Решение № 7822 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14083/2012 г.

Решение № 7822 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14083/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Павел Георгиев Варадинов от с. Брестовица, Пловдивска област, подадено от неговия процесуален представител по пълномощно (според определение № 4277 от 27.03.2013 г. по адм. д. № 2822 от 2013 г. на Върховния административен съд, седемчленен състав) адвокат Надежда Кръстева от гр. Пловдив за отмяна при условията на чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК на влязлото в сила решение № 17218 от 28.12.2011 г. по адм. дело № 11121/2011 г. на Върховния административен съд, второ отделение.

На 22.10.2012 г. Павел Георгиев Варадинов е починал, поради което с определение от 08.01.2013 г. е заличен от списъка на лицата за призоваване и вместо него като страни по делото са конституирани наследниците му по закон - Донка Илиева Варадинова, преживяла съпруга и синове Георги Павлов Варадинов и Илия Павлов Варадинов, всичките с постоянен адрес в с. Брестовица, Пловдивска област.

Искането за отмяна на посоченото по-горе съдебно решение е с правно основание чл. 239, т. 1 АПК и е основано на обстоятелството, че "е настъпило ново обстоятелство - с решение № 7026 от 19.05.2011 г. по адм. дело № 1399/2011 г., оставено в сила с решение № 13980 от 31.10.2011 г. по адм. дело № 8497/2011 г., Върховният административен съд е отменил една от шестте заповеди за премахване на една от общо шест постройки, изградени при условията на допълващо застрояване в един и същ имот (УПИ IV-877, кв. 52 по плана на с. Брестовица), в една редица, една до друга, но без строителни книжа. С посоченото решение Върховният административен съд е изразил становище, че "за процесния строеж (масивна сграда 3) са изпълнени изискванията на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ за определянето му като търпим строеж: от една страна същия е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, а и по ЗУТ, а от друга е деклариран от касатора като незаконен строеж в срок - до 31.12.1998 г.".

Постройката, спорът за законосъобразността на чието премахване е предмет на решение № 17218 от 28.12.2011 г. по адм. дело № 11121/2011 г. на Върховния административен съд, второ отделение, (отмяната на което се иска сега) е обозначена като масивна сграда 2, изградена през 1975 г. на страничната регулационна линия с парцел V-878. Тази постройка, според искането за отмяна, е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) - изградена е до 07.04.1987 г. и е била допустима по действащите правила, нормативи и планове към момента на изграждането й. Действително постройката (гараж по предназначение) е изградена без строителни книжа, без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, но единствената причина за отказа да бъде узаконен този строеж е липсата на съгласие на собственика на съседния парцел за завършване на процедурата по узаконяване. А съгласно чл. 112, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ - сега отменен), сега съгласно чл. 41, ал. 2 и чл. 44, ал. 1 ЗУТ, тази постройка се явява допустима при условията на свързано застрояване само между двата парцела. Налице били и доказателства за деклариране на извършеното строителство пред надлежния орган в срока и по предвидения ред - до 31.12.1998 г. според § 27, ал. 1 от ПРЗ на ЗИДЗУТ (отм).

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че искането за отмяна е неоснователно поради следните съображения:

I. От данните по делото е видно, че:

1. Съпрузите Павел Георгиев Варадинов и Донка Илиева Варадинова и съпрузите Васил Влашев Куцоянис и Нина Александрова Куцоянис са били съсобственици на парцел IV-877 в кв. 52 по плана на с. Брестовица от 1989 г.

С договор, материализиран в нот. акт № 172, том 54, дело № 13549/1997 г. на нотариус при Пловдивския районен съд, съпрузите Васил Влашев Куцоянис и Нина Александрова Куцоянис са продали своята част от съсобствения имот на Неза Йозова Ангелова.

2. Между съпрузите Павел Георгиев Варадинов и Донка Илиева Варадинова, от една страна и новия съсобственик на имота Неза Йозова Ангелова, от друга страна, възникнал спор за законността на изградените от Павел и Донка Варадинови пристройка (баня и тоалетна) към собствената им жилищна сграда и още 5 масивни постройки - стопански сгради и навеси, определени като допълващо застрояване.

С акт № 94-23-1008 Б от 25.05.2004 г. главният архитект на Община Родопи е отказал да узакони пристройката, представляваща клозет и баня с общо преддверие, а с акт № 94-23-1008 от 25.05.2004 г. е отказал да узакони "четири броя сгради от допълващо застрояване в УПИ IV-877, кв. 52 по плана на с. Брестовица".

Със заповеди № ДК-22-40 от 05.07.2004 г. и № ДК-22-41 от 05.07.2004 г. началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - гр. Пловдив е отказал да отмени постановените от главния архитект откази за узаконяване на посочените постройки.

С решение № 39 от 11.01.2006 г. по адм. дело № 1120/2004 г. Пловдивският окръжен съд е отхвърлил жалбите, подадени от Павел Георгиев Варадинов срещу тези заповеди на началника на РДНСК - гр. Пловдив, а с решение № 6867 от 22.06.2006 г. по адм. дело № 2496/2006 г. Върховният административен съд (тричленен състав на второ отделение) е оставил в сила решението на Пловдивския окръжен съд.

3. За законосъобразността на отказите да бъдат узаконени четирите сгради на допълващото застрояване, съдилищата са изложили следните аргументи:

а) жалбоподателят е изградил тези сгради в съсобствен урегулиран поземлен имот при липса на предвиждане за тях в одобрения застроителен план на допълващото застрояване, а такъв план не е бил одобрен и в последствие с квартално-застроителна разработка по реда на чл. 97 ППЗТСУ (отм.); освен това, за тези постройки няма одобрени проекти и издадени разрешения за строеж, както и не е налице съгласие на съсобственика в парцела;

б) липсата на план за допълващо застрояване прави сградите недопустими както при действието на нормативните актове към момента на извършването им, така и към момента на издаването на отказа за узаконяване и заповедта на началника на РДНСК, което е достатъчно основание да бъде отказано узаконяването им;

в) разрешенията за строеж се издават въз основа на одобрени проекти, а проектите се изготвят въз основа на виза/скица за проектиране, която представлява извадка от действащия застроителен план; ако строежите са предвидени по този план, тогава има значение въпросът дали съсобственицата в парцела е възразявала срещу строежите или не, както и дали е съгласна с узаконяването им; с оглед на това отказът за укаконяване е законосъобразен, тъй като не е било налице преди всичко основанието по § 184, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (обн., ДВ, бр. 65 от 2003 г.) - допустимост на строежите по разпоредбите, действали към момента на изграждането им, както и по сега действащите разпоредби на ЗУТ.

Допълнително касационната инстанция (Върховният административен съд) е посочил, че "обосновано окръжният съд е изложил в мотивите си, че § 16 ПР на ЗУТ относно търпимостта на строежите има отношение в производството по премахването им, но не и по отношение на тяхното узаконяване."

Идентично становище - че и в хипотезата на чл. 226, ал. 5 ЗУТ условие за узаконяване на незаконен стоеж е този строеж да е бил допустим при осъществяването му, поради което, ако това условие не е налице, е безпредметно да се обсъжда наличието или липсата на възражения от съсобствениците на имота - е изразено и в решението от 18.05.2007 г. по адм. дело № 880/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, оставено в сила с решение № 1418 от 07.02.2008 г. по адм. дело № 8233/2007 г. на Върховния административен съд, второ отделение. В мотивите към решението си, обаче, Върховният административен съд, макар и лаконично, е изразил становище, че "процесният строеж (стопанска сграда 1) няма характер на търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ".

II. На 01.07.2010 г. началникът на Сектор Пловдив при РДНСК Южен централен район е издал общо 6 заповеди, със всяка от които е разпоредил премахването като незаконен строеж на съответна постройка от изброените по-горе в т. I. 2. абзац първи. Павел Георгиев Варадинов е оспорил тези заповеди с обща жалба, но Пловдивският административен съд е образувал отделни производства по оспорването на всяка от шестте заповеди.

1. С решение № 500 от 28.03.2011 г. по адм. дело № 1731/2010 г. Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлил като неоснователно оспорването на заповед № ДК-02-Пд-13 от 01.07.2010 г., с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "масивна сграда 1". За да постанови този резултат съдът е приел, че по отношение на този незаконен строеж има влязъл в сила отказ за узаконяването му, поради което по отношение на него не е приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и подлежи на премахване.

С решение № 818 от 17.01.2012 г. по адм. дело № 9570/2011 г. Върховният административен съд, второ отделение, е оставил в сила решението на Пловдивския административен съд, като е изразил следното становище:

"По делото е установено, че за процесния строеж няма градоустройствен статут, той не е предвиден по предишен и по сега действащ ПУП, поради което е недопустим и не са налице условията по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, за да се приеме, че е търпим. Освен това, съгласно § 184, ал. 12 ЗУТ строежите, за които производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, се премахват по реда на чл. 225 ЗУТ, т. е. административният орган действува при обвързана компетентност."

2. С решение № 1025 от 10.06.2011 г. по адм. дело № 2185/2010 г. Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлил като неоснователно оспорването на заповед № ДК-02-Пд-14 от 01.07.2010 г., с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "масивна сграда 2". За да постанови този резултат съдът е приел, че "процесната заповед е издадена на основание § 184, ал. 12 от ПР на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (обн., ДВ, бр. 65 от 2003 г.), според която разпоредба строежите, за които производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, се премахват по реда на чл. 225", а в случая между страните няма спор, че по отношение на процесния строеж (масивна сграда 2) е налице влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване - № 94-23-1008 от 25.05.2004 г. на главния архитект на Община "Родопи" - гр. Пловдив (виж и по-горе т. I. 2., абзац втори от тези мотиви). Освен това Пловдивският административен съд е заявил, че "споделя становището на административния орган, за това, че въпросния строеж няма статута на търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и то не защото липсва съгласие на съсобственика на поземления имот, а защото този строеж не е бил предвиден нито в отменените териториално устройствени планове на населеното място, нито пък в действащия понастоящем такъв."

С решение № 17218 от 28.12.2011 г. по адм. дело № 11121/2011 г. (чиято отмяна сега се иска) Върховният административен съд, второ отделение, е оставил в сила решението на Пловдивския административен съд, като е приел, че "по отношение на незаконния строеж има влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, а според § 184, ал. 12 ЗУТ такива строежи се премахват по реда на чл. 225 ЗУТ" и че "процесният строеж няма градоустройствен статут - не е предвиден и допустим по предишни и сега действащия ПУП, поради което не са налице условията на чл. 21, ал. 4 ЗУТ за прилагане на чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 ЗУТ и няма статута на търпим строеж по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ".

3. С решение № 1612 от 23.11.2010 г. по адм. д. № 2186/2010 г. Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлил като неоснователно оспорването на заповед № ДК-02-Пд-15 от 01.07.2010 г., с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "масивна сграда 3". За да постанови този резултат съдът е приел, че "според констатациите на контролните органи сградата не съответства на предвижданията на ПУП, който не предвижда сгради на допълващото застрояване, а по делото не се ангажират други доказателства, които да оборват тези констатации, което налага извод, че сградата не попада в нито една от хипотезите по, защото, за да не се премахне незаконното строителство, то следва да е било допустимо по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно ."

С решение № 7026 от 19.05.2011 г. по адм. дело № 1399/2011 г. (сочено сега като ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и основание за отмяна) Върховният административен съд, второ отделение, е отменил това решение на Пловдивския административен съд и е решил въпрода по същество, като е отменил "Заповед № ДК-02-Пд-15/01.07.2010 г. на началник сектор Пловдив при РДНСК-ЮЦР, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Масивна сграда 3", намираща се в УПИ IV-877 кв. 52 по плана на с. Брестовица, област-Пловдив, извършен от Павел Георгиев Варадинов." Този резултат Върховният административен съд, второ отделение, е основан на следното становище:

"Строежът, съгласно описанието му по съставените два броя КА, е стопанска сграда на допълващо застрояване в УПИ IV, кв. 57 на с. Брестовица, разположена на страничната регулационна линия откъм УПИ V. Същата не е предвидена по действащия ЗРП (в сила от 1989 г. и към момента), но е била допустима, съгласно изискванията на чл. 112, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) в хипотезата на свързано застрояване само между два парцела, респ. съгласно чл. 41, ал. 2, чл. 44, ал. 1 от сега действащия ЗУТ. Налице са и доказателства за извършено деклариране на строежа пред надлежния орган в срока и по реда на § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗТСУ (отм.), т. е до 31.12.1998 г., видно от преписката по узаконяване и заповед № ДК-22-40/05.07.2004 г. на нач. на РДНСК - Пловдив. Следователно за процесния строеж са изпълнени изискванията на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ за определянето му като търпим строеж: от една страна същият е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, а и по ЗУТ, а от друга е деклариран от касатора като незаконен строеж в срок - до 31.12.1998 г. Поради това същият не е подлежал на премахване, по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ."

Началникът на сектор Пловдив при РДНСК - Южен централен район е направил искане това решение да бъде отменено на основание чл. 239, т. 1 АПК. С решение № 13980 от 31.10.2011 г. по адм. дело № 8497/2011 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил искането като неоснователно.

4. С решение № 531 от 31.03.2011 г. по адм. дело № 2187/2010 г. и с решение № 697 от 20.04.2011 г. по адм. дело № 2188/2010 г. Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлил като неоснователно оспорването на заповед № ДК-02-Пд-16 от 01.07.2010 г., с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "масивна сграда 4" и на заповед № ДК-02-Пд-17 от 01.07.2010 г., с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "масивна сграда 5". В мотивите към тези решения Пловдивският административен съд е изразил становище, че тези постройки не са били допустими, поради което не могат да имат статут на търпими строежи.

С определение № 9535 от 28.06.2011 г. по адм. дело № 7686/2011 г. и с определение № 13485 от 20.10.2011 г. по адм. дело № 8044/2011 г. Върховният административен съд, второ отделение, е оставил без разглеждане подадените пред него касационни жалби от Павел Георгиев Варадинов, като е приел, че процесните постройки са незаконни строежи от шеста категория, поради което и съобразно правилото на чл. 215, ал. 7 ЗУТ решенията на Административен съд - гр. Пловдив не подлежат на касационно обжалване.

5. С решение № 593 от 13.04.2011 г. по адм. дело № 2189/2010 г. на Пловдивския административен съд, оставено в сила с решение № 613 от 12.01.2012 г. по адм. дело № 7090/2011 г. на Върховния административен съд, второ отделение, е отхвърлено и оспорването на заповед № ДК-02-Пд-18 от 01.07.2010 г., с която е разпоредено да се премахне незаконен строеж "пристройка към първи етаж на жилищна сграда в УПИ IV-877, кв. 52 по плана на с. Брестовица".

III. Адвокат Надежда Кръстева, вече като процесуален представител по пълномощно на наследниците на междувременно починалия Павел Георгиев Варадинов, е подала искания за отмяна на всички неблагоприятни съдебни актове на Върховния административен съд. Всички искания са основани на чл. 239, т. 1 АПК, а като ново обстоятелство, обуславящо исканата отмяна, е посочила решение № 7026 от 19.05.2011 г. по адм. дело № 1399/2011 г. на Върховния административен съд, второ отделение и изразеното с това решение становище, че постройката, обозначена като "масивна сграда 3", е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ.

С определение № 6344 от 10.05.2013 г. по адм. дело № 1577/2013 г. седемчленен състав на Върховния административен съд е приел, че искането за отмяна на определение № 3782 от 15.03.2012 г. по адм. дело № 14828/2011 г. на петчленен състав на Върховния административен съд и на оставеното с него в сила определение № 13485 от 20.10.2011 г. по адм. дело № 8044/2011 г. на Върховния административен съд, второ отделение (виж по-горе т. II. 4, абзац втори), е подадено след сроковете по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 АПК, поради което е процесуално недопустимо.

С решение № 3912 от 20.03.2013 г. по адм. дело № 14018/2012 г. и решение № 4389 от 28.03.2013 г. по адм. дело № 14817/2012 г. на петчленни състави на Върховния административен съд и с решение № 5035 от 10.04.2013 г. по адм. дело № 1655/2013 г. на седемчленен състав на Върховния административен съд, останалите искания за отмяна са отхвърлени като неоснователни. С посочените решения е изразено становище, че представените с исканията за отмяна решение № 7026 от 19.05.2011 г. по адм. дело № 1399/2011 г. на Върховния административен съд, второ отделение и решение № 13980 от 31.10.2011 г. по адм. дело № 8497/2011 г. на Върховния административен съд, петчленен състав (виж по-горе т. II. 3, абзац четвърти) не са нови доказателства, нито нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, нито са от съществено значение за съответното дело, защото с първото от тях (решение № 7026 от 19.05.2011 г. по адм. дело № 1399/2011 г. на Върховния административен съд, второ отделение) е отменен административен акт за премахване на незаконен строеж, който не е идентичен с останалите. Освен това "чл. 239, ал. 1 АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, визира се непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото" (цитатът е от мотивите към реш. № 5035 от 10.04.2013 г. по адм. дело № 1655 от 2013 г. на ВАС-седемчл. състав).

IV. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд споделя това становище. От изложените по-горе в т. I и т. II обстоятелства е видно, че в случая само по отношение на един от всичките 6 незаконни строежа тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение, е приел, че са налице предпоставките по § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ и този строеж е търпим. Във всичките останали решения Пловдивския административен съд и Върховния административен съд, второ отделение, са приели, че има ли влязъл в сила отказ да бъде издаден акт за узаконяване, незаконният строеж подлежи на задължително премахване по силата на § 184, ал. 12 ПЗР на ЗИДЗУТ (обн., ДВ, бр. 65 от 2003 г.) и поради това не може да бъде търпим строеж по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ.

Не са нови обстоятелства, нито нови доказателства и представените с искането за отмяна наказателно постановление № 268 от 27.04.1999 г. на РДНСК - Пловдив и нотариален акт № 3, том 10, дело № 6878/1997 г. на нотариус при Пловдивския районен съд, още повече, че техен адресат е Павел Георгиев Варадинов, т. е. те не са били неизвестни на този жалбоподател.

Впрочем доводите в искането за отмяна са по своята същност доводи за касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК и като такива не следва да бъдат обсъждани. Че това е така, се вижда:

а) например от следния довод:

"Очевидно е, че се касае за постройки, изградени по време на действието на ЗТСУ и ППЗТСУ, тоест допустимостта им е трябвало да бъде изследвана не само по ЗУТ, но и към момента на строителството. Никъде, в нито един съдебен акт, освен в посоченото решение на ВАС (решение № 7026 от 19.05.2011 г. по адм. дело № 1399 от 2011 г. на ВАС-II отд.), не е обърнато внимание на отменените разпоредби на ЗТСУ и ППЗТСУ. Всички правни и фактически изводи по същество се базират на разпоредби на ЗУТ. По аналогичен начин са издадени и констативните актове и заповедите по чл. 225 от ЗУТ (за премахване на процесните постройки като незаконни строежи), без посочване на категорията на строежите, а обжалваните заповеди са издадени на основание действащите разпоредби на ЗУТ, без да се изследва въпросът за приложимостта на § 16.";

б) както и от петитума: "Поради изложените съображения моля да отмените незаконосъобразното и неправилно Решение на ВАС, тричленен състав и да се произнесете по същество като отмените Заповед № ДК-02-Пд-14 от 01.07.2010 г."

По тези съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че искането за отмяна на влязлото в сила решение № 17218 от 28.12.2011 г. по адм. дело № 11121/2011 г. на Върховния административен съд, второ отделение, е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,