Решение № 217 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12350/2009 г.

Решение № 217 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12350/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба "Аурубис България" АД (със старо фирмено наименование "Кумерио Мед" АД), гр. Пирдоп, Софийска област, представлявано от изпълнителния директор Никола Луи Мишел Треан, чрез адв. Д. Йорданов, против Решение № 65/10.07.2009 г., постановено по адм. д. № 587/09 г., по описа на Административен съд, гр. София, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Кумерио Мед" АД, гр. Пирдоп срещу решение № К47-0325/30.04.2008 г. на Началника на Митница София, относно законната лихва върху сумата от 13 871 лв., дължима от датата на възникване на задължението до датата на заплащане на посочената сума. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в противоречащ на материалния закон и необоснованост извод за дължимост на законна лихва върху последващо определено задължение за ДДС при внос - от момента на подаване на митническата декларация за внос. Иска се отмяна на съдебното решение и на митническия акт, с присъждане на разноски. Ответникът - Началникът на Митница Столична, чрез юрк. Попгеоргиева, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на АССГ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите, а именно, че с С ЕАД № 07BG005003Н000097 от 14.03.2007 г., дружеството - жалбоподател е оформило под режим "освобождаване за крайно потребление" стоки - меден концентрат от Р. Македония. Митническата стойност е приета въз основа на представената към митническите декларации провизорна фактура № 933.07.1.08/Р от 1.03.2007 г. и митните сборове и другите публични държавни вземания са взети под отчет и са платени от жалбоподателя. При последваща проверка е установено наличие на финална фактура, въз основа на която с процесното пред АС решение № К47-0325/30.04.2008 г. на Началника на Митница София са определени и допълнителен ДДС в размер на 13 871 лв. и лихви, считано от подаване на ЕАД до окончателното изплащане на сумата. Решението е получено от жалбоподателя на 9.05.2008 г. С уведомление № 4416-0033 от 8.02.2008 г. на жалбоподателя са определени допълнително задължения за всички вносове за 2007 г., включително по процесния ЕАД. Уведомлението е получено на 14.02.2008 г., като в същото е посочен 7 дневен срок за доброволно изпълнение. Установено е, че дружеството е платило главницата на допълнителните задължения на 21.05.2008 г. За да отхвърли жалбата на дружеството против процесния митнически акт в обжалваната му част, административният съд е приел, че задължението за лихва като акцесорно следва съдбата на главното задължение и на датата на възникване на митническо задължение за внос (датата на подаване на ЕАД) става изискуемо и задължението за плащане на ДДС като покана не е необходима, за да изпадне длъжникът в забава, защото падежът на задължението е законово определен. Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия законданъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.