Решение № 229 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8468/2012 г.

Решение № 229 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8468/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в община Бургас срещу решение № 793 от 19.05.2012 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 1553/2011 г.

С обжалваното решение съдът отменил акт за установяване на задължение по декларация № 70-Л-55.36 от 20.05.2011 г., издаден от главен специалист "Ревизии" в отдел "Контролно-ревизионна дейност и принудително събиране" в дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в община Бургас и осъдил общината да заплати на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД 350, 00 лв. разноски по делото.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за недопустимо - отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК. Поддържа доводи, вероятно при условията на алтернативност, и за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводът на касатора за недопустимост на обжалваното решение е, че с решението си съдът "отменил" заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), който е влязъл в сила и необжалван административен акт. Сочи, че няма формулировка в действащ нормативен акт "част от територията на населеното място и услугата да се предоставя", поради което счита, че "решението може да се оприличи и на нормативен акт, за което обаче е ясно, че съда правораздава, а не създава нормативни актове".

Доводите на касатора за неправилност на съдебното решение, свързани с твърдението за противоречие с материалния закон са, че "то не съответства на извънпроцесуалното материалноправно положение"; услугата по поддържане на чистотата в територии за обществено ползване се предоставя от общината; районна на летището попада в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ; факта, че летището не фигурира в представените протоколи за извършената дейност по поддържане на чистота не е от съществено значение; достатъчно е услугата да се предоставя в района, обхваната от заповедта на кмета.

Доводите на касатора за необоснованост на съдебното решение са: превратно обсъждане на благоприятните за общината доказателства; доказателствата на дружеството "само гравитират около същността на спора", но съдът се е мотивирал с тях; неправилно се позовал на заключенията на съдебно-техническата и съдебно-икономическите експертизи, които се опровергават от събраните по делото доказателства.

Касаторът моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което потвърди оспорения акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Ефтим Марев.

Ответникът по касационната жалба - "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, счита същата за неоснователна. Съдът правилно приел, че не са налице двете предпоставки за дължимост на оспорената такса - принадлежност на имота към населеното място и реално предоставяне на услугата. Излага подробно доводите си за правилността на изводите на съда досежно релевантните за спора факти и неоснователността на доводите на касатора. Позовава се на многобройна съдебна практика по дела със същия предмет между същите страни. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Станка Ангелова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, постановено въз основа на събраните по делото доказателства и правилно прилагане на материалния закон, въз основа на които съдът направил обоснован извод за недължимост на начислената такса.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД е концесионер на летище Бургас и като такъв е задължено за такса битови отпадъци лице - чл. 64, ал. 1 ЗМДТ.

1. На 28.10.2010 г. кметът на община Бургас издал, на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, заповед № 3015, с която определил граници на районите на територията на община Бургас, включени в системата на организирано поддържане на чистота, в които през 2011 г. ще се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване:

а) строителните граници на гр. Бургас, кварталите и населените места;

б) вилни зони и селищни образования;

в) други застроени терени извън границите, посочени по т. "а" и "б", включени в системата на организирано поддържане на чистота;

1. Съгласно чл. 13, ал. 4 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на общината таксата за поддържане на чистотата на територии за обществено ползване се определя в промили от отчетната стойност на активите с решение на Общинския съвет.

1. С решение по т. 10, протокол 43 от 09. И 14.12.2010 г. Общинският съвет не подкрепил предложението на кмета на общината за цените на услугите, поради което и на основание § 25, ал. 2 ЗМДТ същите са определени в размер на абсолютната стойност за 2010 г.

1. По искане на дружеството и на основание декларация по чл. 17 ЗМДТ - вх. № М0002341 от 09.01.2008 г. (за административна сграда), е издаден акт за установяване на задължения по декларация № 70-Л-55.36 от 20.05.2011 г., с който за поддържане на чистота на територии за обществено ползване е определена такса в размер на 235,29 лв.

1. Актът е оспорен по административен ред и с решение № 70-Л-55.36 от 14.06.2011 г. директорът на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" го потвърдил.

1. В съдебното производство дружеството представило договори и отчетни документи с пет дружества за извършване на дейности по почистване на сгради и прилежащи терени, поддържане на зелените площи на територията на летището, извозване и депониране на отпадъци, в т. ч. опасни и специфични, както и протоколи и пътни листове за извършена от консорциум "Титан - Бургас", извършвам от името и за сметка на общината дейност по почистване.

1. Разпитани били свидетелите Весела Димова и Милчо Милев, служители на дружеството, които посочили, че дружеството има сключени договори за почистване и установен пропускателен режим като на дружеството, извършващо поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от името и за сметка на общината не е издаван достъп.

1. Приети били съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи. Първата установила, че план-сметката на общината не предвижда конкретни мероприятия и дейности, а обобщени прогнозни стойности; че дружеството, извършващо поддържане на чистота на териториите за обществено ползване от името на общината не е извършвало дейност на териториите на и около летището. Съдебно-техническата експертиза установила, че територията на летището е урбанизирана територия за движение и транспорт; на територията има поземлени имоти с предназначение за аерогара и начин на трайно ползване летище, движение и транспорт, но не и за обществено ползване; границата между летище Бургас и кв. Сарафово е поземлен имот с идентификатор 07079.1.933 - път от републиканската пътна мрежа.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че акта е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е в противоречие на материалния закон. Съдът приел, че не са налице двете кумулативни предпоставките на закона за дължимост на таксата - имотът да принадлежи на територията на съответното населено място и услугата да се предоставя реално. За да направи този извод съдът се позовал на заключенията на приетите по делото експертизи, както и на писмените и гласни доказателства. Приел, че имотът, върху който се намира летище Бургас не е част от населеното място Бургас, съответно кв. Сарафово, границата с когото е път от републиканската пътна мрежа, както и че от общата формулировка по т. В на заповед № 3015 на кмета не може да се направи обоснован извод дали посочените застроени терени действително могат да бъдат обект на организирано поддържане на чистотата от страна на общината. Приел, че дейността "поддържане чистотата на територии за обществено ползване" на летище Бургас се извършва от наети от дружеството лица за негова сметка, а за територията около летището услугата не е извършвана от общината. Приел, че наред с това оспореният акт не се отнася до цялото летище, а само за отделна негова сграда, която безспорно се намира в имота, териториите за обществено ползване около който се поддържат от дружеството - не само защото страните не спорят по този факт, но и защото е задължение на концесионера. Въз основа на това съдът направил извод, че за посочения в акта период община Бургас не е предоставяла услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места по отношение на сградата, описана в декларация № М0002341 от 09.01.2007 г., което прави акта незаконосъобразен и го отменил.

Изводът на съда е правилен.

Множеството водени между страните дела с идентичен предмет (разликата е само в сградите, включени в поземления имот, на който е разположено летище Бургас, които видно от приложения по делото акт за публична държавна собственост № 2793 от 13.12.2002 г. са повече от петдесет) не са оставили неяснота между страните относно фактите. По тях страните не спорят. Спорът, видно от доводите на касатора, е досежно оценката на фактите и приложението на материалния закон.

Безспорно е, че "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД е концесионер на летище Бургас. Безспорно е, че летище Бургас представлява поземлен имот с площ от повече от 2 000 дка и множество самостоятелни сгради. Безспорно е, че летище Бургас е урбанизирана територия, предназначена за движение и транспорт по смисъла на чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), а по общия устройствен план на гр. Бургас с неговите квартали и техните землища е територия за транспорт и комуникации. Безспорно е също, че летището е част от земната повърхност, включително всички сгради, съоръжения и оборудване, предназначена изцяло или частично за кацане, излитане и движение по тази повърхност на въздухоплавателни средства и за обслужване на техните пътници, товари и поща - т. 13, § 3 от Закона за гражданското въздухоплаване. Следователно летището е сложен инфраструктурен комплекс, който сам по себе си е предназначен за обществено ползване, разбира се с различен режим на достъп до различните зони. Тази специфика на обекта налага, а и страните не спорят, че концесионера има изрично задължение, да осигури съответното ниво на чистота на цялата територия на летището. С оглед на това, както и от представените по делото доказателства е безспорно, че на територията на поземления имот, на който е разположено летището, община Бургас не извършва услугата поддържане на чистота на територии за обществено ползване в населените места.

Както правилно посочва в мотивите си съдът този факт поставя въпроса в коя група, с оглед на заповед № 3015, се намира летище Бургас, за да се прецени наличието на законовите предпоставки за дължимост на таксата. С оглед на довода на касатора за недопустимост на съдебното решение, следва да се посочи, че съдът не е отменил заповед № 3015 и не е правораздавал, най-малкото защото съдебното решение не създава правни норми, а ги прилага. Заповед № 3015 безспорно е влязъл в сила акт и това, което съдът е направил, е че е тълкувал този акт в контекста на материалния закон. Т. е. несъгласието на касатора с даденото от съда тълкуване на материалния закон може да обоснове неправилност, но не и недопустимост на съдебното решение.

