Решение № 91 от 5.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9658/2009 г.

Решение № 91 от 5.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9658/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчноосигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сън - 2007" ЕООД против частта от Решение № 603/29.05.09 г. по адм. д. 53/08 г. по описа на Административен съд - Бургас, с която е отхвърлена жалбата му против част от Ревизионен акт (РА) № 02000557/17.08.07 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-525/12.12.07 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д "ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че трябва да бъде отменена обжалваната част от съдебното решение, защото с нея е потвърден неправилен и незаконосъобразен РА. Изложени са много подробни аргументи за допуснати процесуални нарушения, както и доводи за неправилно тълкуване на материалния закон от данъчните органи, което е възприето и от решаващият съд. Иска отмяна на съдебното решение и на РА в обжалваната част. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното Решение № 603/29.05.09 г. по адм. д. 53/08 г. по описа на АС- Бургас е отхвърлена жалбата на "Сън 2007" ЕООД против част от РА № 02000557/17.08.07 г. на ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-525/12.12.07 г. на Д "ОУИ". Съдът е приел, че "Сън - 2007" ЕООД е обжалвал частта от РА, с която за данъчен период 01.04.006 г. - 30.04.06 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 8876, 25 лв. и е определена лихва, за данъчен период 01.05.06 г. - 31.05.06 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 19217, 65 лв. и е определена лихва, както и е начислен допълнително ДДС в размер на 960, 72 лв., за данъчен период 01.06.06 г. - 30.06.06 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 17580,47 лв. и е определена лихва и е начислен допълнително ДДС в размер на 1551,52 лв., за данъчен период 01.07.06 г. - 31.07.06 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 21031,77 лв. и е определена лихва и е начислен допълнително ДДС в размер на 1149,02 лв. С оглед така определения предмет на спора, съдът е отменил само РА само в частта относно определените размери на дължимата лихва и е отхвърлил жалбата в останалата част. Административният съд е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно наличието на процесуални нарушения при извършване на данъчната ревизия, изразяващи се в изготвяне на два ревизионни доклада с различно съдържание, като част от аргументите на съда се изразяват и в обстоятелството, че доводите за тези нарушения са направени за първи път в съдебната фаза на производството. Решаващият съд е приел по отношение извършвани от дружеството облагаеми доставки, че законосъобразно с РА е доначислен данък върху получени авансови плащания по договор за комплексно туристическо обслужване, за които "Сън - 2007" ЕООД не е издавало фактури и не е начислявало данък, защото не са ангажирани доказателства за наличието на обстоятелства по чл. 91к, ал. 5 от ЗДДС (отм.) и чл. 82м, ал. 2 от ППЗДДС (отм.). По отношение установените данъчни задължения в РА поради отказ да бъде признато право на данъчен кредит АС-Бургас е приел за установено, че декларираното право на данъчен кредит не е налице, защото е упражнено след изтичане на преклузивния срок по чл. 67, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Така постановеното съдебно решение е неправилно. Административният съд не е определил правилно предмета на съдебен контрол и спорните между страните въпроси по делото. Обжалваното съдебно решение не съдържа мотиви относно установените от съда относими към спора факти, включително и относно предмета на осъществяваните от "Сън-207" ЕООД доставки, начина на формиране на данъчната им основа, както и относно твърденията, че данъкът по тези доставки е начислен със закъснение от дружеството. Съдът е обсъждал въпроси и обстоятелства, които въобще не са били спорни между страните като възможността да бъде ползвана преференцията по чл. 91к, ал. 5 от ЗДДС (отм.). Съдът е изложил подробни мотиви само относно законосъобразност на РА в част, която не е обжалвана от "Сън-2007" ЕООД, но с оглед липсата на изричен диспозитив в тази част относно правото на данъчен кредит, невъзможността да бъде влошавано положението на кастора и липсата на обжалване на съдебното решение в отменителната част, не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК. Съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не е посочил на базата на кои приети за установени факти и обстоятелства е изградил правните си изводи. АС-Бургас е следвало да обсъди всички събрани по делото доказателства и на базата на тях да приеме за установени или не определени обстоятелства от фактическа страна, върху които да обоснове изводите си по съществото на спора. Съдът обаче не е извършил гореописаната последователност от действия, а е възпроизвел с еднотипни изрази описаните в РА факти, съдържащи се в счетоводните документи на дружеството, без действително да посочи кои от тези обстоятелства имат правно значение. Решаващият състав не е изложил мотиви относно доводите в жалбата, независимо от нейното подробно съдържание и процесуалното задължение на съда да извърши проверка относно законосъобразността на обжалваната част от РА т. е. при липса на забрана за обсъждане на всички относими към правилното приложение на материалния и процесуалния закон факти и обстоятелства при първоинстанционното разглеждане на спора в съдебна фаза. Решението е постановено и в противоречие с разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съгласно която съдът действа като инстанция по същество и следва да отговори на въпроса дължи ли се данък и ако се дължи, то в какъв размер, което в конкретния случай е в зависимост от вида на осъществяваните доставки, който въобще не е обсъждан от АС-Бургас. По този начин изложените от съда мотиви не обосновават правните изводи по същество, а са неясни и повърхностни, което граничи с пълна липса на такива. Без да има ясно изградени изводи от фактическа страна, които да покажат фактическата обстановка по делото, не могат да бъдат проверени направените от съда изводи по съществото на спора относно тяхната правилност. По изложените в настоящите мотиви съображения тричленният състав на ВАС възприема фактическата обстановка по делото като неизяснена, поради което не се произнася по спора по същество. Решението следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждането му от друг състав на Административен съд - Бургас само по предявената жалба против частта от РА, а именно само относно доначисления ДДС. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат присъждани, като направените от страните бъдат взети предвид при постановяване на решение по същество. По изложените съображения Върховният административен съд, първо - А отделение