Решение № 3150 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14252/2018 г.

Решение № 3150 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14252/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на А. А., [гражданство], подадена против решение № 5981 от 19.10.2018 г., постановено от Административен съд - С. – град, І отделение, 42 – ри състав, по адм. д. № 5363/2018 г. С жалбата и от изявлението на назначения служебен защитник адв. Добревски в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че съдът не е направил адекватна преценка на актуалната ситуация в страната му по произход и не е преценил специфичните особености на конкретната бежанска история, вкл. преживяното от жалбоподателя в [държава по произход]. Излага тезата, че по делото има данни за наличие на актове на насилие, създаващи обстановка на голяма несигурност у цивилното население в [държава по произход], поради което са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт И. М., която в съдебно заседание пледира за отхвърляне на жалбата. Заявява, че правилно първоинстанционният съд е установил, че не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила, като сочи, че в бежанската история на чужденеца липсват доводи за релевантно от гледна точка на чл. 8 от ЗУБ преследване, а са посочени причини за напускане на [държава по произход] от изцяло личен характер, които не попадат в предметния обхват на специалния закон. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото е обоснован изводът на съда, че по отношение на А. А. не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в проведеното интервю е установено, че лично не е заплашван и не е упражнено насилие, както и че при връщане в страната по произход не може да се очаква, че някой ще упражни насилие върху него. Според участващия по делото прокурор не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, защото липсват доказателства, че ситуацията в [държава по произход] създава реална опасност от тежки посегателства – смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Като прецени доводите на страните и данните по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на А. А. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 5981 от 19.10.2018 г. е отхвърлена жалбата на А. А., гражданин на Република [държава по произход] срещу решение № 1121/24.04.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата на А. А. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат решаващият състав на Администартивен съд - С. - град е приел, че е сезиран с жалба срещу горепосоченото решение, което е издадено по молба за предоставяне на международна закрила вх. № 1777/10.06.2016 г. По реда на чл. 63а, ал. 3 от ЗУБ с жалбоподателя е проведено интервю, за което е съставен протокол, подписан от чужденеца, преводач и интервюиращия орган. Първоинстанционният съд е констатирал, в интервюто е посочено, че причините да напусне страната си на произход са проблеми, свързани с роднините му, във връзка с редовната му употреба алкохол. Чужденецът е посочил, че е бил задържан няколко пъти от полицията, защото зет му е бил полицай и също не е одобрявал неговата редовна консумация на алкохол (по думите на чужденеца в проведеното интервю: " пиех по една бутилка на ден"). След подробен фактически и правен анализ на приетите по делото доказателства и на информацията, съдържаща се в проведените с жалбоподателя интервюта, първостепенният съд е извел заключение за законосъобразност на атакувания административен акт. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд правилно е приложил нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, според която статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Ето защо като основен показател за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ и съобразно Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценката се прави във всеки конкретен случай. Следва да се сподели становището на първоинстанционния съд, че определящо за установяване на наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ е понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Следователно понятието "преследване" следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8 от ЗУБ и отнасянето към всеки един от посочените елементи следва да бъде съобразено и с бежанската история на чужденеца, в която самият той посочва, че не е бил член на въоръжена групировка; не е членувал в политическа партия или организация; работил е като пекар във фурната на братовчед му и е имал проблеми само със семейството си, свързани с прекомерната му употреба на алкохол. Първоинстанционният съд е извършил прецизна преценка дали в случая се касае за преследване на расова основа или на религиозна основа и е извел вярно заключение, че бежанската история на жалбоподателя не съдържа твърдения в този смисъл. Не се сочат и основания за преследване поради политически възгледи и поради принадлежност към опредена социална група, доколкото самият чужденец не релевира такива твърдения. При тези данни в мотивите на обжалваното решение правилно е отразено, че не се установяват обстоятелства на осъществено спрямо жалбоподателя преследване поради неговата раса, националност, принадлежност към определена социална група или определена политическа партия, изповядването на определена религия. Първостепенният съд правилно е установил, че от събраните по делото доказателства не се установява чужденецът да е бил преследван от някои от субектите по чл. 6 от Директивата, а именно: от държавата, партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, от което е формиран обоснован извод, че оспореното решение на ответния адм. орган е законосъобразно, защото в него е направена вярна преценка, че по отношение на молителя не е налице основателно опасение от преследване поради неговата националност, политически, религиозни възгледи, социална група и националност. Следва да се отбележи също, че чужденецът неколкократно е напускал пределите на Република България, но е бил връщан принудително последователно от Австрия, от Хърватия и от Румъния, като самия той е заявил, че първоначалната му цел е била Германия. С оглед обстоятелствата от бежанската му история следва да се потвърди преценката на административния орган, че чужденецът не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване или поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му и може да се определи като икономически емигрант. Настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил и нормата на чл. 9 от ЗУБ при изследване на евентуално наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. По силата на цитираната разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В обжалваното решение е извършена преценка в сравнителен план на трите вида "тежки посегателства", визирани в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, като е съобразено и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. В светлината на цитираните текстове правилно е счетено, че в конкретната хипотеза административният орган е извършил правилна оценка на относимите обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, в частност - предоставяне на хуманитарен статут, доколкото молителят не е въвел конкретни оплаквания, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. С оглед на установената фактическа обстановка не може да се приеме, че той е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, понеже срещу него не са били предприети такъв вид действия, нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ внимателно е изследвано дали е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт, като е констатирано, че от анализа на информацията, съдържаща се в представената по делото справка от 08.01.2018 г. и в цитираните в решението доклади не следва, че насилието във всички части на страната би могло да се определи като безогледно. Съобразен е правнорелевантния факт, че към момента на постановяването на атакувания административен акт не може да се изведе обосновано заключение, че групировката Ислямска държава има влияние и контролира Иракски Кюрдистан, а напротив - там е разселен огромен брой бежанци от други райони на Република [държава по произход], което се потвърждава и от годишния доклад за 2015 г. на iDMC (internal displacement monitoring centre), който е водещ източник на информация и анализи относно вътрешното разселване и е независима, недържавна хуманитарна организация. Решаващият касационен състав споделя становището, че проведеният на 25 септември 2017 г. референдум в Иракски Кюрдистан е довел до напрежение между Иракски Кюрдистан и централното правителство на страната на произход на молителя, но не и до въоръжен вътрешен конфликт, което обстоятелство, съотнесено към бежанската история на касационния жалбоподател, не обосновава изводи, различни от изведените в мотивите на обжалваното съдебно решение. Първостепенният съд обективно е отчел наличната информация за положението в [държава по произход] и правилно е приел, че не може да бъде направен категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Така изложените мотиви не се опровергават от приетата като доказателство в касационното производство - Справка относно актуалното положение в [държава по произход] от 18.01.2019 г. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,