Видно от съдържанието на заповед № 3015 границите на районите на територията на общината, които през 2011 г. са включени в системата на организирано поддържане на чистота са три групи. Група А са строителните граници на гр. Бургас, кварталите и населените места. Строителните граници на гр. Бургас, което значи и на кварталите му, включва селищната територия, определена с устройствен план, без да включва землището - т. 6, § 3 ЗУТ. Общият устройствен план на гр. Бургас с неговите квартали и техните землища, видно както от самото наименование на плана, така и от изричната разпоредба на чл. 104, ал. 1 ЗУТ, включва не само територията на населеното място, т. е. строителните граници, но и землищата на град Бургас и неговите квартали. Летище Бургас, видно от самия общ устройствен план и от обяснителната записка към него, т. 14.1.1, достъпни на електронната страница на общината - http:/www.burgas.bg/bg/info/index..., както в съдебно заседание сочи и касатора, е разположено в землището на кв. Сарафово и именно поради това е включено в общия устройствен план. Отстоянието на кв. Сарафово от летище Бургас е около 1 км - т. 14.1.1.6 на обяснителната записка. Следователно от приетите и влезли в сила от самия общински съвет общ устройствен план и обяснителна записка е видно, че летище Бургас не попада в строителните граници на гр. Бургас (и неговите квартали), макар че попада в землището на кв. Сарафово. Представената от касатора в съдебно заседание схема на градския транспорт на гр. Бургас е неотносима към предмета на спора, защото от факта, че до дадена урбанизирана територия, разположена извън строителните граници на населеното място, стига градски транспорт не може да се направи извод, че тази територия е част от населеното място. Осигуреното транспортно обслужване не може да промени градоустройствения статут на територията. От изложеното е видно, че извода на съда, че летището не попада в териториите по т. А на заповед № 3015 е правилен.

Няма спор между страните, че то не попада и в група Б.

Що се отнася до териториите по т. В - други застроени терени извън границите на районите, посочени в т. А и Б, то вероятно органът е имал предвид урбанизирани територии извън населените места и селищните образувания, каквато безспорно е летището. Но от текста на заповедта не може да се определи кои са тези други урбанизирани територии, тъй като заповедта дословно казва: "Границите на районите на територията на община Бургас, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през 2011 г. ще се предоставят услугите по... и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както следва: В. Други застроени терени извън границите на районите, посочени в т. А и т. Б, включени в системата на организирано поддържане на чистотата." Т. е. определяемото е определено чрез самото него. Именно това е имал предвид съда, когато в мотивите си сочи, че имотите по т. В са неопределяеми. Кой точно ще каже кои урбанизирани територии извън строителните граници са включени в системата на организирано поддържане на чистотата - собственикът на имота или общината? Как точно съдът да извърши контрол за законосъобразност и установи процесният имот включен ли е в имотите по т. В или не? В заповедта няма обективни критерии, които съдът да може да провери и с оглед на резултата от проверката да прецени попада ли територията на летището в имотите по т. В или не.

Видно от доказателствата по делото безспорно общината предоставя услугата сметоизвозване и депониране на отпадъци на летище Бургас, но означава ли това, че тя автоматично предоставя и другата услуга - чистота на териториите за обществено ползване? Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата чистота на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Така употребеното от законодателя понятие населени места, с оглед разпоредбата на § 3, т. 6 ЗУТ, както вече бе посочено, не включва и землищата на населените места. Следователно факта, че общината предоставя услугата в населеното място - кв.

Сарафово, не води автоматично до извода, че услугата по подразбиране се предоставя и на територия извън населеното място, както правилно приел съда. По принцип, смисъла на услугата чистота на териториите за обществено ползване е споделянето на разходите за поддържането на чистотата на местата, за които отделните правни субекти не носят отговорност, но които са предназначени за общо ползване. Урбанизирана територия извън населеното място би могла да бъде територия за общо ползване, но предоставянето на услугата следва да бъде надлежно доказано. Неоснователно с оглед на това е твърдението на касатора, че факта, че летището не фигурира в представените протоколи за извършената дейност по поддържане на чистота не е от съществено значение. Напротив, то е осъществено значение, тъй като съгласно чл. 170, ал. 1 АПК именно административният орган носи доказателствената тежест за фактическите основания за издаването на акта. А от доказателствата по делото - пътни листове и протоколи за извършена работа на фирмата, извършваща почистване, е видно, че общината не е престирала услугата на територия извън строителните граници на кв. Сарафово. Това, както мотивирано приел и съда, означава, че е налице хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ - не се събира такса, когато услугата не се предоставя.

Видно от изложеното доводите на касатора за недопустимост и неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях направил обосновани фактически изводи към които приложил правилно материалния закон. Това прави обжалваното решение правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което и с оглед на неговата правилност следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди община Бургас, юридическото лице в чиято структура е касатора, да заплати на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд