Решение № 5480 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10002/2015 г.

Решение № 5480 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10002/2015 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. С., подадена чрез пълномощника ст. юриск. Цв. М., против решение № 407 от 28.07.2015 г. по адм. д. № 150/2015 г. на Административен съд - М., трети състав, с което по жалбата на Ив. Н. Д. е отменено Уведомително писмо изх. № 02-120-6500/2634/14.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Излага доводи, че решението е недопустимо и алтернативно, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че неправилно съдът е приел, че административният акт не е мотивиран, предвид на това, че в таблиците са посочени заявените площи, както и установените и наддекларирани площи в резултат на установени двойно заявен площи, като конкретните нарушения са нанесени в колони и в числово отразени ха за всяко БЗС. Твърди, че под таблицата са посочени конкретните правни основания за отказа за подпомагане. Излага, че неправилно съдът е съобразил извършените проверки на място от ОС "Земеделие", но които не са извършени от Дирекция "Технически инспекторат" на ДФЗ, поради което не следва да се отразяват в колона 4 на таблицата, както и че извършването на такава проверка не е задължителна. Излага, че решението е недопустимо без да се конкретизира порока, който обуславя това твърдение, като се сочат доводи свързани с изводите на съда по отношение действието на заповедите на министъра на земеделието и храните за одобряване на допустимия слой за кампания 2013 г. Излага, че необосновано съдът не е съобразил заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), по отношение установените наддекларирани площи. Излага, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест и е приел, че не са доказани наддекларираните площи, като не е съобразил СТЕ и неправилно и приложил Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000". Твърди, че неправилно съдът е приел, че са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но не е дал конкретни указания, които административният орган следва да извърши, както и коя правна норма е нарушена. Моли, да се отмени обжалваното решение като недопустимо или като неправилно и се остави в сила оспорения административен акт, като се заплатят направените разноски за двете инстанции. Ответникът - Ив. Н. Д., чрез пълномощник адв. Н. К., с писмено становище и в съдебно заседание чрез адв. Вл., оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила, както и да се присъдят направените разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище, че жалбата е основателна. Излага, че съдът неправилно е отменил оспорения акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Смята, че в приложената таблица към уведомителното писмо, административният орган е приел, че по мерките за подпомагане е установена разлика между декларираната площ за подпомагане в размер на 93,55 хектара и установената площ в размер на 76,36 хектара, като процента на наддеклариране е 22, 51%, като за изясняване на спора от фактическа страна е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, която е потвърдила разлика от наддекларирана площ в размер - повече от 20% и вещото лице е установило, че заявителят Ив. Н. Д. не е представил документи за установяване на принадлежността на двойно заявените площи, дадени в Приложение № 3 към заявлението. Смята, че административният орган законосъобразно е приел, че следва да бъде отказано заявеното финансово подпомагане предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г., съгласно която Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, отказва подпомагане, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати за подпомагане не е разрешен. Излага, че след като е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо и го е отменил, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на ответника по касация срещу оспореното уведомително писмо. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 407 от 28.07.2015 г. по адм. д. № 150/2015 г. на Административен съд - М., трети състав, по жалбата на Ив. Н. Д. е отменено Уведомително писмо изх. № 02-120-6500/2634/14.