Решение № 9671 от 10.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 730/2014 г.

Решение № 9671 от 10.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 730/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 17г, ал. 2 от Закона за физическото възпитание е спорта (ЗФВС). Образувано е по жалба, подадена от Сдружение с нестопанска цел "Българска федерация по бобслей и скелетон" (БФБС/Федерацията) против заповед № РД-10-71 от 28.11.2013 г. на министъра на младежта и спорта, с която, на юридическото лице е отказано издаването на спортна лицензия. Жалбоподателят навежда подробни доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Прави искане към съда заповедта за бъде отменена, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът - Министърът на младежта и спорта, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и прави искане тя да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От събраните по делото доказателства се установява, че БФБС е подала в Министерство на младежта и спорта (ММС) заявление за издаване на спортна лицензия с вх. № 09-00-4014 от 07.10.2013 г. Видно от писмо изх. № 09-00-4014 от 29.10.2013 г. на министъра на младежта и спорта, БФБС е уведомена, че Комисията за лицензиране и атестиране (КЛА) към ММС е разгледала заявлението и е установила непълноти, касаещи: - бюджета на сдружението; - квалификацията на лицата, които ще извършват обучението, тренировъчната и състезателната дейност; - посочените спортни обекти и съоръжения. Изложено е, че списъкът на спортните обекти и съоръжения, посочени от БФБС включва лекоатлетически писти, силови зали и фитнес център в гр. София, гр. Русе и гр. Сливен, като от посочените обекти и съоръжения не става ясно къде ще се извършва тренировъчният процес на спортните клубове и провеждането на състезания от държавния спортен календар. Посочено е, че обектите не отговарят на спецификата на спорта за провеждане на тренировъчния процес и състезания по бобслей и скелетон. Сдружението е уведомено, че на основание чл. 9, ал. 2 от Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Република България (НРЛСОБР/Наредбата), в едноседмичен срок следва да предостави необходимата информация по посочените проблеми. С писмо вх. № 09-00-4014 от 06.11.2013 г. БФБС е внесла исканите информация и документи. На заседание на КЛА, проведено на 19.11.2013 г. и обективирано в протокол № 15 от посочената дата, преписката по заявлението на БФБС е разгледана повторно. След обсъждане на представените доказателства и разяснения, е взето решение, на министъра на младежта и спорта, да се предложи да откаже издаване на спортна лицензия на БФБС, на основание чл. 17а, ал. 3, т. 1, предл. 2 във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗФВС и чл. 6, ал. 1, т. 10 от НРЛСОБР. Със заповед № РД-10-71 от 28.11.2013 г. на министъра на младежта и спорта, издадена на основание чл. 17а, ал. 3, т. 1, предл. второ, във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗФВС и чл. 6, ал. 1, т. 10 от НРЛСОРБ и протокол № 15 от 19.11.2013 г. на КЛА, е отказано издаването на спортна лицензия на БФБС. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че от БФБС не са представени доказателства за изградени спортни обекти и съоръжения в Република България за провеждане на тренировъчен и състезателен процес, което от своя страна не дава възможност за провеждане на държавни първенства и излъчване на шампиони на територията на страната, съответно няма условия за развитие на спортовете бобслей и скелетон. Състезанията по "забутване" са само част от подготовката на спортистите. Предвид липсата на материална база, високата скорост която развиват "бобовете" и "шейните" при участие на заледени улеи - над 100 км/ч., и поради липса на тренировъчни умения за тяхното управление, има опасност да се получат контузии и травми, каквито има на предишни зимни олимпийски игри, на боба или шейната. Наред с това, в мотивите за издаване на заповедта е посочено, че за периода 2002-2006 г. на територията на Република България е съществувала спортна организация, която е администрирала тези спортове - Българска федерация по бобслей и тобоган (БФБТ). Тя е притежавала спортна лицензия, която е прекратена. С влязло в сила съдебно решение БФБТ е осъдена да заплати на Министерството на младежта и спорта сумата от 934 224, 00 лв., ведно с дължимата лихва за периода от 22.01.2007 г. до окончателното й изплащане, като до момента задълженията не са погасени. Трима от председателите на спортните клубове на БФБС - Стефан Василев, Деница Славова и Александър Симеонов са и членове на Управителния съвет на осъдената и с прекратена спортна лицензия БФБТ, като Стефан Василев е председател на Управителния съвет на тази федерация. В хода на съдебното производство, от страна на БФБС е представено удостоверение от 22.05.2014 г. издадено от генералния секретар на Българския олимпийски комитет (БОК), в уверение на това, че БФБС е редовен чл. на БОК. Представено е писмо от генералния секретар на Международната федерация по бобслей и тобоган (МФБТ) от 08.01.2014 г., с което БФБС е предоставена информация, относно поставени от нея въпроси. Посочено е, че в света има 14 писти, които са одобрени за домакин на състезанията и тренировките на МФБТ и те се намират в Германия, Австрия, Франция, Италия, Норвегия, Швейцария, Русия, САЩ и Канада. МФБТ има 65 страни членки. Във връзка с въпроса каква е процедурата за получаване на лиценз за пилот, в писмото е посочено, че всяка година МФБТ организира училища, в които всеки спортист, лицензиран от националната си федерация, може да участва. В края на периода на обучение на спортиста се издава лиценз, че успешно е завършил обучение за управление на бобслей. При така установеното от фактическа страна, Върховният административен съд, седмо отделение обосновава следните правни изводи: Предвид липсата на данни за датата, на която оспорената заповед е връчена на БФБС, следва да се приеме, че жалбата, предмет на настоящето производство, е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен 14 - дневен срок. Тя е подадена от надлежна страна, адресат на акта, имаща право и интерес от оспорването и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна. При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на основанията посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган (чл. 17 от ЗФВС) - министъра на младежта и спорта. Административният орган е изложил в заповедта фактическите и правни основания за издаването й (съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК). В хода на административното производство е спазен предвиденият в НРЛСОРБ ред и срокове за разглеждане на подаденото от Федерацията заявление и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед обаче е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. В нормата на чл. 17а, ал. 3, т. 1 от ЗФВС, посочена в заповедта, като основание за отказ, е регламентирано, че министърът на младежта и спорта отказва издаването на спортна лицензия, когато спортната организация не отговаря на изискванията на този закон или не е спазила определения с наредбата по чл. 17, ал. 1 от ЗФВС ред за подаване на заявление и документи към него. В заповедта не са изложени фактически основания, от които би могъл да се направи извод, че БФБС не отговаря на конкретни изисквания регламентирани в ЗФВС. Липсват и констатации, относно неспазване от страна на Федерацията на предвидения в НРЛСОРБ ред за подаване на заявление. По отношение на приложените към заявлението документи, като основание за отказ е посочена и нормата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от НРЛСОРБ, съгласно която, спортните федерации по един или по сходни видове спорт прилагат към заявлението си списък на спортните обекти и съоръжения, които се използват за тренировъчна и състезателна дейност от спортните клубове и федерацията. По делото не е спорно, че такъв списък е приложен към заявлението на БФБС. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от НРЛСОРБ, не са предвидени изисквания относно функционалното предназначение на обектите, включени в списъка представен от съответната федерация. Липсват данни, изисквания относно вида и функционалното предназначение на обектите, да са регламентирани с друг нормативен акт. Поради това извършената от административния орган преценка относно несъответствието на списъка със спортни обекти и съоръжения със спецификата на спорта не почива на нормативна основа. Във връзка с мотивите в заповедта в тази насока, следва да се отбележи, че от направените от Федерацията разяснения се установява, че на посочените в заявлението спортни обекти могат да се организират състезания по "забутване". Последните, както е посочено и в самата заповед, са част от подготовката на спортистите по бобслей и скелетон. Поради това в заповедта неправилно е прието, че заявлението не отговаря на изискването на чл. 17а, ал. 3, т. 1 от ЗФВС във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 10 от НРЛСОРБ. По делото не е спорно, че в Република България няма изградени спортни улеи, но видно от приложеното писмо от МФБС, пистите одобрени за домакин на състезанията и тренировките на МФБТ са едва в 9 държави в света, а страните членки в МФБС са 64. Съгласно чл. 17а, ал. 3, т. 6 от ЗФВС наличието на просрочени задължения към държавата и общините на спортната организация е самостоятелно основание за отказ за издаване на спортна лицензия. То не е посочено като правно основание за издаване на заповедта. В нея не се твърди наличието просрочени задължения на БФБС към държавата и общините. БФБС представлява самостоятелен правен субект, различен от Българската федерация по бобслей и тобоган (БФБТ). Ето защо изложените в заповедта данни, относно задължения на БФБТ към Министерство на младежта и спорта, не могат да бъдат основание за отказ за издаване на спортна лицензия на БФБС. Предвид изложеното настоящият състав счита, че заповед № РД-10-71 от 28.11.2013 г. издадена от министъра на младежта и спорта, с която на основание чл. 17а, ал. 3, т. 1, предл. 2 във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗФВС и чл. 6, ал. 1, т. 10 от НРЛСОРБ е отказано издаването на спортна лицензия на БВБС е постановена в нарушение на материалния закон. Тя следва да бъде отменена, а административната преписка да се изпрати на министъра на физическото възпитание и спорта, за ново произнасяне съобразно изложените в решението мотиви. При този изход на спора заявеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски се явява основателно, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да му възстанови, от бюджета си, направените разноски в размер на 2 010, 00 лв., от които 10, 00 лв. - платена държавна такса и 2 000, 00 лв. - платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 и с чл. 174 от АПК, Върховен административен съд, седмо отделение,