Решение № 271 от 29.4.2024 г. на ВКС по г.д. № 20248002100271/2024 г.

Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на С. П. С. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на решение № 11310 от 29.06.2023 г. по гр.д.№ 40141 от 2022 г. на Софийския районен съд, 25 състав. Ответникът по молбата Етажна собственост в [населено място], [улица] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия счита, че молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, поради следното: Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК, на отмяна подлежат влезлите в сила решения, по които страната вследствие на нарушение на процесуалните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай, молителят твърди, че е бил лишен от възможност да участва по делото поради допуснато от съда процесуално нарушение при връчването на решението, чиято отмяна претендира: решение № 11310 от 29.06.2023 г. по гр.д.№ 40141 от 2022 г. на Софийския районен съд, 25 състав. Видно от материалите по делото обаче, при връчване на това решение на С. С. не са били допуснати процесуални нарушения: Тъй като в исковата молба С. С. е посочил адрес на електронна поща, съгласно чл.38, ал.3 ГПК съдът е имал право да изпрати и връчи препис от решението на С. С. на посочения от него адрес на електронната поща. Съгласно чл.41а, ал.2 ГПК и чл.44, ал.3, т.3 ГПК, при връчване на съобщения и съдебни книжа по реда на чл.38, ал.3 ГПК решението се счита връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му в едноседмичен срок от неговото изпращане. В случая, видно от електронния запис, находящ се на лист 199 от делото на СРС и на лист 7 от делото на ВКС, С. С. е получил препис от решението на СРС на посочения от него адрес на електронната поща на 30.06.2023 г., в 10, 50 ч. и в едноседмичен срок от тази дата /на 07.07.2023 г./ е потвърдил, че е получил изпратения препис от решението. Тоест, при връчване на препис от решението на С. С. съдът не е допуснал никакво процесуално нарушение /връчването е извършено съобразно горепосочените норми на ГПК/. Неоснователно е твърдението на молителя, че връчването на решението по гр.д.№ 40141 от 2022 г. на Софийския районен съд, 25 състав е нередовно, тъй като изпратеното на С. решение на съда не било подписано, поради което и той го е върнал. Изискването на чл.236, ал.3 ГПК за подписване на решението от постановилия го съдия или съдебен състав касае само оригинала на съдебното решение, но не и неговите преписи. В ГПК, включително и в разпоредбата на чл.259, ал.1 ГПК и в общата разпоредба на чл.7, ал.2 ГПК не се съдържа задължение на съда да връчи на страните преписи от решението, които да са подписани от съдията или от съдебния състав. Поради това връщането на съда на получения от С. С. препис от решение, извършено от С. по електронен път на 15.07.2023 г. в 11, 39 ч., представлява неоснователен отказ на С. да приеме преписа от решението, който отказ обаче съгласно чл.44, ал.1, изр.посл.ГПК не засяга редовността на връчването на решението /от значение за редовността на връчването е не дали адресатът е приел или отказал да приеме преписа от решението, а дали в едноседмичния срок по чл.41а, ал.2 ГПК е потвърдил получаването на решението на посочения от него адрес на електронната му поща/. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение