Решение № 8911 от 13.10.2022 г. на ВАС, V о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Рогачев, против решение 200/15.03.2022 г., постановено по адм. дело 732/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик (АС Пазарджик). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, не е обосновано и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение и Заповед 8121К-7759/18.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи, а при условията на алтернативност се иска да бъде върнато делото на друг състав на административния съд за ново разглеждане. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 200/15.03.2022 г., постановено по адм. дело 732/2021 г. по описа на АС Пазарджик е отхвърлена жалбата на Й. Рогачев против част от Заповед 8121К-7759/18.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е временно отстранен от заеманата от него длъжност директор на ОДМВР-Пловдив и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при съобразяване с материалния закон и целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав на местно и родово компетентен съд, след сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване акт. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващо се в нарушение на случайното разпределение на делата поради неясната смяна на първия съдия, на когото делото е разпределено автоматично. Със Заповед РД-08-77/21.02.2022 г. на председателя на АС-Пазарджик е наредено на мястото на съдия Николинка Попова, която не е възможно да продължи да разглежда разпределените й дела в АС-Пазарджик след 15.02.2022 г. поради прекратяване на командироването й от Районен съд-Пазарджик, да заседава съдия Мария Колева, която е определена и за докладчик по тези дела. Смяната на съдията докладчик по адм.д. 732/2021 г. по описа на АС-Пазарджик не е неясна, а обективно обусловена, респективно не е представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. По делото не е налице спор, че оспорената пред АС-Пазарджик заповед е издадена от министъра на вътрешните работи при упражняване на предоставени му от закона правомощия, поради което е действителен административен акт. Обосновано въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, АС-Пазарджик приема за доказано, че при издаване на атакуваната пред него част от Заповед 8121К-7759/18.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са били налице предпоставките на материалния закон, посочен в нея. Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 ЗМВР и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. В случая решаващият съд е приел за установено, че са налице и двете кумулативни предпоставки на цитираната разпоредба с т. 1 от Заповед 8121К-7759/18.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство срещу старши комисар Й. Рогачев, а служебното му положение (директор на ОДМВР-Пловдив) създава обективна възможност да оказва влияние върху събирането на доказателства в дисциплинарното производство с оглед посочения в същата заповед предмет на доказване начин на ползване на служебните автомобили и отчитането му. Достъпът до служебната документация и йерархичната зависимост на свидетелите са обстоятелства, които са в състояние да повлияят върху разкриването на обективната истина. Твърденията в касационната жалба, че съществена част от доказателствата са събрани преди 18.06.2021 г. датата на временното отстраняване от длъжност, не отчитат обстоятелството, че на същата тази дата е образувано дисциплинарното производство, в което следва да бъде проведен процеса по събиране на доказателствата за установяване на фактите от значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Доверието, с което се е ползвал Й. Рогачев от министъра на вътрешните работи, за чието съществуване се изтъква заповед за преназначаването му в звено за подпомагане на министъра, е без правно значение за приложение на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР при образуване на дисциплинарно производство, каквото е възможно и срещу образцов до този момент служител. В съответствие със специалните разпоредби относно разрешаването и ползването на отпуск поради временна неработоспособност и за отглеждане на дете до две годишна възраст са и изводите на АС-Пазарджик, че започването и прекъсването на този вид отсъствие от работното място е извън волята на органът по назначаването, който с разпореждането за временно отстраняване на служителя цели да предотврати намеса в работата на дисциплинарноразследващия орган по време на дисциплинарното производство. В този смисъл са неоснователни оплакванията в касационната жалба, че не е зачетено фактическото дистанциране на Й. Рогачев от службата за продължителен период от време преди отстраняването му от длъжност и независимо от определение 1120/19.06.2021 г., постановено по адм.д. 732/2021 г. за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. В касационната жалба са развити изключително много доводи, обусловени от факти, настъпили след издаване на оспорената заповед. Съгласно чл. чл. 142 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Административният съд правилно е съобразил, че с друга заповед от 09.08.2021 г. е прекратено служебното правоотношение на Й. Рогачев, поради което временното отстраняване не е продължило повече от допустимия срок. Определението за спиране на предварителното изпълнение е обжалвано и отменено (т.е. не е влизало в сила), поради което аргументите, че Й. Рогачев не се е върнал на работа, въпреки възможността за това, не кореспондират с действителното правно положение, в което той се е намирал и правните възможности, с които е разполагал. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК е спазен - засягането на правата и законните интереси на жалбоподателя чрез издаване на заповед за временно отстраняване е съобразено с целта, за която актът е издаден и не накърнява прекомерно неговото право на професионална реализация и труд. При тази преценка не е без значение и обстоятелството, че за същия период от време Й. Рогачев сам е направил избор да преустанови временно упражняването на професията си като полага грижи за отглеждане на малолетното си дете. По този начин той лично е взел мерки да се дистанцира от служебните си задължения по време на дисциплинарното производство срещу него с предполагаема цел избягване на затрудненията, които би породило неговото служебно положение върху работата на дисциплинарноразследващия орган, но е мислим и напълно личен мотив за този избор. Това поведение на ръководния служител на МВР не лишава от цел и смисъл наложената временна мярка, която гарантира по по-сигурен начин обективното и безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство, независимо от възможностите за постигането на същия резултат по друг начин, който обаче е извън волята на органа, образувал дисциплинарното производство. В касационната жалба са изложени и допълнителни мотиви за необоснованост на съдебното решение, които са аргументирани с факти и обстоятелства, които са извън предмета на доказване в дисциплинарното производство и напълно неотносими към заповедта по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗВР, поради което не е възможно да обусловят основателно касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, представляван е от юрисконсулт, но не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора разноски не трябва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,