Решение № 2315 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8669/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С решение 3991 от 16.06.2023 г. по адм. д. 8817/2022 г., Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата на "БЕКСТРОН" ЕООД, [ЕИК], с адрес гр. София, [жк], [адрес], представлявано от управителя С. Стоянов, против ревизионен акт (РА) Р-22221321005566-091-001/13.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение 1072/07.07.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), с който на "БЕКСТРОН" ЕООД са установени задължения за данък върху добавената за данъчни периоди м. 03. 2021 г. - м. 08. 2021 г. в размер на 20 855, 60 лв. и лихви за забава общо в размер на 1 681, 57 лв. С решение 5003 от 24.07.2023 г. по същото дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт като в частта за разноските присъдената сума следва да се чете 2 528,34 лв. Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба от "БЕКСТРОН" ЕООД, представлявано от управителя С. Стоянов, чрез адв. Б. Петков от САК. В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП чрез юрк. Калоферова, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е бил РА, с който на "БЕКСТРОН" ЕООД са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност общо в размер на 20 855, 60 лв. и лихви за забава в размер на 1 681, 57 лв. за данъчните периоди от м. 03. 2021 г. до м. 08. 2021 г., произтичащи от непризнатото право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, чл. 71, чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка чл. 6 и чл. 9 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) по фактури, издадени от "АКСАЛС КОРП" ЕООД, "РЕ СТРОЙ 2016" ЕООД, "СТРЕЙФ - ИНВЕСТ 77" ЕООД, и "Ю и С КОМЕРС" ЕООД. Първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването изцяло. За да отхвърли жалбата АССГ е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма, предписани в чл. 120, ал. 2 ДОПК. Съдът не е констатирал съществени нарушения на ревизионното производство по чл. 112 - 117 от ДОПК. По материалната законосъобразност на оспорения РА, решаващият съд е очертал материалноправните предпоставки за признаване на данъчен кредит по чл. 68 и чл. 69, във връзка чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит по фактури на "Ю и С КОМЕРС" ЕООД, "СТРЕЙФ - ИНВЕСТ 77" ЕООД, "РЕ СТРОЙ 2016" ЕООД и "АКСАЛС КОРП" ЕООД, поради липса на реално осъществени доставки. Административен съд София-град е установил, че през процесния данъчен период "БЕКСТРОН" ЕООД е извършвало други довършителни строителни работи и търговия на дребно в неспециализирани магазини, в наето помещение от "ПАЗАРИ ИЗТОК" ЕАД, като дружеството е имало сключени 8 трудови договора за наети по трудови правоотношения лица, на длъжности "работник строителство" и "продавач". Решаващият съд е приел, че "БЕКСТРОН" ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит както следва: Административен съд София-град след анализ на събраните по делото доказателства е възприел заключението на ревизиращия данъчен екип, че фактурираните доставки не са реално извършени. Според АССГ в процесния случай не са ангажирани доказателства от ревизираното лице за прехвърляне на собствеността върху стоките, с оглед на обстоятелството, че във фактурите тези стоки не са индивидуално, а родово определени вещи, нито за получаване на резултат от извършените услуги (за доставките от "АКСАЛС КОРП" ЕООД. Не са представени от ревизираното лице, въпреки че му е изискана информация, оферти, данни за това по какви критерии са избрани конкретните доставчиците, документи относно конкретните параметри на доставките (спецификации на доставените стоки и материали), с оглед влагането им от "БЕКСТРОН" ЕООД при последващи СМР. Решаващият съд е възприел също така и протоколите от насрещните проверки на доставчиците и представените от тях доказателства, както и констатациите относно данните, съдържащи се в информационната система на НАП. Административният съд е установил, че доставчиците, не са представили доказателства за мястото на съхранение на стоките и материалите, мястото на предаването на стоките, лицата, участвали в предаването, извършен транспорт и наличие на транспортни средства, като за извършените услуги от "АКСАЛС КОРП" ЕООД не са представени доказателства за начина на предаване на резултата от извършената услуга, сключени договори, вложени материали, по какъв начин е определена цената на извършената услуга с оглед обстоятелството, че дружеството няма назначени лица по трудови и извънтрудови правоотношения. Решаващият съд е посочил, че доставчиците не са подавали годишни финансови отчети в Търговския регистър, като е извел извод, че може да се приеме за неполагане на дължима грижа при избора на съконтрагент от страна на "БЕКСТРОН" ЕООД, позовавайки се на Решение от 21.06.2012 г. на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Административен съд София-град изрично е посочил, че не се установяват каквито и да е доказателства, от които да може да се направи извод, че както доставчиците на БЕКСТРОН" ЕООД, така и техните предходни доставчици са извършвали реална търговска дейност, дори когато са били регистрирани по реда на ЗДДС. Според съда, така очертаният статус, видно от информационните регистри на НАП, определя преките доставчици и техните предходни, като "липсващ търговец" понятие, дефинирано за целите на Регламент /Е0/ 1925/2004 г. на Комисията от 29.10.2004 г. Съгласно определението на чл. 2, пар. 1 от този Регламент, "липсващ търговец" означава търговец, регистриран като данъчнозадължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги, без да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимия ДДС на съответния национален орган. Въз основа на горното е прието, че констатацията на данъчната администрация за отказан данъчен е законосъобразна, поради което и ревизионния акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. При изграждане на изводите си по спорния въпрос за всяка една от отделните доставките АССГ (групирани по доставчици) е съобразил всички събрани по делото доказателства, като не намира подкрепа във фактите по делото твърдението на касатора, че решаващият съд е кредитирал единствено доказателства, представени от НАП. В случая първоинстанционният съд е анализирал съвкупно представените доказателства, както в хода на данъчното производство пред административния орган, така и представените доказателства в съдебното производство от жалбоподателя. По отношение на доставката на стоки /основно строителни материали/ е съобразено обстоятелството, че при условията на чл. 24 ЗЗД собствеността върху същите, в качеството им на родово определени вещи, се прехвърля при определянето им по общо съгласие, или от момента на предаването им. Правилно е прието, че представените фактури сами по себе си не са доказателства за настъпване на данъчно събитие и е необходимо установяване на обективния факт на предаването на стоките по вид и количество. По отношение на експедиционните листове от "Ю и С КОМЕРС" ЕООД, и стокови разписки от "СТРЕЙФ - ИНВЕСТ 77" ЕООД и "РЕ СТРОЙ 2016" ЕООД за предаване на строителните материали - родово определени вещи, решаващият съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационна инстанция. Собствеността върху тях се прехвърля с тяхното индивидуализиране чрез отделянето им от съвкупността и предаването на стоката - чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 327, ал. 1 от Търговския закон /Т3/. Без да бъде извършено такова предаване, не може да бъде извършено прехвърляне на собствеността върху стоките, поради което не може да се твърди наличие на реална доставка. В случая липсват данни от положени подписи на лицата предали и приели стоки, мястото на предаването им и техния транспорт, поради което те не биха могли да удостоверят реалното предаване на стоките. Наред с това, представената справка от "БЕКСТРОН" ЕООД за последваща реализация на стоките е твърде обща, без да е посочено конкретно за кои обекти са използвани стоките/материалите в издадените фактури. Посочена е обща стойност и сключените договори с възложителите, също с обща стойност, като липсва информация по артикули, количество и стойност и точно на кой от всички обекти, на които се извършват СМР от дружеството са вложени. От друга страна, от доставчиците не са представени и доказателства къде са съхранявани закупените стоки, както и за произход на същите. Въпреки, че произходът на стоките не е пряко обвързан с правото на приспадане на данъчен кредит, в случая се касае за строителни материали, за които се твърди, че се влагат при извършване на СМР. В случая въз основа на доказателствата по делото, правилно АССГ е приел, че не са представени документи доказващи реалното извършване на доставките. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за явно незачитане на практиката на СЕС (без да се посочва конкретно такава). Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Относимо в конкретния случай е и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. Правилно АССГ е приел, че създаването на правоотношения с лица, които не публикуват публично данни за своето имуществено състояние, може да се приеме за неполагане на дължима грижа при избора на съконтрагент от страна на жалбоподателя. Посоченият извод, както правилно отбелязва АССГ, е и в съответствие с Решение от 21.06.2012 г. на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Съгласно т. 54 на същото, не противоречи с правото на Съюза да се изисква от стопанския субект да вземе всички необходими мерки, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не го води до участие в данъчна измама. Съгласно т. 60 на решението, добрият търговец би могъл според обстоятелствата в конкретния случай да проучи друг доставчик, от когото възнамерява да купува стоки или да получава услуги за да се увери в неговата надеждност. Релевираният касационен довод за наличието на явно несъответствие между волята на съда, формирана ясно в обстоятелствената част на решението и неговия диспозитив относно присъдените разноски, е неоснователен. С решение 5003 от 24.07.2023 г. по същото дело на АССГ по молба на жалбоподателя е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като в частта за разноските в диспозитива на съдебния акт присъдената сума следва да се чете 2 528,34 лв. Това е и дължимата сума за разноски в първоинстанционното производство от "БЕКСТРОН" ЕООД на НАП. Следователно по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК по искане на страната АССГ е поправил допуснатата очевидна фактическа грешка. Съгласно чл. 175, ал. 2 от АПК решението за поправката се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда на самото решение. След влизането си в сила то се отбелязва върху поправеното решение и преписите. По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника е представил списък с разноски, в които е посочена претендирана сума в размер на 2 528,34 лв., като е посочено правно основание за формиране на тази сума, а именно чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая по делото не е представен отговор на касационната жалба, а действията на процесуалния представител се изчерпват само в депозирането на списък с разноски за 2 528,34 лв. в единственото по делото открито съдебно заседание, както и кратко изявление от три изречения, третото от тях относно претендираните разноски. Наред с това спорът не се отличава с висок материален интерес и не се характеризира с особена фактическата и правна сложност. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение