Решение № 15896 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9642/2010 г.

Решение № 15896 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9642/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 156, и сл. от ДОПК. Образувано е по касационна жалба от Иван Стойов Тодоров, в качеството му на едноличен търговец с фирма "Иван Тодоров-Фачоко", със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. "Цар Освободител" № 7, срещу решение № 1686 от 31.05.2010 г., постановено по административно дело № 2008 от 2010 г. по описа на Административен съд - София-град. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Атанасова, моли съдът да отхвърли касационната жалба, като неоснователна и да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост на касационната жалба, като подадена от страна с правен интерес в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. По съществото й я счита за неоснователна, а атакуваното съдебно решение - за правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, като прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С оспореното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Иван Стойов Тодоров, в качеството му на едноличен търговец с фирма "Иван Тодоров-Фачоко", със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, срещу Акт за прихващане или възстановяване № 901780 от 05.11.2009 г., издаден от Роза Тодорова Зрънчева инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Кюстендил, потвърден с решение № 1840/22.12.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. За да отхвърли като неоснователна жалбата му, първоинстанционният съд е приел, че инвокираните отменителни основания за нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, се явяват неоснователни. Изяснил е спора от фактическа и правна страна като е установил, че административният орган законосъобразно е начислил на едноличния търговец осигурителни вноски за проверявания период, и издадения акт за прихващане или възстановяване отговаря на условията за редовно действие и е в съответствие с приложимото материално право - Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Данъчно процесуалния кодекс. Решението на Административен съд - София-град е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът е направил преценките и изводите си въз основа на неоспорените от страните заключения на ССЕ, който следва като обективни, компетентни и безпристрастно дадени, съдържащи подробни и изчерпателни отговори на поставените на експерта въпроси, изцяло да се кредитират и от настоящата съдебна инстанция. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, и е приложил правилно нормативната уредба. Правилно е потвърдил изводите на административния орган в оспорвания АПВ, потвърден с решение на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП. От цитираните съдебни решения на АССГ и ВАС е видно, че жалбоподателят не е оспорил установените с РА от 17.07.2007 г. задължения за ДОО и за здравни осигуровки, поради което определените с него такива са влезнали в сила-факт, който не се отрича и от самия него. В заключението си вещото лице по назначената ССЕ е установило, че допълнително начислените суми по РА от 17.07.2007 г., за задължителни осигурителни вноски не са определени за възстановяване в обжалвания АПВ и не са прихванати. След като не е бил сезиран с искане за възстановяването им, правилно органът не се е произнесъл по тях. Дори и да са внесени в повече, искането за възстановяването им е недопустимо, защото, съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК, същите могат само да се прихващат за погасяване на изискуеми публични вземания. В случая, с оспорвания акт са прихванати негови задължения за задължителни осигурителни вноски, но за друг период, различен от посочения в РА, а не за 2005 г. каквито са претенциите му. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че вещото лице е установило, че с АПВ от 08.11.07 г., от 13.12.08 г. и от 08.01.2.08 г., на обща стойност 3383,20 лева са били събрани начислените с РА задължения за задължителни осигурителни вноски, в размер на 2774,48 лева, чрез прихващане с предявени от него суми за възстановяване със справки-декларации за ДДС и същата, като се приспадне от нея сумата от 79.20 лева, прихванато ДОО за самоосигуряване е в повече с 529.52 лева, но това обстоятелство не е било обсъдено от съда. В решението си съдът е пояснил, базирайки се отново на това заключение, че тези задължения са събрани с АПВ, имайки предвид именно изброените, без да ги спомене, а събраните в повече суми няма пречка да са предмет на бъдещи прихващания. Въз основа на изложените съображения се налага извод, че Административен съд - София-град в съответствие с приложимото материално право е установил, че издадения административен акт за прихващане или възстановяване е законосъобразен. Ето защо, наведените касационни оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и не променят изводите, до които Административен съд - София-град е достигнал. Следователно, инстанцията по същество е приложила правилно материалния закон, спазила е съдопроизводствените правила и е постановила обосновано съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,