Решение № 4638 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1853/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Н. К. против решение 27373/17.12.2024г., постановено по адм.д. 10793/24г. по описа на Административен съд София град. С решението е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател срещу Заповед РА 30-593/13.11.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е разпоредено на Л. М. Л., Д. К. Я. и Т. К. Я. да премахнат незаконен строеж: Гараж, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.802.1453 по КККР на гр. София, с административен адрес гр. София, [улица] . Касаторът твърди, че решението е неправилно. Административен съд София град се бил произнесъл въпрос който не касае делото дали строежът е законен или не и дали е търпим, а е пропуснал да се произнесе по това допуснато ли е съществено нарушение на производствените правила в проведеното административно производство. В допълнение твърди, че гаражът, предмет на заповедта, представлявал търпим строеж. Иска отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът главен архитект на Столична община оспорва касационната жалба, развива съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд, че е налице незаконен строеж, който не е търпим. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени деловодни разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не споделя доводите на касационния жалбоподател и дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения: За да отхвърли оспорването съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че правилно нареденият за премахване обект е възприет от административния орган като незаконен строеж, за който липсват основанията да бъде квалифициран като търпим. По тези съображения е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е неправилно. В проведената административна процедура е установено, че за наредения за премахване гараж липсват строителни книжа както разрешение за строеж, така и одобрен инвестиционен проект. Пред съда от първа инстанция, жалбоподателят не е представил доказателства за съществуването на такива книжа. Следователно гаражът правилно е квалифициран като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. След като бъде констатиран незаконен строеж, основен въпрос в производството по премахването му е дали същият е търпим или не. Административен съд София град не е изследвал така формулирания въпрос, въпреки изрично изявление в жалбата, с която е бил сезиран, че гаражът представлява търпим строеж. В обжалваното решение лаконично е изразено, че не се установявали предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, липсват подробни и задълбочени мотиви в тази посока които да дават отговор дали гаражът, предмет на заповедта, е търпим. Изложеното налага, касиране на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да бъде изследван въпроса за търпимостта на наредения за премахване незаконен строеж. При този изход на делото, настоящата инстанция не следва да се произнася по претенциите за разноски чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,