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид липсата на мотиви, нарушаване на изискването за излагане на фактическите и правни основания, както и нарушение на чл. 28 и чл. 34 от АПК. Съдът е приел, че административният орган е бил длъжен да посочи в акта по какъв начин заявените площи не попадат в специализирания слой и защо се приема, че друга част от тях пък не се ползват от заявителя-кандидат или е налице застъпване. Съдът е приел, че актът е незаконосъобразен, поради наличие на пороци, представляващи основанията за отмяна по чл. 146, т. 2-5 от АПК, като е дал указание административният орган да изложи подробни и обосновани мотиви с оглед на правния резултат, който следва да бъде постигнат в съответствие с целта на закона, в които мотиви обсъди основателността на претенциите в заявлението конкретно за всеки имот/група имоти, респективно блок земеделско стопанство/физически блок. Обжалваното решение е допустимо и правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че Ив. Н. Д. е подал заявление от 14.05.2013 г. за кампания 2013 г. регистрирано с Уникален идентификационен номер (УИН) 12/200511/59377 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) за подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1), както и в приложение за кандидатстване по мярка 213 "Плащания по НАТУРА 2000" и плащания, свързани с директива 2000/60 на ЕС за земеделските земи от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., общо в размер на 93,55 ха. При извършена автоматична проверка по протокол от 30.05.2013 г. - 17:18:03 часа, е установено, че за 76 единици от заявените БЗС е прието "Фермерски блокове без физически блок"; за 89 единици е прието "Площта, заявена по НАТУРА 2000 е заявена с култура различен тип от типа земя", а за 103 единици е прието "Над 0,05 дка от БЗС-то излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП". С уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат изх. № 02-120-6500/2780/14.09.2013 г. на ВРИД изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", ведно с таблица е уведомен Ив. Д., че при извършени административни проверки на подаденото от него заявление, е установено, че част от декларираните площи са заявени от повече от един земеделски стопанин, като със същото му е даден срок за представяне на документи, доказващи правното основание за ползване. В приложената таблица застъпената площ (декларирана от повече от един кандидат) е посочена индивидуално за всеки парцел - общо 27 позиции. С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-120-6500/4512/27.11.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" на заявителя Ив. Н. Д. е оторизирана сума в размер на 0 лева. В приложена таблица към уведомителното писмо е посочена установена разлика между декларираната площ - 93,55 ха и установената площ след извършени административни проверки на БЗС - 76,36 ха, като процента на наддеклариране е 22,51%. Въз основа на това на жалбоподателя е оторизираната за изплащане сума в размер на 0.00 лева от исканата сума за подпомагане в размер на 23 511,01 лева. По отношение на отказания размер за финансово подпомагане Ив. Д. е оспорил уведомителното писмо по съдебен ред. В производството съдът е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по която са анализирани заявените от земеделския стопанин БЗС-та и са посочени причините, поради които е отчетена недопустима площ. С експертизата е установено, че по мярка 213 са заявени общо 95 броя парцели с обща площ от 93,55 ха. В приложение № 1 от СТЕ са описани заявените парцели по мярка 213 Натура 2000 към датата на извършване на административните проверки, съответно с номера на съответното БЗС, площ на парцела и площ на частта, която попада в съответен - начин на трайно ползване, както и е посочен НТП. В СТЕ е посочено, че начинът на трайно ползване на тези площи е храсти и затревени територии; горски територии; пасища, мери и ливади и пътища с трайна настилка и прилежащи територии, които са описани в Приложение № 2 към заключението. По СТЕ е отразена частта от заявените площи, които са заявени и от други земеделски стопани, за които заявителят Ив. Д. не е представил документи за установяване на принадлежността на двойно заявените площи, които са отразени в Приложение № 3 към заключението. В заключението е отразено, че размерът на заявената площ е 93,55 ха, а размерът на установената площ е 76,36 ха или разлика (наддекларирана площ) от 17,19 ха, което в процентно съотношение е 22,51% наддекларирана площ (чл. 16 от Регламент 65/2011 г.), които данни са установени по УП и таблицата на стр. 5 към него. От заключението не се установява, да е отразен резултат на вещото лице въз основа на извършени от него изчисления на заявените и наддекларираните площи, както и не е разграничен размера на двойно заявените площи, както и на площите, които са извън допустимия слой, респ. не е изчислявана разликата на декларирана и установена площ. От СТЕ е установено и прието от съда, че след подаването на заявлението са правени проверки на място от служители на ОСЗ - М. и ОСЗ - Б. за почти всички физически блокове, в които попадат заявени за подпомагане парцели, като въз основа на тези проверки, назначени от МЗХ, били направени корекции за начина на трайно ползване, за граници на физически блокове или е констатирано, че не се налагат корекции. Проверките на място са били извършени по визуален метод и чрез GPS измервания, включително и фотоснимки и са отразени в Приложение № 4 към заключението. В хода на производството няма данни за тези проверки да е уведомяван земеделския стопанин и същият не е присъствал при извършването им, не е бил уведомяван за резултата и не е имал възможност да представи възражения. В процесното УП и приложената таблица към него, не е отчетен резултат за извършени проверки на място (колона 4). Съдът е отразил в мотивите си изложените в УП правни основания - колона 6 относно площта на БЗС/парцели, установени след извършване на всички административни проверки, както и след прилагане на чл. 17, ал. 6 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Отразени са посочените от административния орган в УП правни основания за отказа за финансиране по чл. 1, ал. 2 и ал. 4, чл. 2, ал. 2, чл. 12, т. 1 и § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3/23.02.2011 г. Съдът е приел, че заповед № РД 09-840/2.12.2013 г. и заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с които е определен специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., не са влезли в сила по отношение на жалбоподателя и не пораждат правни последици за него във връзка с неговото заявление за подпомагане по съответните мерки за кампания 2013 г. Въз основа на извършените установявания и правни изводи съдът е отменил УП и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане. Настоящият състав на Върховния административен съд приема, че изложените фактически обстоятелства от административния съд са обективни и въз основа на тях са направени обосновани и законосъобразни правни изводи, а в производството не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователно е възражението на касатора, че съдебното решение е недопустимо. В съответствие с чл. 209, т. 2 от АПК за да е недопустимо решението, следва да е постановено при липсата или ненадлежно упражняване на правото на съдебно обжалване, т.е. когато жалбата е била недопустима, респ. и проведеното по нея производство е недопустимо. Касаторът не е посочил конкретни доводи, които да обуславят извод за недопустимост на съдебното решение, като е коментиран изводът на съда по отношение на заповед № РД 09-840/2.12.2013 г. и заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с които е определен специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. Посочените доводи са относими към материалната незаконосъобразност и необоснованост на решението, но не обуславят недопустимост на решението. За правна чистота следва да се отбележи, че изводите на съда в тази част са неправилни. По делото не са установени данни заповед № РД 09-840/2.12.2013 г. и заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, да са оспорени по съдебен ред от земеделския стопанин Ив. Д., респ. да е налице висящ процес, за да се приеме, че по отношение на него не са влезли в сила. По отношение характера на акта и възможността за обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16г, ал. 4 (предишна ал. 2) от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, с която се одобрява окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", следва да се имат предвид ТР № 8 от 11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 г. на ОСС на ВАС, с което е прието за допустимо оспорването по съдебен ред на заповедта, както и че по отношение на отделните земеделски стопани, заповедта по отношение на техните имоти представлява индивидуален административен акт и оспорването е по реда на АПК - "глава десета" - раздел I - "Оспорване на индивидуални административни актове", макар че производството по нейното приемане е по реда за приемане на общи административни актове по АПК. С оглед на изложеното изводите на административния съд по отношение заповедите на министъра на земеделието и храните не обуславят недопустимост на решението, както и не обуславят неправилност на решението, поради това, че въз основа на тези изводи, не е отменен административния акт, а поради установена незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2-5 от АПК. На следващо място са неоснователни доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение, поради изводите на съда за немотивиране на административния акт, както и нарушаване на изискването за излагане на фактическите и правни основания. Обективно е установено от съда, че заявените за подпомагане площи от земеделския стопанин (§ 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП), се намират в територия на "Натура 2000" и в самото уведомително писмо е посочено, че се отнасят за плащанията по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО - за земеделски земи". Действително в УП административният орган е посочил в колона 6 и отразил площта на парцелите след извършени административни проверки, но в обстоятелствената част не е изложил фактически основания, за които от парцелите е констатирано, че не се стопанисват или се намират извън допустимия слой, както и дали е извършена преценка за допустимост на парцелите за подпомагане, които попадат в "Натура 2000", при специални условия, които са допустими спорен начина на трайно ползване по смисъла на § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000. Обосновано съдът е приел, че липсват фактически основания, които да обуславят приложението на чл. 12, т. 1 от Наредба № 3, каквото е посочено в УП. Административният съд буквално е цитирал посочените правни основания относими към отразените фактически обстоятелства по колона 6 от УП, като с чл. 1, ал. 2 и ал. 4, чл. 2, ал. 2 от ДР на Наредба № 3/23.02.2011 г. се регламентира приложението на наредбата, допустимите за подпомагане земеделски парцели, които попадат изцяло във физически блок, пресичащ се със защитена зона от Натура 2000, както и начина им на идентифициране в ИСАК по реда на Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, които обуславят извод за прилагане на Наредба № 3, но не определят правно основание за отказ за финансиране. В съответствие с чл. 12, т. 1 от Наредба № 3 ДФЗ - РА отказва изплащането изцяло или на част от финансовата помощ, когато се установи, че кандидатът за подпомагане е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. В тази връзка в УП е посочено, че се отказва изплащане за разликата между декларираната и установена площ, но не са посочени конкретни фактически основания и за които части от парцелите съответства тази разлика. Съгласно чл. 12, т. 4 от Наредба № 3 - ДФЗ - РА отказва изплащането изцяло или на част от финансовата помощ, когато се установи за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати за подпомагане не е разрешен, а съгласно т. 5 от същата - кандидатът за подпомагане не отговаря на условията за предоставяне на финансова помощ съгласно чл. 2 от тази наредба. В колона 3 са посочени площите на парцелите след разрешаване на двойно заявени площи, но в отказа не е посочено правно основание за тези площи и в какъв размер, респ. в колона 8 от УП посочената установена площ не е индивидуализирана и не са посочени фактически основания, въз основа на които е определен този размер, а в обстоятелствената част на УП липсват мотиви в тази връзка. Посочването в таблицата за отделните парцели само на разлики в цифрово изражение без посочване на фактически основания за разликата между декларирана и установена площ, както и липсата на мотиви в УП в тази част, респ. посочване на правна норма, която в случая - чл. 12, т. 1 от Наредба № 3, е неправилно и неизчерпателно обхваща правното основание за отказ за финансиране, обуславя правилността на извода, че акта не е издаден при спазване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Допуснатото нарушение е съществено по своя характер, поради това, че се препятства от една страна защитата на заинтересованото лице, а от друга осъществяване на контрол за законосъобразност от съда. В процесния случая с УП е посочена разпоредбата на § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3/23.02.2011 г., която дефинира "Допустима за подпомагане площ" по отношение на постоянни пасища, която представлява площта на заявения земеделски парцел, който се намира в допустими по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) физически блокове, които попадат изцяло или се пресичат със защитена зона от Натура 2000, но органът не е посочил кои от заявените площи са допустими, както и не е съобразил, че такива земеделски парцели (постоянни пасища) са допустими за подпомагане с цялата си площ, независимо дали попадат в слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП". От заключението на СТЕ е установено, че общо заявената площ по Натура 2000 е 93,55 ха, като в приложение № 1 са описани заявените парцели по мярка 213 Натура 2000 към датата на извършване на административните проверки, съответно с номера на съответното БЗС, площ на парцела и площ на частта, която попада в съответно - начин на трайно ползване, както и е посочен НТП - храсти и затревени територии; горски територии; пасища, мери и ливади и пътища с трайна настилка и прилежащи територии, които са описани в Приложение № 2. Също така са отразени и заявените площи и от други земеделски стопани, за които заявителят Ив. Д. не е представил документи за установяване на принадлежността на двойно заявените площи, които са отразени в Приложение № 3 към заключението. Също така в Приложение № 4 са отразени проверки на място от служители на ОСЗ - М. и ОСЗ - Б. за почти всички физически блокове, в които попадат заявени за подпомагане парцели, като въз основа на тези проверки, назначени от МЗХ, били направени корекции за начина на трайно ползване, за граници на физически блокове или е констатирано, че не се налагат корекции. Посочените констатации на СТЕ от една страна не могат да заместят липсващите фактически обстоятелства в оспорения административен акт, а от друга обуславят извод за различни обстоятелства свързани с начина на трайно ползване на парцелите и размер на допустимата за подпомагане площ по специалните условия на Наредба № 3. В УП липсват фактически обстоятелства за недопустимост по смисъла § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3, както и правни основания, които да мотивира отказа за финансиране. Липсата на изложени фактически обстоятелства, които са относими към недопустими площи за подпомагане, обуславя незаконосъобразност на постановения административен акт, поради което правилно е отменен от административния съд. На следващо място са неоснователни доводите на касатора, че съдът неправилно се е позовал на извършени проверки на място от ОС "Земеделие". Видно от СТЕ са извършени проверки на място от ОСЗ - М. и ОСЗ - Б. за почти всички физически блокове, в които попадат заявени за подпомагане парцели, като въз основа на тези проверки, назначени от МЗХ, били направени корекции за начина на трайно ползване, за граници на физически блокове или е констатирано, че не се налагат корекции, които са посочени Приложение № 4 към заключението. Не се спори, че в хода на производството няма данни за тези проверки да е уведомяван земеделския стопанин и същия не е присъствал при извършването им, не е бил уведомяван за резултата и не е имал възможност да представи възражения, както и че процесното УП и приложената таблица към него, не е отчетен резултат за извършени проверки на място (колона 4). Действително съгласно чл. 28, § 2 от Регламент № 1122/2009 на Комисията при данни за наличие на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, следва да могат да бъдат съпроводени и с всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. След като в конкретния случай са били констатирани нередности, както и наличие на данни, че заявените парцели попадат в "Натура 2000", за които са предвидени специфични условия и възможност за допустимост за подпомагане, органът е следвало да уведоми заявителя на подпомагането за констатираните несъответствия (освен това, което е направил по отношение на двойно заявените площи) и да му даде възможност да представи доказателства. Изискването на чл. 28, § 2 не е императивно, но административният орган е следвало да изясни спорните обстоятелства, както и да даде възможност на заявителя да отстрани констатираните нередности, предвид спецификата на парцелите, попадащи в територия на "Натура 2000". Този извод се обосновава и от факта с оглед данните, че преди постановяване на УП са извършени множество проверки на място от ОСЗ към МЗХ, с които са направени корекции за начина на трайно ползване, за граници на физически блокове или е констатирано, че не се налагат корекции, но въпреки това административния орган не е съобразил извършените промени и не е възложил на дирекция "Технически инспекторат" да извърши допълнителна проверка, предвид на това, че начинът на трайно ползване, както и границите на физическите блокове, са от значение за определяне на финансирането по Наредба № 3, както и за размера на "Допустима за подпомагане площ" по § 1, т. 3а от ДР, което е от значение при определяне на процентното отношение на наддекларирана и установена площ по чл. 16 от Регламент 65/2011 г., респ. за размера на отказа за финансиране. На следващо място настоящият съдебен състав споделя и изводите на съда за нарушение и на основни разпоредби на административното производство пред административния орган - чл. 28 и чл. 34 от АПК, поради това, че на страната не е осигурена предвидената от нормативната уредба възможност да изрази становище по събраните доказателства, както и да предяви своите искания, също така не са изяснени в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая по отношение парцелите попадащи в"Натура 2000", както и не са установени частите, които не стопанисва и които попадат извън одобрения специализиран слой. С оглед на изложеното след връщане на преписката на органа следва да бъдат спазени административнопроизводствените правила за произнасяне по заявлението на земеделския стопанин в съответствие с дадените от административния съд указания, както и следва да се съобразят изложените в настоящето съдебно решение констатирани несъответствия във връзка с издаване на УП и установяване на наддекларираната площ при приложение на Наредба № 3 и дадените указания по приложението на отделните разпоредби относими към определяне на действителното процентно съотношение на наддекларираната към установената площ при съобразяване констатациите на СТЕ и извършените проверки на място. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и с оглед направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски по делото за настоящата инстанция, в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъдат присъдени на ответника разноски по делото, като бъде осъден ДФ "Земеделие" - С. да заплати на Ив. Н. Д. сумата 1000,00 лева, представляващи част от адвокатско възнаграждение по фактура № 264 от 25.08.2015 г., като съобрази, че е основателно възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на възнаграждението, предвид на това, че размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение