Решение № 383 от 11.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 1128/2013 г.

Решение № 383 от 11.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 1128/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 1 от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Ю. Д. И., подадена в срок чрез защитника му адв. А. М. против въззивно решение № 59 от 23.04.2013 г. постановено по ВНОХ дело № 57/2013 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1 т. 1 и 2 от НПК, като се излагат съображения, че въззивната инстанция е възприела неправилния подход на решаващия съд и е потвърдила осъдителната присъда, при която е направена незаконосъобразна правна оценка на събрания доказателствен материал, довела до неверни изводи за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят не се явява, а с писмена молба защитникът му поддържа жалбата по изложените в нея оплаквания. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите изложени от жалбоподателя в жалбата и от прокурора в съдебно заседание, и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 7.02.2013 г. постановена по НОХ дело № 390/2012 г. Разградският окръжен съд е признал подсъдимия Ю. Д. И. за виновен в това, че на 15.05.2010 г. в гр. Р., в депозирано до ДО на ДФ "Земеделие" - гр. Р. за входяща регистрация и Заявление за подпомагане 2010 г. за юридическо лице с УРН 262290, УИН 1722061048114, в качеството си на Председател и представител на Сдружение с нестопанска цел /СНЦ/ "ЕКО 2007" - с. Б. представил неверни сведения относно ползването и поддържането на земята в добро земеделско и екологично състояние за използвани от сдружението четири земеделски парцели, подробно индивидуализирани в диспозитива на присъдата, за да получи средства по схема за единно плащане на площ, принадлежащи на Европейския съюз и предоставени на българската държава, поради което и на основание чл. 248а, ал. 3 във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. С въззивно решение № 59 от 23.04.2013 г. постановено по ВНОХ дело № 57/2013 г. Варненският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1 т. 1 и 2 от НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Доводите на жалбоподателя са идентични с възраженията при разглеждане на делото в първата инстанция и с оплакванията му пред въззивната инстанция. По същество съображенията му се свеждат до това, че деянието му е обективно и субективно несъставомерно като престъпление по предявеното обвинение, защото към момента на подаване на заявлението за подпомагане е бил добросъвестен и не е знаел, че част от декларираните общо 16 броя земеделски земи, наети с договор за наем № 114 от 12.05.2010 г. не отговарят на изискванията по Схемата за единно подпомагане на площ. Такова нарушение по делото не е допуснато. Производството пред Варненския апелативен съд е образувано по протест на прокурора, с доводи за нарушение на закона в частта за индивидуализацията на наказанието и по жалба на подсъдимия с доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон с осъждането му при липса на съзнавана вина като елемент от състава на престъплението. В съответствие с правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК въззивният състав изцяло е проверил правилността на присъдата във основа на събраните в първата инстанция доказателства. След като самостоятелно ги е анализирал в логическата им връзка и не е констатирал пороци при формиране волята на решаващия съд, свързани с игнориране или превратно възприемане на съдържащите се в тях фактически данни, не е имал основание да направи различни изводи по приложението на материалния закон и размера на наказателната отговорност. В мотивите на въззивното решение, изготвени в съответствие с изискванията по чл. 339, ал. 2 от НПК, подробно е отговорил на наведените в протеста и жалбата съображения и е посочил основанията, поради които не въприема изложените в тяхна подкрепа доводи. Не е имал основание да отхвърли фактическите констатации, че подсъдимият в качеството си на председател и представляващ СНЦ- Благоево и във връзка с осъществяваната от сдружението дейност чрез общинска служба "Земеделие" през 2010 г. сключил договор за ползване на пасища и мери от общинския поземлен фонд, че през същата година участвал в една от схемите за безвъзмездно финансово подпомагане на земеделските производители по Програма за развитие на селскостопанските райони със средства на Европейския съюз; че депозирал изискуемите се документи за кандидатстване по проекта, че след извършена административна проверка бил уведомен, че част от декларираните площи попадат извън тези, подходящи за подпомагане, че подписал декларация за недопустимост на площи, като заявил че ги поддържа и ще ги поддържа в добро екологично състояние, че бил предупреден, че преди отпускане на средствата ще бъде извършена техническа проверка на място, че при тази специализирана теренна проверка било установено че четири от заявените парцели не се поддържат в добро земеделско и екологично състояние, подходящо за паша на животни и са изцяло недопустими за подпомагане. Тези фактически констатации са направени след задълбочен и прецизен анализ на всички събрани по надлежния ред доказателствени материали в това число показанията на разпитаните свидетели, приобщените към доказателствените материали писмени доказателства и отчасти от обясненията на подсъдимия, който не е оспорил действията, които е извършил във връзка с кандидатстването за получаване на средства от Европейския съюз за подпомагане на дейността на сдружението, но е твърдял и е продължавал да поддържа, че е действал добросъвестно защото не е знаел фактическото състояние на част от парцелите, с които дружеството е кандидатствало за финансово подпомагане. При възприетите по делото факти материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 248а ал. 3 във вр. с ал. 2 от НК. Законосъобразен е изводът, че са налице съставомерните обективни и субективни елементи от състава на това престъпление, в това число и приетите пряк умисъл и специална цел за неправомерно получаване на средствата. В качеството си на лице, което управлява и представлява юридическото лице, подсъдимият е представил неверни сведения за да получи средства от фондове принадлежащи на Европейския съюз. От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено с представянето на неверни сведения пред съответните длъжностни лица от службата, чрез която става кандидатстването, свързани с условията, при които се отпускат финансовите средства от европейските фондове по програмата, с която е кандидатствал в момента на подаване на заявлението за финансово подпомагане на 15.05.2010 г. В качеството си на заявител е бил длъжен и е знаел условията, при които става кандидатстването за финансово подпомагане, най важните от които били реалното обработване в количеството и вида на посочените площи към момента на кандидатстването за съответната година. Кандидатствал е за финансово подпомагане на площи, предназначени за пасища и мери и е знаел, че те трябва да бъдат добре почистени и поддържани по начин, позволяващ използването им. Не за първи път е кандидатствал за финансово подпомагане на земеделските производители, като и за предходни години сдружението е получавало финансово подпомагане по различни програми. При подаване за заявлението е декларирал, че е запознат с условията, на които трябва да отговарят площите с които кандидатства за финансова субсидия и тези, при който се отпускат паричните средства. Кандидатствал е с парцелите, които сдружението преди това е получило по договор за наем, участвал е при очертаването на терените, без чуждо въздействие е подписал множество документи. Бил е длъжен да се увери, че заявените площи подлежат на подпомагане, а в противен случай да ги приведе в такова състояние. Прекият умисъл като форма на вината е установен от действията, в които се е обективирало деянието. Сам признава, че не всички пасища, с които е кандидатствал за подпомагане са били почистени и годни за паша на животни, но въпреки това ги е заявил. Не е бил лишен от годност да съзнава, че сведенията, които представя в заявлението и съпътстващите го документи за да получи финансовото подпомагане не отговарят на действителното фактическо състояние, като част от парцелите са негодни за използване по предназначението, за което е декларирал, че ще се използват. Възражението, че наел парцелите без да огледа реалното им физическо състояние, не води до извод за добросъвестност в действията му с общинска служба "Земеделие" и от там за несъставомерност на деянието. От една страна нищо не е препятствало да ги огледа при сключването на договора за наем, а от друга страна е имал обективна възможност да ги приведе в изискуемото се състояние. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на възивното решение на Варненския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 от НПК