Решение № 5953 от 16.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ричмарт ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Русе, чрез процесуалния представител адв. Р. Райчев срещу Решение 52/01.12.2021 г. постановено по адм. дело 435/2021 г. на Административен съд Русе. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен и да бъдат присъдени разноски. Ответникът А. Ахмедова, чрез адв. С. Стефанов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на Административен съд Русе да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Русе не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания с нея съдебен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С решение 52/01.12.2021 г. постановено по адм. дело 435/2021 г., Административен съд Русе е отхвърлил жалбата на Ричмарт ЕООД представлявано от управителя М. Йорданов срещу Решение 1040-17-53/01.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е било потвърдено Разпореждане 10/25.02.2020 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и са присъдени разноски. Съдът е приел, че са изпълнени всички предпоставки за определянето на настъпилата злополука като трудова в хипотезата на чл. 55, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 от КСО - по време на обичайния път при отиване към работното място от основното място на живеене на осигуреното лице е настъпило внезапно увреждане на здравето му, което е причинило временна неработоспособност на лицето. Решението е правилно. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Решението е правилно като постановено при прецизно изяснена фактическа обстановка и правилно изведени правни изводи. От фактическа страна е установено, че на 06.02.2020 г. около 7:20 часа А. Ахмедова е тръгнала към работното си място, но предвид лошите атмосферни условия се е опитала да се придвижи с моторно превозно средство, управлявано от св. Тахиров, с когото живее на семейни начала. В непосредствена близост до автомобила, Ахмедова е паднала и е счупила глезена на десния си крак. С помощта на неин колега и съседка е успяла да се качи в колата, а впоследствие е била откарана в УМБАЛ Канев Русе, където е била оперирана. Вследствие на инцидента управителят на дружеството въз основа на заповед 05/18.02.2020 г. е наредил да бъде сформирана комисия, която да извърши разследване за настъпилата злополука. Бил е изготвен протокол 05/18.02.2020 г., в който има неотносими за случая констатации. С декларация за трудова злополука вх. 10/24.02.2020 г. осигурителят е декларирал пред ТП на НОИ Русе настъпилата с А. Ахмедова злополука на 06.02.2020 г. В нея е обективирано обяснение на управителя на дружеството и обясненията на свидетеля Т. Йорданова. Въз основа на събраните доказателства с разпореждане 10/25.02.2020 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е била призната за трудова злополуката по реда на чл. 55, ал. 2 от КСО. Недоволен от постановения административен акт, осигурителят е упражнил правото си на оспорване пред по-горестоящия административен орган, като директорът на ТП на НОИ Русе е отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането като правилно. Събрани са били и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Е. Тахиров и Д. Бошнаков, относими и значими за правилното решаване на спора доказателства. Трудовата злополука е злополука /внезапно увреждане на здравето/, станала при извършване на възложената от работодателя /за работници и служители по трудово правоотношение/ или от органа по назначаването /за държавните служители/ работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието /чл. 55, ал. 1 от КСО/. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО, в чиято хипотеза според първоинстанционния съд попада и процесният случай, трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. По силата на тази правна фикция придвижването на работника/служителя от работното място до основното място на живеене /или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер/ е приравнено на трудова злополука с оглед обслужващата явяването на работа функция, която същото изпълнява. В разпоредбите на чл. 55 КСО не се дава легална дефиниция на обичаен път при отиване или връщане от работа, но се налага изводът, че става дума за повтарящи се действия и придвижване преди или след работа в рамките на минимално необходимото време за това, за да се приеме, че това е част от трудовия процес и е осигурен социален риск. Обоснован и правилен е изводът на Административен съд Русе, че процесната злополука е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО. От данните по делото става ясно, че пострадалата е паднала при опита си да се качи в моторно превозно средство, с което да се придвижи по обичайния път от дома си до местоработата си. Не е спорен фактът, че Ахмедова е претърпяла злополука при инцидент, който е довел до внезапно травматично увреждане на здравето и това увреждане правилно е квалифицирано като трудова злополука. Не се споделят възраженията на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е преценил увреждането на Ахмедова като настъпило по време на обичайния й път до работното място. Безспорен е фактът, че злополуката е настъпила непосредствено до жилището й, а обстоятелството по какъв начин Ахмедова се е придвижвала обичайно до работното си място е без правно значение в случая. Ирелевантна за квалифициране на злополуката като трудова е и евентуалната отговорност на общината за непочистените от сняг и лед улици. Неоснователни са и оплакванията на касатора за необоснованост на обжалваното решение, поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства. След прецизен анализ на гласните и писмени доказателствени средства, административният съд правилно е интерпретирал релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което не се споделя довода на касатора за порок при формиране на вътрешното убеждение на съда. При правилно изяснена фактическа обстановка съдът е обосновал правни изводи, които настоящият съдебен състав споделя изцяло. По изложените съображения касационната инстанция намира, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т.3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски, заявена от касационния жалбоподател не следва да бъде уважена. Ответникът - директорът на ТП на НОИ Русе не е претендирал присъждане на такива. Разноски следва да се присъдят в полза на А. Ахмедова, тъй като крайният резултат е благоприятен за нея и е представила договор за правна защита и съдействие с 0000078231, в който е посочено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в брой в размер на 1400,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,