Решение № 6462 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3335/2016 г.

Решение № 6462 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3335/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. А. срещу Решение № 353/19.01.2016 г., постановено по адм. дело № 7686/2015 г. по описа на Административен съд С. град. В жалбата се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго, с което се отмени оспорената пред съда заповед. Ответната страна - кметът на район Възраждане, Столична община, чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на С. С. А. срещу Заповед № РД-46-10 от 22.06.2015 г. на кмета на Район "Възраждане", Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, е отменена настанителна заповед от 23.08.2006 г. на кмета на Район "Възраждане" и е прекратен сключения въз основа на нея наемен договор от 01.09.2006 г. със жалбоподателя. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и относимия материален закон. Съдът е направил извод, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане при условията на чл. 149, ал. 5 АПК - поради претендирана със същата нищожност на акта, при изложени подробни съображения, че жалбата не е подадена в законоустановения срок. Касационният състав на съда намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила. Жалбоподателят е този, който определя спорния предмет и обема на търсената защита. В случая производството пред административния съд се е развило по жалба, с която се иска както обявяване нищожността на оспорения административен акт, така и отмяната му като незаконосъобразен. В зададените от жалбата предели се дължи и произнасяне от съда. С постановеното по делото решение административният съд е отхвърлил жалбата на А. против оспорената от него заповед на кмета на Район "Възраждане", така както е предявена, т. е., произнесъл се е както по искането за прогласяване на нейната нищожност, така и по твърдяната от жалбоподателя нейна незаконосъобразност. Това решение е в пряко противоречие с мотивите, в които съдът изрично е приел, че жалбата не е подадена в законоустановения срок. При приетото просрочие на жалбата, съдът без да извърши разграничение на допустимия за разглеждане предмет, само относно твърдяната нищожност, или и незаконосъобразност на оспорения акт е приел нейната неоснователност. Възприетата частична недопустимост на оспорването не е намерила отражение в диспозитива на съдебния акт, като същата не може да бъде коригирана нито по пътя на допълване на решението, нито чрез отстраняване на допусната явна фактическа грешка при постановения диспозитив. По този начин съдът не се произнесъл и по възражението на ответника по делото за недопустимост на жалбата, въпреки че изрично в определението си, постановено в съдебно заседание, проведено на 02.11.2015 г. е посочил, че по допустимостта на жалбата ще се произнесе с крайния съдебен акт, като при недопустимост ще прекрати производството по делото. Неяснотата относно разгледания спорен предмет не е отстранена със съдебното решение, като е недопустимо това да стане едва в касационното производство. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, като решаването на спора по същество от касационния съд, при определяне на спорния предмет от него би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение