Решение № 477 от 8.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 519/2009 г.

Решение № 477 от 8.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 519/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 420, ал. 2, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по молба/по същество искане/ от осъдения С. Д. Ф. за възобновяване на внохд № 320/2008 г. на Софийския апелативен съд и отмяна на постановено по него решение № 313 от 23.06.2008 г. в гражданско- осъдителната му част. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на осъдения поддържа искането си по основанията посочени в него и излага довода, че е нарушен законът, тъй като съдът е уважил гражданските, искове, които не са били предявени своевременно и поради това, те са погасени по давност. В писмено становище, заведено в деловодството на ВКС /вх. № 1686/09.11.2009 г./ повереникът на гражданските ищци изразява становище, че искането на осъдения, с оглед разпоредбата на чл. 114, ал. 3 и чл. 84 от ЗЗД /откриване на дееца на непозволеното увреждане - Ф., който на 22.01.2007 г. е привлечен като обвиняем, от която дата започва да тече и погасителната давност за вземането на обезщетение от непозволено увреждане/ е неоснователно и следва да се остави без уважение. Прокурорът от ВКП намира сочените от защитата основания за възобновяване за несъстоятелни и поради това изразява становище, че искането следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основания за възобновяване, намери следното: С присъда № 341 от 17.12.2007 г. по нохд № 152/2007 г. на Благоевградския окръжен съд С. Д. Ф. е признат за виновен в това, че на 5.12.2001 г. около 14.00 часа в гр. С., като водач на МПС - л.а. "ВАЗ" с ДК № Е* нарушил чл. 95 от ЗДвП и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето на Н. И. И., довело до настъпване на смъртта му на 9.12.2001 г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в", във вр. б. "б", във вр. чл. 343, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, като изпълнение на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. На основание чл. 343г НК Ф. е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Съдът е отхвърлил предявените от И. Н. И. и Ц. Н. В. граждански искове срещу подсъдимия в размер на по двадесет и пет хиляди лева, представляващи претенции за обезвреда в резултат на причинените им от Ф. неимуществени вреди, като погасени по давност. Недоволни от постановената присъда останали както подсъдимия така и гражданските ищци, които я обжалвали. С решение № 313 от 23.06.2008 г. по внохд № 313/2008 г. на Софийския апелативен съд, присъдата е изменена на основание чл. 337, ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 4, във вр. чл. 334, т. 3 от НПК, като деянието на осъдения е преквалифицирано от престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в", във вр. б. "б", пр. 1, във вр. чл. 343, ал. 1, пр. 3 НК в такова по чл. 343а, ал. 1, б. "б" НК, и на основание чл. 78а НК Ф. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на хиляда лева. На основание чл. 78а, ал. 4 от НК Ф. е лишен от право да управлява Мпс за срок от шест месеца. В гражданската част присъдата е отменена и Ф. е осъден да заплати на И. Н. И. и Ц. Н. В. сумите от по двадесет хиляди лева за всеки от тях, представляващи обезщетение за причинените им от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от 9.12.2001 г. до окончателното изплащане на сумите, като до първоначално предявения размер от по двадесет и пет хиляди лева, исковете са отхвърлени като неоснователни. Ф. е осъден да заплати направените по делото разноски, а на държавата, дължимата сума върху размера на уважените искове. В останалата част присъдата е потвърдена. Като неподлежащо на касационно обжалване /чл. 346, т. 1 НПК/ в решението е обявено, че е окончателно. С жалба заведена в деловодството на Софийския апелативен съд на 15.07.2008 г. защитникът на Ф. е настоял за администрирането и изпращането й до Върховния касационен съд за осъществяването на касационна проверка на решението по сочените в нея основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 2 и 3 НПК. В нея са изложени съображения, че по същество решението представлява нова присъда, която подлежи на касационен контрол /чл. 346, ал. 1, т. 1 НПК/, тъй като с нея Апелативният съд е преквалифицирал деянието на подсъдимия по друг наказателен състав, а в гражданската част първоинстанционната присъда е отменена и за първи път предявените от ищците искове са били уважени. С резолюция на съдията-докладчик от 28.07.2008 г. жалбата на подателя е върната на основание чл. 351, ал. 4, т. 3, във вр. чл. 346, т. 1 НПК. Резолюцията на докладчика за връщане на жалбата е обжалвана от защитника на осъдения и с определение № 112 от 7.11.2008 г. по чнд № 494/2008 г. на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение разпореждането е оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в настоящия състав намира искането на осъдения за възобновяване на наказателното дело за недопустимо. Лицата, които могат да искат възобновяване на наказателните дела са изрично изброени в чл. 420 от НПК. В разпоредбата на ал. 2 от същата норма е посочено, че искане за възобновяване може да направи осъденият за престъпление от общ характер, в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, с изключение на дееца, който е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК. Същевременно, в нормата на чл. 420, ал. 1 НПК е отразено, че искане за възобновяване на наказателно дело по основанията по чл. 422, ал. 1, т.т. 4 - 6 НПК може да направи главният прокурор, като това му правомощие не е свързано със срок на искането, когато то не е при условията на чл. 421, ал. 1 НПК. Ето защо, искането на осъдения Ф. за възобновяване на наказателното дело е недопустимо спрямо влезлия в сила съдебен акт и поради това, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по него производство за възобновяване във Върховния касационен съд, следва да се прекрати. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, в състав от трето наказателно отделение