Решение № 10548 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14426/2019 г.

Решение № 10548 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14426/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Алина 88" ООД, гр. Димитровград, чрез процесуален представител, срещу Решение № 778/16.10.2019 г. по адм. д. № 767/2019 г. на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-226-0412479 от 22.04.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът необосновано не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, според които проверяващите са осуетили възможността на продавачката в обекта да издаде фискален бон. Намира, че решаващият състав неправилно е игнорирал липсата на мотиви в заповедта относно определения срок, както и, че продължителността му е в колизия с принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационна жалба – Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП, с писмен отговор оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение АС – Хасково е отхвърлил жалбата на "Алина 88" ООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-226-0412479 от 22.04.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, с която на "Алина 88" ООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на обект – магазин/маса 33, сектор Ж-2, находящ се в гр. Димитровград, Неделен пазар и е забранен достъпа до него за срок от 10 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценил е, че актът е издаден в съответствие с материалния закон, а излагането на мотиви относно срока, за който е забранен достъпът до обекта, не е нормативно установено, нито рефлектира върху пълноценното упражняване на правото на защита на търговеца. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Обосновано първоинстанционният съд е съобразил конкретното деяние, квалифицирано от органа по приходите като административно нарушение, чието извършване е обусловило и налагането на предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС ПАМ. В частност, при извършена оперативна проверка в търговски обект на дружеството е заплатена сумата от 35 лв. при извършена контролна покупка, като за полученото плащане не е издаден касов бон. При тези релевантни факти административният орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е осъществена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Визираната норма предвижда прилагане на ПАМ "запечатване на обект" за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Противно на приетото от първостепенният съд обаче, съдържанието на цитираната разпоредба сочи, че конкретната преценка за продължителността на срока за налагане на ПАМ е предоставена при условията на оперативна самостоятелност на налагащия ПАМ орган, като нормативно регламентираната цел на прилагането на принудителни административни мерки следва да бъде съобразена с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел. В случая, конкретни мотиви за продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ липсват в заповедта, а настоящият състав намира, че определеният 10 дневен срок на забрана на достъпа до обекта се явява явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава. Този извод следва от обстоятелството, че при затварянето на обекта за 10 дни се създават предпоставки за причиняване на вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел при констатирано еднократно нарушение. След като към момента на издаване на процесната ПАМ нарушението е преустановено, то предотвратени са и вредните последици от него, поради което последващото налагане на ПАМ по своята същност има характер на наказание. За такова нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 ЗАНН се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Поради това срокът, за който е наложена процесната ПАМ е явно несъразмерен по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК и обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Като е достигнал до обратния краен извод и е отхвърлил жалбата срещу заповедта, решаващият състав е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което оспореният акт бъде отменен. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски, възлизащи общо на сумата от 870 лв. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение