛК по психични болести. Обжалваният съдебен акт не е постановен в нарушение на материалния закон, при наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Действително съдът е изградил изводите си относно здравословното състояние на Явор Вергилиев Топкаров от гр. София към момента на освиделстването му от НЕЛК въз основа на психиатричната експертиза, която е назначена, изслушана и приета по делото. И това е правилно, тъй като преценката на медицинската документация и на здравословното състояние изискват специални знания, с каквито съдът не разполага. В тази връзка е разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК. Ответникът по първоначалното дело е оспорил това заключение, но изрично в съдебното заседание, състояло се на 27.04.2011 г. е заявил, че не прави искане за допускане на разширена експертиза. Съдът е извършил преценка на заключението на вещото лице във връзка с представените от административния орган експертни решения, от които е видно, че Топкаров е бил освидетелстван многократно без подобрение на здравословното му състояние. Предвид изложеното дотук, твърденията на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. В експертното решение на НЕЛК не са отчетени тежестта на болестта, т. е. динамиката в състоянието на освидетелствания за последните години, изчерпаните терапевтични възможности и тежката, трайна и необратима социална дезадаптация. В тази връзка е трябвало да бъде определен процент на трайно намалена работоспособност по т. 2 от част 2, раздел V от приложение № 1 към чл. 58, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.), където максимално предвидения процент на трайно намалена работоспособност е 80. Цитираният подзаконов нормативен акт не е бил нарушен. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и други подобни. Грешки от такова естество в обжалваното решение липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а съдебният акт, предмет на контрол пред настоящата инстанция, се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,