Решение № 14321 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10131/2012 г.

Решение № 14321 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10131/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Стоилка Методиева Димитрова и Кръстан Методиев Кръстев от с. Мало Бучино, против решение № 650/30.07.2012 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на магистрала "Люлин" от км 0+000 до км 19+135,21 засегнати от сервитутната зона на реконструираната част от газопровод отклонение за Перник - Главна разпределителна станция, пресичане при км 5+055,92 в частта относно определеното обезщетение за отчуждените части от имоти по т. 8 от съответната таблица на приложението към решението. В жалбата се твърди, че при определяне на обезщетението са нарушени законовите изисквания на чл. 32 от ЗДС. Счита се, че административния орган не се е съобразил с местоположението на отчуждавания имот, тъй като той се намира на 2 км от благоприятен пазар - гр. София и е много близо до границите на населено място. Иска се изменение на решението на МС в обжалваната част и определяне на по-висок размер на обезщетението. Ответникът - Министерският съвет на Република България чрез процесуалния си представител оспорва жалбата с искане за отхвърлянето й. Счита, че жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана. Заинтересованите страни - Министърът на регионалното развитие, Министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители оспорват жалбата и искат отхвърлянето й. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от заинтересовани лица - съсобственици на имота част от която се отчуждава, както и в рамките на 14-дневния срок по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. С определение № 4376 от 31.03.2014 г., постановено по адм. д. № 685/2014 г. по описа на петчленен състав на Върховния административен съд е отменил прекратителното определение постановено от тричленен състав на ВАС по адм. № 10131/2012 г. в частта относно имот под номер 8, посочен в Решение № 650/2012 г. на МС на РБ, попадащ в сервитутна зона на реконструираната част на газопровода - това е имотът с площ 1.688 дка. Мотивите за отмяната са свързани с № 883 от 25.10.2012 г. на МС, с което е изменено Решение № 650 в частта от Приложението, свързани с охранителната зона на реконструираната част от газопровода. Имотите от сервитутната зона не се засягат от последващото решение на МС на РБ, поради което и делото в частта относно имота, посочен под 08 е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорване на оценката. По основателността й приема следното: Жалбоподателите са съсобственици на земеделския имот посочен в приложението към решението на МС под КК№ 387921 и с номер по КВС 013021. Този имот съответства на описания по т. 8 от приложения като доказателство нот. акт № 8, том, рег. № 934, н. д. 0218/98 г., в землището на с. Мало Бучино с ЕКАТТЕ 4672.Видно от решението от имота се отчуждава част, с площ от 1,688 дка, за която е определено обезщетение в размер на 1458 лева. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от МС, т. е от компетентен орган. В чл. 34б от ЗДС се посочва съдържанието на решението - държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на всеки от имотите. Решението, което е предмет на съдебната проверка е със съдържанието, посочено в закона. Административнопроизводствените правила за вземане на решението са посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него се прилагат документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. В конкретния случай, заинтересованото ведомство е Агенция "Пътна инфраструктура" и тя е направила искане до министъра на регионалното развитие и благоустройството и до министъра на финансите, видно от искане приложено на лист 95 и лист 64 от делото. Съгласно чл. 34а министърът на МРРБ и министъра на финансите правят предложение за отчуждаване на имотите до МС. Спор по спазване на процедурата за отчуждаване страните нямат. Спора е относно размера на определеното обезщетение. Затова и изводът, който се налага е, че решението на МС за отчуждаване на части от процесния имот в това число и относно определеното обезщетение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. Относно размера на определеното парично обезщетение за имота, жалбоподателите ангажират съдебно-оценителска експертиза. Назначеният експерт изготви по искане на жалбоподателите заключение (основно и допълнително), което се прие от съда без оспорване от страна на ответника и заинтересованите страни. Вещото лице е определило равностойното парично обезщетение на отчуждените части от имотите в съответствие с чл. 3, чл. 4 и чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, тъй като няма вписани сделки, отговарящи на параметрите на ЗДС за землище, в което се намира процесния имот. В допълнителното заключение, представено на 23.10.2013 г., вещото лице изяснява, че представеният нотариален № 80, том 4, рег. № 15057, н. д. 601/2001 г. е неотносим, тъй като характеристиките на имота не съвпадат с тези, предмет на отчуждавания имот. Втората посочена сделка според вещото лице също е неотносима, тъй като датата на вписване на сделката е 18.03.2011 г., а датата на възлагане е 19.03.2012 г. и е в несъответствие с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. По така посочената причина оценката на отчуждавания имот не може да се извърши посредством използване на представените пазарни аналози, тъй като се касае до имот засегнат от сервитутна зона на реконструираната част на газопровода отклонение Перник - главна разпределителна станция. Освен това вещото лице е дало заключение, както за отчуждаване, така и за обезщетение за сервитут както е отразено в приложението, а именно, че се касае за имот засегнат от сервитутната зона на реконструираната част от газопровода. Видно от заключението е, че определено по този начин като размер на обезщетението за ограничено ползване охранителната зона на реконструираната част от газопровода е по-малко от размера, определен в решението на МС. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изработено, във връзка с което преценява, че следва жалбата срещу решението на МС в частта относно определеното в него обезщетение за имота с площ 1,688 дка засегнат от сервитутната зона на реконструираната част от газопровода да се отхвърли, като неоснователна. Разноски по делото не се дължат, тъй като те са пресъдени с определение № 14870 от 12.11.2013 г., което в тази му част е влязло в сила. Воден от горните съображения и на осн. чл. 38 от ЗДС вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение