Решение № 7253 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3075/2020 г.

Решение № 7253 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3075/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./. Образувано е по касационна жалба на Е. Иванова, чрез адвокат П. Николов от АК – Варна, срещу решение № 619/10.12.2019 г., постановено по адм. дело № 499/2019 г. по описа на Административен съд – Монтана, с което е отхвърлено оспорването против заповед № ЗД/Д-С-ВР-044/16.09.2019 год., издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" – Връбница към АСП. Наведените в жалбата възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на материалния закон по отношение на наложената мярка за закрила на дете - временно настаняване по административен ред, установена в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет. във вр. чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет. във вр. чл. 26, ал. 1, изр. 2 и чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 2 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК. Ответникът – директор на дирекция "Социално подпомагане"– Връбница към АСП, чрез процесуален представител юрисконсулт Станимиров, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Ответниците – Р. Любенова и М. Маринов не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед №ЗД/Д-С-ВР-044/16.09.2019 год., издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" – Връбница към АСП, с която на основание на чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет. във вр. чл. 26, ал. 1, изр. 2 и чл. 27, ал. 1 ЗЗДет., детето Ц. А. е временно настанено в професионалното приемно семейство на Р. Любенова и М. Маринов при условия на спешност, съгласно чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет., за срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. или промяна на обстоятелствата. Първоинстанционният съд намира за безспорно установена фактическата обстановка, описана в приложения по делото социален доклад от 30.08.2019 г., изготвен във връзка с постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-С ВР/200/30.08.2019 год. В процеса на социално проучване е идентифициран риск за живота и здравето на детето. На 13.09.2019 г. е свикан Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случай на деца жертви на насилие или в риск от насилие и взаимодействие при кризисна интервенция. В заключение на срещата, при участие на АСП, СРП и ДАЗД, както и на служители на ОЗД при ДСП – Връбница, е взето решение детето да бъде изведено от семейната й среда, поради констатирани рискови фактори. Следвайки най - добрия интерес на детето и поредността на мерките за закрила е намерено професионално приемно семейство. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че като орган по провеждане на държавната политика в областта на закрила на детето, дирекция "Социално подпомагане" – Връбница към АСП е била длъжна да осигури сигурността на Ц. А., поради което с издаването на процесната заповед за прилагане на мярка за закрила, тази цел на закона е реализирана. Обоснован е извод, съобразно който констатираната опасност за здравето и живота на детето е обусловила налагане на мярка за закрила на детето, изразяваща се в спешно настаняване извън семейството. Развити са съображения, че оспореният административен акт има характер на временна административна мярка, която осигурява защита на дете в риск до разрешаване на въпроса от съответния районен съд. Последващите мерки, с оглед необходимостта от бъдещото отглеждане на детето в семейна среда, първоинстанционният съд намира за ирелевантни към предмета на спора досежно законосъобразността на обжалваната заповед. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Монтана, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. С установяване на изискуемият се от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката временно настаняване на дете извън семейството по административен ред, разписана в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет., в която родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да отглеждат дете, във вр. чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет. във вр. чл. 26, ал. 1, изр. 2 и чл. 27, ал. 1 ЗЗДет., са доказани. В случая предприетата мярка за закрила на детето е в съответствие с най-добрия интерес на детето, обезпечаването на който е свързано със способността на родителите да се грижат за него - § 1, т. 5, б. "д" от ДР на ЗЗДет. Неотносими към предмета на спора са доводите на касационния жалбоподател относно наличието на влязъл в сила съдебен акт по гр дело № 1325/2019 г. на Районен съд – Бяла Слатина, с който са наложени последващи мерки за отглеждане на детето. Съгласно нормата на чл. 142 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Предвид горното, ирелевантни са твърденията на касационния жалбоподател досежно предприетите от него действия след издаване на процесната заповед. Първоинстанционното решение е съответно и на практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romania, № 13589/07, пар. 69), според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най – висши интереси. Съобразно практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ) националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя, като се подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, № 30943/96, пар. 64). В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Ribic v. Croatia, (№ 27148/12, пар. 92.). Неоснователни са касационните възражения относно наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на съдебния акт. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславящи разпоредените правни последици. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,