Решение № 14362 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4171/2009 г.

Решение № 14362 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4171/2009 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Производството по чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е образувано по жалба на Павлинка Минева Цонева от гр. Русе срещу решение № 44 от 14.01.2009 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) с оплаквания, че то е постановено в нарушение на материалния закон. Ответната страна - Комисията за защита на личните данни, чрез пълномощния си представител изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна - "Евроком НКТ" ООД, изразява становище за неоснователност на жалбата. Останалите заинтересовани страни не изразяват становище. Върховният административен съд - III отделение, като прецени допустимостта на жалбата и обсъди представените по делото с административната преписка доказателства, приема, че подадената от надлежна страна в срок жалба е неоснователна. С обжалваното административно решение на КЗЛД е оставена без уважение жалбата на Павлинка Минева срещу ЕТ "Димитър Липовански-Скарамуш" и "Евроком НКТ" ООД с твърдения, че същите незаконосъобразно са обработвали нейни лични данни по повод излъчена по кабелна телевизия "Евроком" филмова продукция "Аферата Балканбанк", която екранизира част от книгата на Люлин Матев "Кошмарът след престъплението". Административният колективен орган е изложил съображения, че излъчването на материала е извършено единствено с журналистическа цел по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗЛД, т. е. филмовата продукция представлява журналистическо разследване за запознаване на обществото с подобни случаи и не нарушава правото на личен живот на жалбоподателката. С посоченото административно решение е оставена без разглеждане жалбата на Павлинка Минева по отношение на физическите лица, срещу които е насочена - Люлин Матев, Петър Георгиев и Николай Каланов, тъй като не са администратори на лични данни по смисъла на закона. Твърдението на жалбоподателката за нарушаване на разпоредби на ЗЗЛД, касаещи незаконосъобразно обработване на личните й данни в хипотезата на разпространение, се отнася до филмова екранизация на книгата "Кошмарът след престъплението" с автор Люлин Матев, в частта й "Аферата Балканбанк". Твърди се, че с посочената екранизация е налице неизпълнение на решение № 52 от 20.12.2006 г. на КЗЛД, с което административният орган е уважил жалба вх. № Ж-52 от 30.08.2006 г. на Цонева срещу Люлин Матев за нарушаване на личната й неприкосновеност с публикуване на факти по НОХД № 170 от 1994 г., по което г-жа Цонева е обвинена и осъдена. С решение № 44 от 14.01.2009 г. административният орган е издал административен акт, изцяло съобразен с целта на закона, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и при спазване на административнопроизводствените правила. С оглед предмета на жалбата в административното производство приложение намира разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД, съгласно която: "Обработването на лични данни е допустимо и в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните." В резултат на събраните в административното производство доказателства и след преценка на същите КЗЛД е приела за установено, че информацията, съдържаща се във филмовата продукция "Аферата Балканбанк", която екранизира частта от книгата на Люлин Матев "Кошмарът след престъплението", свързана с извършено от жалбоподателката престъпление, не е достатъчна за еднозначното й идентифициране. В изпълнение на решение № 52 от 20.12.2006 г. на КЗЛД, влязло в сила след произнасянето на Върховния административен съд - петчленен състав, с решение № 11662 от 04.11.2008 г., личните данни на осъдената Павлинка Минева Цонева във филма "Аферата Балканбанк" са анонимизирани. Оплакването на Цонева, че използването във филма на псевдонима "Малвина", споменаването на името на съпроцесника й Бойко, както и онагледяването на следните писмени материали по разследването: вестник от годините на процеса, където се четат двете имена на жалбоподателката; фирмени бланки на притежаваната от Павлинка Цонева фирма "Павлина", съдържащи адреса на фирмата и служебни телефони, са достатъчни за идентифицирането й от телевизионната публика, е неоснователно. В случая описаната информация не следва да се разглежда като лични данни предвид легалното определение на понятието, регламентирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, съгласно която: "Лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци." В тази връзка се налага изводът, че не е нарушено правото на личен живот на Павлинка Цонева, поради което обработването на личните й данни във филмовата продукция "Аферата Балканбанк" се явява допустимо и законосъобразно предвид извършването му единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване. Предвид нормата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД, неоснователно е изложеното в жалбата срещу административния акт виждане, че "никой не е уведомявал или искал съгласието" на Цонева за обработването на личните й данни в разглеждания аспект. Посочената разпоредба е самостоятелно законово основание за допустимост на обработването на лични данни извън случаите на изрично посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД условия за допустимост на обработването, едно от които е изричното съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните. Неоснователно е оплакването за нарушаване на правата й по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В тази насока е относимо посочването на решение по дело С-73/07 на Съда на Европейските общности, с което е разгледана хипотезата относно обработване на лични данни за целите на журналистическата дейност в следния смисъл: "За да се вземе предвид значението на свободата на словото във всяко демократично общество, от една страна е необходимо да се даде широко тълкуване на свързаните с нея понятия, включително на понятието журналистическа дейност. От друга страна, а и за да се намери равновесната точка между двете основни права, защитата на основното право на личен живот изисква дерогациите и ограниченията на защитата на данните, предвидени в посочените по-горе глави от Директивата, да се въвеждат в границите на строго необходимото." В същото решение е отразено, че "единствено за целите на журналистическа дейност могат да се квалифицират дейности по обработване на лични данни, ако единствената цел на посочените дейности е публичното разгласяване на информация, мнения или идеи". По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,