Решение № 1865 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13235/2014 г.

Решение № 1865 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13235/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Любка Димитрова Кажимирчак, Траян Йорданов Янков, Цецка Йорданова Иванова и Спас Димитров Петров против решение № 5210/28.07.2014 г. по адм. дело № 3535/2013 г. по описа на Административен съд София-град, в частта за отхвърляне жалбата на Любка Кажимирчак срещу решение № 551/29.07.2009 г. на Столичен общински съвет за одобряване на ПУП-ПРЗ относно УПИ VI- "за озеленяване", кв. 9а, м. "Младост1", София. Касаторите излагат доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като искат отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на решението на СОС по отношение на техния УПИ. Ответните страни не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото, постановено с решение на ВАС, второ отделение по адм. дело 11998/2012 г., с което са дадени задължителни на основание чл. 224 АПК указания за изясняване на фактите по спазване на правилата и нормите по чл. 22, ал. 4-7 ЗУТ с оспорения план, както и на възможността за застрояване на имота на оспорващата Кажимирчак 68134.4082.887 /за краткост 887/ по правилата на чл. 22, ал. 6 ЗУТ. За да постанови оспорения съдебен акт административният съд приема, че въпросът за конкретното местоположение и разположение на обществените озеленени площи е на целесъобразност на административния орган и възможността конкретен имот да бъде отреден за "застрояване" без да се нарушава нормата за % за озеленяване за квартала е неотносим към законосъобразността на плана. Това решение е неправилно-постановено е в нарушение с нормите на чл. 22, ал. 6 и 7 и чл. 108, ал. 5 ЗУТ, както и чл. 6, ал. 2 и ал. 3 АПК, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 169 АПК за съдебен контрол на актовете, издадени при оперативна самостоятелност. Съгласно чл. 22, ал. 7 при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване се определят прилежащи площи към съществуващите сгради по правилата и нормативите, определени с наредбата по чл. 13, ал. 1 ЗУТ, които се урегулират на ПИ. Останалата незастроена част от кварталите, в т. ч. ПИ, за които не може да се предвиди застрояване по правилата на чл. 22, ал. 6 ЗУТ, се урегулират като озеленена площ за широко обществено ползване. Следователно, условие за урегулиране на имотите за озеленяване е да не може да бъдат предвидени за застрояване по правилата на чл. 22, ал. 6 ЗУТ- при спазване на определените с плана параметри за съответната устройствена зона и на показателите за отделните квартали в зоната. Това е материалноправно условие за законосъобразност на плана по чл. 22 ЗУТ за регулация и застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс и е част от съдебния контрол при оспорване на плана. При оспорване на актовете, издадени при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административните актове по чл. 146 АПК, вкл. и принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. В случая по делото е установено от неоспорено от страните и кредитирано от съда заключение на в. л. инж. Алексиева, че "имот 887, кв. 9а може да запази режимът си на застрояване преди оспорения план-за жилищна строителство, тъй като при обособяването на УПИ за имота, няма да бъдат превишени показателите за зона "Жк", в която попада. Обособяването на нов УПИ ще намали процента на площите за обществено озеленяване в кв., но няма да бъде нарушен балансът на територията за кв. 9а". "Отреждането за строителство е 27%, при нормативно установена максимална плътност 40%, а отреждането за озеленяване по оспорения ПРЗ е 61% и надхвърля с 21% нормативно установения минимум от 40% за тази устройствена зона, многократно надхвърляйки изискванията на чл. 21, ал. 4 от Наредба № 7/2003 г. за 15% минимално обществено озеленяване". Така установената възможност за застрояване на имота на касаторите, изключва урегулирането му за озеленяване по чл. 22, ал. 7 ЗУТ. Предвиждането на оспорения план за процесния имот е нецелесъобразно, защото с него се засягат права и законни интереси на собствениците за застрояване на имота в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава. Административният орган е нарушил задължението си да приложи онези мерки, които са по-благоприятни за засегнатите от акта граждани, доколкото и чрез тях се постига целта на закона. Неспазването на правилата за разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на правомощията на административния орган по чл. 6 АПК и чл. 108, ал. 5 ЗУТ води до материална незаконосъобразност на оспорения акт, която е основание за отмяната му в оспорената част. Като е приел противното административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора за отмяна на оспорената част от решението на СОС. При този изход на делото разноските са в тежест на бюджета на органа, издал отменения акт и следва да се присъдят в полза на касаторите, които са направили своевременно искане и до доказания размер на платени адв. възнаграждения, такси и депозити за вещи лица. Касаторите не представят списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което нямат право да искат изменение на решението по чл. 248 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,