Решение № 5005 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1974/2013 г.

Решение № 5005 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1974/2013 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Държавна психиатрична болница - гара Карлуково", подадена от директора д-р Никифорова срещу решение № 201 от 18.12.2012 г. по адм. д. № 74/2012 г. на Административен съд - Ловеч. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед и алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане. Ответниците - началник РДНСК - Северозападен район и кметът на Община Луковит не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-СЗР-23/7.02.2012 г. на началника на РДНСК - Северозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "масивна едноетажна сграда с размери 3,60 м/5,80 м/ 5,00 м" в ПИ 119014 по КВС, м. "Конска стъпка" на землището на с. Карлуково, извършен от "Държавна психиатрична болница - гара Карлуково" без строителни книжа. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като са установени по безспорен начин и конкретизирани извършените СМР, сочещи на новопостроена сграда през 2008 - 2010 г. на мястото на съществуваща такава от 1962 г. изложени са мотиви и за неприложимостта на § 16 и § 184 от ПЗР на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Изводите на административния съд кореспондират изцяло на изяснената по делото фактическа обстановка и са в унисон с приложимия материален закон. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесния строеж е изграден без строителни книжа, което е достатъчно основание за квалифициране на същия като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 12/10.01.2012 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство - такива не се представят. Процесния незаконен строеж не попада в изключителните хипотези по § 16 от ПР на ЗУТ за търпимост, предвид годината на неговото изграждане, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване на незаконни строежи, изградени след 2001 г., е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Неотносим в настоящето производство е доводът по касационната жалба за собствеността върху терена, в който се намира процесният строеж, тъй като основанието за издаване на оспорената заповед е по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав констатира, че в нарушение на съдопроизводствените правила като страна по делото е конституиран кмета на Община Луковит. В производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ във вр. с с чл. 222, ал. 1, т. 10, страни са компетентният административен орган, в случая началникът на РДНСК - Северозападен район и адресатът на административния акт - собственикът или извършителят на строежа. Собствениците /съсобственици/ на терена не са заинтересовани лица, тъй като заповедта за премахване на строежа не създава задължения за тях и не рефлектира негативно в правната им сфера. Това се отнася и до лицата, подали сигнал до органите на РДНСК за наличен незаконен строеж. Решението по отношение на заинтересованата страна кмета на Община Луковит следва да се обезсили по реда на чл. 221, ал. 3 АПК и производството в тази част - се прекрати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,