Решение № 5224 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11103/2017 г.

Решение № 5224 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11103/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "С. Т. К." ЕООД, гр. П., чрез адв. Г. П. против решение № 1422/03.08.2017 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 1556/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-16001615006823-091-001/01.04.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 369/07.06.2016 на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П. Касационният жалбоподател поддържа доводи за неправилно приложение на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Твърди, че ревизионното производство е опорочено, вследствие на което е засегнато правото на защита на дружеството. Искането е за отмяна на решението и решаване на спора по същество. Претендират се деловодни разноски. Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град П., чрез юрк. С. К. оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представена по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на С. Т. К. ЕООД е отказан данъчен кредит в общ размер на 64 204 лева и съответните лихви за данъчен период м. 06.2015 г. по девет фактури, издадени от ИСО 2015 ЕООД за доставки на ножодържачи, валове, инструменти за металорежещи машини, допълнително оборудване за дробилка, аванси - по договор и услуги - основен ремонт на ел. двигатели и ремонт, почистване, боядисване и подмяна на резервни части на метална цистерна. В хода на ревизията е установено, че само една от фактурите е включена в дневника за продажби на доставчика за м. 06.2015 г. Останалите фактури са включени в м. 07.2015 г., м. 01 и м. 02.2016 г. Съдът е обсъдил писмените обяснения на А. С. - управител на ревизираното дружество и събраните по делото писмени доказателства и е установил, че плащане е налице само по фактура № 1/23.06.2015 г. по банка, частично плащане по фактура № 3/27.06.2015 г. и № 4/29.06.2015 г. съгласно приложен касов бон от 02.11.2015 г. За доставянето и получаването на стоките са представени приемо - предавателни протоколи. От заключението на съдебно - техническата експертиза е установено, че част от стоките е технически възможно да бъдат превозени с лек автомобил "Н. П.", рег. № ***, с изключение на електродвигател 75KW, дробилка по протокол от 29.06.2015 г. и тази по протокол от 30.06.2015 г., които са твърде обемни и тежки. Със заключение на съдебно - графологическа експертиза е установено, че подписът в протокол № АА 0861594/21.10.2015 г. е изпълнен от К. И. М., а подписът върху протокол № АА 086 1597/29.10.2015 г. не е положен от това лице, в качеството му на орган по приходите. При така установените факти, съдът е приел, че не е доказано осъществяването на доставките, което е основна предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит. Въз основа заключението на СГЕ е приел, че процедурата по връчване искането за представяне на документи на доставчика ИСО 2015 ЕООД не е изпълнена. Въпреки констатираното процесуално нарушение, съдът е посочил, че в съдебното производство жалбоподателят следва да установи реалното изпълнение на доставките. По отношение доставянето на стоките, съдът е обосновал извод, че са представени приемо - предавателни протоколи, но не е доказан с убедителни доказателства транспортът на част от стоките, за които СТЕ е установила, че е технически невъзможно да бъдат превозени с посочения лек автомобил. Според съда не е доказано наличието на процесните стоки при доставчика, за да може последният да извърши валидно разпореждане с тях и да прехвърли собствеността им на ревизираното лице. По делото не са ангажирани доказателства за установяване на това обстоятелство, включително съдебно - счетоводна експертиза, която да провери записванията в счетоводството на доставчика. От събраните по делото доказателства е установено единствено плащане по част от фактурите. При тези обстоятелства, съдът позовавайки се на чл. 167 и чл. 63 от Директива 2006/112 относно условията за възникване на данъчно събитие и изискуемост на данъка, е приел, че в разглеждания случай липсват доказателства за реално осъществени доставки, а отказът на правото на приспадане е законосъобразен. Решението е частично неправилно. Доводите в касационната жалба се отнасят до неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Принципно вярно съдът е тълкувал материалния закон относно предпоставките, които пораждат право на данъчен кредит по доставки на стоки и услуги. Принципно следва да бъде споделено и становището му, че моментът на възникване на правото на данъчен кредит е свързан с изискуемостта на данъка, а последното - с момента на настъпване на данъчно събитие. По силата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС по доставките на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от същия закон - данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, съответно по терминологията на Директива 2006/112 - момента на прехвърляне на правото получателят фактически да се разпорежда със стоката. По доставките на услуги - данъчното събитие настъпва към момента на извършването им. Това са и релевантните факти, които подлежат на доказване при спор за реалност на доставките по чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест е на лицето, което претендира правото на приспадане, както законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Изводите на съда, че не е установено осъществяването на доставките по фактура № 2/25.06.2015 г. и фактура № 8/30.06.2015 г. са в противоречие с доказателствата по делото. Фактура № 2/25.06.2015 г. документира доставка на ножодържачи, 44 бр. на стойност 14 520 лева, валове Ф60L 1000 22 бр. на стойност 15 620 лева и валове Ф70L1000 8 бр. на стойност на 5 920 лева. Общата стойност на посочените стоки е 36 060 лева. От представения приемо - предавателен протокол от 25.06.2015 г. подписан от страните по пряката доставка е видно, че стоките са предадени и получени. От констатациите в ревизионния доклад е видно, че стоките са осчетоводени от ревизираното лице по сметка 304 "Стоки". Във връзка с тази доставка са представени договор № 1/02.06.2015 г. сключен между С. Т. К. ЕООД и ИСО 2015 ЕООД, по силата на който ревизираното дружество е възложило, а доставчикът е приел да извърши производство и доставка на стоките, описани в приложение № 1 срещу възнаграждение в размер на 36 060 лева. С. са придружени с декларации/сертификати за съответствие, издадени от прекия доставчик. В хода на съдебното производство е представена фактура № 24.06.2015 г. издадена от П. К. ЕООД, с която на ИСО 2015 ЕООД са доставени същите по вид и количество стоки. Фактура № 8/30.06.2015 г. документира доставка на ножодържачи със сменяеми пластини, валове Ф60 L1000, валове Ф70 L1000, инструменти за металорежещи машини и режещи инструменти. За предаване и получаване на стоките е съставен приемо - предавателен протокол от 30.06.2015 г., подписан от страните по пряката доставката. По тази доставка от ревизираното лице са представени договор № 2/04.06.2015 г. с възложител С. Т. К. ЕООД и изпълнител ИСО 2015 ЕООД по силата на който доставчикът се задължава да извърши производство и доставка на резервни части за металорежещи машини подробно описани по вид количество и цени в приложение № 1 от договора. От доставчика са издадени декларации и сертификати за съответствие на стоките, посочени в процесната фактура. От заключението на СТЕ съдът е установил, че е технически възможно стоките да бъдат транспортирани с лек автомобил "Н. П.", както са посочили в писмените си обяснения А. С. - управител на ревизираното дружество и О. К. Г. Последният е представил и свидетелство за регистрация на лек автомобил Н. П., рег. № ***. При така установените факти, неправилно съдът е приел, че доставките не са осъществени. Аргументът, че за част от доставените стоки не е установен по безспорен начин транспортът е неотносим към стоките, предмет на посочените две фактури. За тези стоки вещото лице изрично е посочило, че е технически възможен превозът с посоченото МПС. З. на СТЕ подкрепя писмените обяснения на представителите на доставчика и получателя за транспорта на стоките. При преценката за реалност на доставките се установи, че е налице разминаване между предмета фактура № 2/25.06.2015 г. и фактура № 8/30.06.2015 г. и предмета на сключените договори относно вида на доставката. Фактурите документират доставки на стоки, описани по вид, количество и стойност. Договорите са сключени за извършване на услуги - производство и доставка на ножодържачи и други резервни части за металорежещи машини. От гледна точка правото на приспадане на данъчен кредит от значение е обстоятелството, че резултатът от сделката е налице и е предоставен във фактическата власт на получателя. В конкретния случай от съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че стоките са доставени от издателя на фактурите, получени са и са заведени в счетоводството на С. Т. К. ЕООД във връзка с основната му търговска дейност - търговия с метални изделия. При тези доказателства, следва да се приеме, че са изпълнени материалноправните условия за признаване на правото на приспадане. В такъв случай липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика сама по себе си не може да бъде основание за отказ на данъчен кредит, тъй като не е установено, че доставките са част от злоупотреба или данъчна измама. С оглед на изложеното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата против отказ на правото на данъчен кредит в размер на 7 212 лева по фактура № 2/25.06.2015 г. и 19 600 лева по фактура № 8/30.06.2015 и съответните лихви за данъчен период м. 06.2015 г., е постановено в противоречие с материалния закон и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени ревизионният акт в тази част. В останалата част решението е правилно постановено. Останалите шест спорни фактури документират аванс по договор и доставки на услуги. Факта на плащане на аванс е доказан по фактура № 1/23.06.2015 г. по банков път, както и фактът на частично плащане по фактура № 3/27.06.2015 г. в брой. Тези фактури касаят изпълнение на договор от 10.06.2015 г. За да се признае право на данъчен кредит по фактури за авансово плащане е необходимо да се установи връзката му с изпълнението на конкретни доставки. В този смисъл е решението на Съда на ЕС по делото "Фирин" (С-107/13). В случая това обстоятелство не е установено по делото. Доказателства за извършването на услугите, не са ангажирани. Според заключението на СТЕ, резултатът от тези доставки не е възможно технически да бъде превозен и доставен на получателя с посочения лек автомобил. С оглед на изложеното, осъществяването на спорните доставки не е доказано от страна на ревизираното лице, което претендира правото на приспадане, поради което законосъобразно съдът е приложил материалния закон - чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Неистинският документ, който се сочи в касационната жалба е относим към редовността на извършената насрещна проверка на прекия доставчик. Правилно съдът е приел, че процедурата по чл. 32 ДОПК не е изпълнена и съобщението за представяне на документи от ИСО 2015 ЕООД не е надлежно връчено. Законосъобразен е изводът, че така допуснатото нарушение не представлява самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт, тъй като осъществяването на доставките на услуги не е доказано от останалите доказателства по делото. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че доказателства за това не са събрани от прекия доставчик и в хода на съдебното производство по реда на чл. 192 ГПК. Решението в тази част е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора следва да се отмени решението в частта на присъдените в полза на администрацията разноски за сумата над 1 733.53 лева. На касационния жалбоподател се дължат разноски в размер на 1376 лева за двете съдебни инстанции съобразно материалния интерес по уважената част от касационната жалба (26 812 лева и съответните лихви). На ответника по касация се дължат разноски съобразно материалния интерес по отхвърлената част от касационната жалба (37 392 лева и съответните лихви ), в размер на 1 733.53 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,