Решение № 10459 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1934/2020 г.

Решение № 10459 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1934/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Т. Чолаков срещу решение № 2530 от 06.12.2019 г. по адм. дело № 1528 по описа за 2019 г. на Административен съд (АС) - Пловдив. С решението по жалба на С. Андонов е отменена негова заповед № Л-2291 от 13.05.2019 г. относно наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на съдебни разноски. Ответникът - С. Андонов, чрез процесуалния му представител адв. Ж. Маринов, с молба от 22.06.2020 г., оспорва касационната жалба като изразява подробни съображения за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й и присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени наведеното касационно отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на младши експерт С. Андонов, в качеството му на командир на отделение на затвора в гр. Пловдив II-ра категория срещу заповед № Л-2291 от 13.05.2019 г. на Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при министерство на правосъдието. С нея, на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, предл. второ и чл. 19, ал. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13, чл. 195, ал. 2 и чл. 206, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 4, предл. трето от ЗИНЗС и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. От фактическа страна съдът е приел, че на 20.10.2018 г. и 28.10.2018 г. лишеният от свобода Р. Калайджиев, нерегламентирано, без издадена от началника на затвора заповед, е извеждан от килията, с цел приготвяне на закуски (баници). След направата им, същите са поставяни в кашон и лишеният от свобода С. Стоицов го доставял в дежурната стая, където са били младши експерт С. Андонов и инспектор Т. Илиев – главен надзирател II-ра степен в затвора в гр. Пловдив. С тези действия държавният служител е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС (ППЗИНЗС) и не е предотвратил нерегламентираната дейност. На 20.10.2018 г. е било проведено свиждане между лишения от свобода Р. Рангелов и негови близки, без надлежен акт на началника на затвора в Пловдив, което е нарушение на чл. 73, ал. 2 от ППЗИНЗС. На 05.11.2018 г. и 09.11.2018 г., след разпореждане на Св. Андонов е внесен багаж в противоречие с установения ред, регламентиран със заповед № 270 от 18.04.2018 г. на ЗА началника на затвора в Пловдив. На 05.11.2018 г., гражданката Ф. Халил е донесла на портала на затвора в Пловдив жълта на цвят чанта. Мл. инспектор Т. Узунов - надзирател ІІ-ра степен в затвора в Пловдив ІІ-ра категория е взел същата чанта и я оставил пред прозореца на пост № 1, след което е влязъл в стаята, където се намират младши експерт С. Андонов и инспектор Т. Илиев. Мл. инспектор Т. Узунов, излизащ от същата стая след около 10 секунди и е извършил проверка на съдържанието на чантата, след което я отнесъл в стаята за съхранение на телефони. На 09.11.2018 г. в 15: 22 ч. г-жа Ф. Халил е донесла багаж на портала на затвора Пловдив ІІ-ра категория, като мл. инспектор М. Врачовски - надзирател I-ва степен в затвора в Пловдив ІІ-ра категория е подканил гражданката да внесе багажа, който е донесла в корпуса на затвора Пловдив ІІ-ра категория. След това тя е влязла през врата № 1 и е оставила багаж, състоящ се от две големи бели чанти на масата предназначена за проверка на багаж. След като са преминали през скенера за проверка те са били взети от л. св. О. Бичкиджиев и са били пренесени през врата, като са били оставени в коридора, който води до залите за свиждане в затвора Пловдив ІІ-ра категория. От записите на камерите за видеонаблюдение се е установило, че инспектор Т. Илиев излиза от стаята на дежурния главен надзирател в 15: 06: 50 ч. и е подал лист на постовия надзирател на пост № 1 и в 15: 07: 06 ч. отново се е върнал в стаята на дежурният главен надзирател и не я е напуснал до 15: 26 ч. По време на случващото се младши експерт С. Андонов същото се е намирал в стаята на дежурния главен надзирател. На същата дата 09.11.2018 г. следобед, след получена информация, че служител от второ отделение от надзорно-охранителния състав от затвора в Пловдив ІІ-ра категория ще направи опит да внесе нерегламентирано багаж в затвора за лишен от свобода, в ден, в който това не е разрешено, е сформирана група за проверка. При започване на проверката багажът се е намирал в коридора на помещението за свиждане. Лишеният от свобода О. Бичкиджиев, който е чистач на помещението, е бил попитан за кого е багажа, същият е отговорил, че младши експерт С. Андонов му е разпоредил да внесе багажа и впоследствие ще му обясни къде да го занесе. В същия момент младши експерт С. Андонов се е появил, като е потвърдил думите на лишения от свобода, но е разрешил да се внесат само дрехи. Установено е, че багажът е бил донесен от лицето Ф. Халил за л. св. Р. Рангелов. На бележката било изписано единствено, че се внасят дрехи, храната не е посочена, а декларация към тази бележка не е попълнена, багажът е приет и проверен от надзирателите мл. инспектор М. Врачовски и мл. инспектор М. Арменкова, които в своите обяснения по случая твърдят, че младши експерт С. Андонов им е разпоредил да приемат багажа. След обстойна проверка гореописаното се припокрива, като освен храна и дрехи, се е установило, че в кутия със сърми са намерени мобилен апарат, увит в алуминиево фолио, зарядни устройства, часовник и 5 бр. парфюми в стъклени шишета. Прието е, че извършеното от младши експерт С. Андонов е в разрез с разписаните функционални задължения, вменени с правилата за организация на работа и длъжностната характеристика и че следва да се квалифицира като злоупотреба с доверието на органа по назначаването му. Задълженията му с оглед на длъжността, която заема, му дават възможност да организира и контролира дейността на надзорно-охранителния състав в затвора по време на дежурство. Гореописаните системни нарушения от страна на младши експерт С. Андонов пречат на изпълнението на служебните задължения на служителите от надзорно-охранителния състав и създават в тях страх от репресивни действия. От извършените наблюдения на видеозаписите от охранителните камери, както и от обясненията на подчинените на младши експерт С. Андонов в йерархично отношение служители, по безспорен и категоричен начин се установява неговото съзнателно поведение, обективирано в даването на неправомерни устни разпореждания за привилегировано третиране на лишените от свобода. Това е осъществявано чрез допускане на свободно придвижване на посочените по-горе дати в района на пост № 1 и № 2, и чрез нарушения на графика, реда и начина на получаването от лишените от свобода и задържаните под стража лица на разрешените за получаване, ползване и държане на вещи предмети, съгласно заповед № 270/18.04.2018 г. на ЗА началника на затвора, както и чрез нарушаване на правилата за провеждане на свиждане с такива лица, извън установената процедура. Това поведение е квалифицирано като злоупотреба с доверието на органа по назначаването му. В качеството му на командир на отделение в затвора в Пловдив II-ра категория органът по назначаване е възложил на младши експерт С. Андонов изпълнението на определени функции и задачи, разписани в длъжностната характеристика за длъжността, която заема и с която се е запознал на 27.02.2017 г. Съответно за младши експерт С. Андонов възниква задължението да упражнява функциите си лоялно и в рамките на неговата компетентност. С преднамерените и неправомерни действия от страна на младши експерт С. Андонов, а именно допускане на нерегламентирани вещи извън дните за приемане на багаж и хранителни пратки, на нерегламентирано свиждане, чрез устни разпореждания на подчинените му служители, както и извършване на фиктивни проверки по носенето на постовата служба от надзорно-охранителния състав, младши експерт С. Андонов се е възползвал от служебното си положение, с цел извличане на определена облага от другиго - лишените от свобода, с което е накърнил доверието на органа по назначаване. Извършеното от младши експерт С. Андонов освен дисциплинарен има и нравствен аспект и е морално укоримо, тъй като служителите в пенитенциарната система са призвани да съблюдават законността при изпълнение на наказанията, с цел поправяне и превъзпитание на осъдените лица. Неговите действия са повод да се направи заключение, че част от служители на затвора в Пловдив ІІ-ра категория не изпълняват служебните си задължения, а злоупотребява с правомощията си и използват служебното си положение за реализиране на изгода на определени осъдени липа. Това несъмнено води до уронване престижа на институцията и намаляване авторитета пред обществото. В случая извършените oт младши експерт С. Андонов деяния имат проявление извън институцията с публикация в сайта на "Трафикнюз" с наименование "Пресякоха канал за внос на забранени вещи с участието на надзиратели в затвора град Пловдив", в която е цитирано неговото име, видно от писмо с вх. № 15168 от 16.11.2018 г. от Главна дирекция "Национална полиция". Извършеното от младши експерт С. Андонов осъществява състава на чл. 16, чл. 21 и чл. 22 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министерство на правосъдието, утвърден със заповед № JIC-04-4 от 02.01.2018 г. на министъра на правосъдието, с която се е запознал на 10.01.2018 г., а именно: чл. 16. "Държавният служител не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави"; чл. 21. "Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия и бездействия" и чл. 22. "Държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на служител на Главна дирещия "Охрана " или Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". От правна страна ДНО е посочил, че неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН и ГДО по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР се квалифицират като тежко нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8 "злоупотреба с власт или доверие" и т. 13 "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". В мотивите на съдебното решение тази фактическа обстановка е подробно обсъдена и анализирана. Административният съд при разглеждане на спора по същество е приел, че оспореният административен акт е издаден от материално и функционално компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на срока за налагане на дисциплинарното наказание. Също така е приел на база на събраните доказателства от дисциплинарно разследващия орган (ДРО), а и от неотричането от страна на жалбоподателя С. Андонов, че той е извършил нарушения на служебната дисциплина, като е допуснал внасяне на багаж за лица, лишени от свобода, извън установения график, както и е допуснал провеждане на свиждане с лице, лишено от свобода, извън установения график и без нареждане от началника на затвора. Според него по отношение на другите вменени нарушения не са налице убедителни доказателства в подкрепа на изводите на дисциплинарно наказващия орган, което се дължи на допуснати процесуални нарушения, при което са формирани изводи в противоречие с материалните разпоредби и целта на закона. Дисциплинарно наказващият орган не е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства, и не е преценил самостоятелно и непосредствено събраните доказателства, а изцяло се е доверил и преповторил констатациите на ДРО. Установил е нарушение от страна на административния орган с оглед на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, като не е определил самостоятелни наказания въз основа на индивидуална преценка за тежестта на всяко нарушение на настъпилите от него последици, на обстоятелствата, при които е извършено всяко едно от тях, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на служба. В производството по налагане на дисциплинарното наказание органът е допуснал и нарушение на нормите на чл. 35, чл. 36, ал. 1 и ал. 4 от АПК, които уреждат събирането на доказателства в административното производство, и в частност на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР. Според него органът е допуснал нарушение и на чл. 7, чл. 9 и чл. 10 от АПК, в които разпоредби са уредени принципите за истинност на административните актове, за служебното начало за административния орган, който реализира административното производство, и за самостоятелност и безпристрастност при осъществяване на това производство. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Основният спорен момент при преценка на материалната законосъобразност на оспорената заповед е дали реализиран състава на чл. 203, ал. 1, т. 8 и на т. 13 от ЗМВР, приложими разпоредби с оглед на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС. Същият правилно е отграничен от административния съд от фактическа страна, но преценката за прилагането на тези норми от ДНО е неправилна и необоснована. От събраните доказателства в дисциплинарното производство по категоричен начин се установява осъществяването на обсъжданите по-горе нарушения, които са дисциплинарни. Това са допускане от страна на държавния служител на внасяне на багаж за лица, лишени от свобода, извън установения график и провеждане на свиждане с лице, лишено от свобода, извън установения график и без нареждане от началника на затвора. Неправилно съдът сочи, че жалбоподателят не е отричал тяхното изпълнение, като е видно от дадените от него обяснения и направени възражения, че той отрича тези факти и обстоятелства (стр. 71 от съд. досие). От дадените обяснения на държавните служители М. Арменкова, Т. Узунов, С. Попов, М. Врачовски, С. Палишки, К. Кънев, Г. Ганев, Г. Кръстев, някои от които са му пряко подчинени, и Т. Илиев, главен надзирател и пряк началник на жалбоподателя (обобщена справка, стр. 6), от О. Бичкиджиев (стр. 134), и техни докладни записки (на М. Арменкова, на М. Врачовски, В. Кабаков, С. Попов), както и тези обяснения от С. Стоичов, Р. Калайджиев и Р. Рангелов (стр. 93), В. Загорски (стр. 136), В. Попов (стр. 135), приобщени към преписката, лица изтърпяващи наказание "лишаване от свобода", се установяват конкретните факти по повод осъществените от Св. Андонов деяния на 20.10.2018 г., на 05.11.2018 г. и на 09.11.2018 г. Същите сочат и на системност при тяхното осъществяване от страна на държавния служител. Не могат да бъдат споделени съображенията на административния съд, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, поради което тези деяния не са доказани, респ. необосновано е наложено обсъжданото дисциплинарно наказание "уволнение". По делото безспорно е установено спазването на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, както и че правото на защита на наказания служител не е ограничавано. Също така следва да се посочи, че ДНО е отграничил групата деяния на същия по дати, като е обсъдил тежестта на нарушенията. Правилна се явява преценката му, че същите освен че представляват нарушения на служебната дисциплина, понеже са нарушени изискванията по длъжностна характеристика на държавния служител (стр. 31) и на заповед № 270 от 18.04.2018 г. на началника на затвора Пловдив (стр. 103), но и по естеството си са тежки. Тази тежест се обуславя освен с нарушаване на преките функционални задължения по длъжностна характеристика, както беше посочено, но пречат и на изпълнението на служебните задължения на останалите служители от надзорно-охранителния състав. Налице е злоупотреба с доверието на органа по назначаване, като са налице и данни за възползване от служебното положение. Последиците от деянията на наказания служител водят и до уронване престижа на институцията, понеже е осъществена публикация в сайта "Трафикнюз" по повод установяване на канал за внасяне на забранени вещи с участие на надзиратели в затвора в Пловдив. Същите са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители и конкретно аргументирани с нарушаване на чл. 16, чл. 21 и чл. 22 от Етичния кодекс за поведения на държавните служители от ГДО и от ГДИП, утвърдени от министъра на правосъдието, които са му били известни. Реализирани са съставите на чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР, спазени са изискванията на чл. 195 от същия закон, както и тези в чл. 206, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР за провеждане на дисциплинарното производство, за разкриване на обективната истина и за определяне вида и размера на дисциплинарното наказание. Оспорената заповед с оглед изложеното се явява законосъобразно издадена. Обжалваното решение следва да бъде отменено и се постанови решение по съществото на спора с отхвърляне жалбата на държавния служител. При този изход на спора на касационния жалбоподател следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи такива за юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 200. 00 лв., за двете съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от наредба за заплащането на правната помощ. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,