Решение № 5825 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15021/2010 г.

Решение № 5825 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15021/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № 100/25.10.2010 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с ал. 1 от АПК по административно дело № 139/2010 г., Търговищкият административен съд е отменил като незаконосъобразно Решение № 22-21 от 2.08.2010 г. на Директора на "Районно управление "Социално осигуряване" гр. Търговище, за потвърждаване на Разпореждане № 425 от 30.06.2010 г. на Началник отдел КПК за внасяне от "Божур - 2000" АД - Търговище, представлявано от Изпълнителния директор М. Димитрова, на сумата по акт за начет вх. № 1 от 14.06.2010 г. в размер на 937 лв. главница и 752.69 лв. лихви. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Търговище. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на Административен съд - Търговище и решаване на делото по същество, като се остави в сила решение № 22-21 от 2.08.2010 г. на Директора на РУСО - Търговище. Ответникът "Божур - 2000" АД гр. Търговище в писмен отговор моли касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение да бъде потвърдено като правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Страните не оспорват установената по делото от Търговищкия административен съд фактическа обстановка. По делото е установено, че въз основа на заповед № 404 от 31.05.2010 г. на директора на РУСО - Търговище е извършена частична ревизия по разходите на ДОО на "Божур - 2000" АД гр. Търговище. Йонна Стефанова по трудов договор е работила в дружеството от 21.10.2002 г. до 20.03.2007 г. По нейна молба-декларация от 13.05.2005 г. й е разрешен отпуск за отглеждане на малко дете за времето от 18.05.2005 г. до 19.02.2007 г. През този период дължимото обезщетение е изплащано чрез осигурителя "Божур - 2000" АД гр. Търговище, като съответните суми са теглени от бюджета на ДОО. Ревизиращите органи са установили, че детето на Стефанова от 19.06.2006 г. до 1.07.2007 г. е посещавало детско заведение. Изплащането на паричното обезщетение по описания начин е продължило и след като с изменението (ДВ бр. 68 от 22.08.2006 г.) е предвидено прекратяване на същото при настаняване на детето в детско заведение. Така от месец септември 2006 г. до месец февруари 2007 г. на Стефанова неоснователно са изплатени 937 лв., за които се дължи и лихва в размер на 752.69 лв. За посочените суми е съставен ревизионен акт за начет вх. № 1 от 14.06.2010 г. въз основа на който е издадено Разпореждане № 425 от 30.06.2010 г. на Началник отдел КПК при РУСО - Търговище. Последното е потвърдено с оспореното пред Административен съд - Търговище Решение № 22-21 от 2.08.2010 г. на Директора на "Районно управление "Социално осигуряване" гр. Търговище. За да уважи жалбата на "Божур - 2000" АД гр. Търговище, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че: административният орган не е съобразил изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за излагане на фактически и правни основания в акта и е налице съществено нарушение на изискването за форма и съдържание, водещо до отмяна (чл. 146, т. 2 от АПК); извършено е нарушение на чл. 114 от КСО, ал. 1 от който предвижда възстановяването на неправомерно получени суми за осигурителни плащания да е от лицата, които са ги получили, а не чрез лицата, "чрез" които са били получени; в разглеждания казус са налице две самостоятелни правоотношения: трудовоправно със страни дружеството като работодател и работничката, чийто предмет се свежда до реализация на правото на отпуск за отглеждане на малко дете, и осигурително със страни работничката като осигурено лице, и НОИ, което има за предмет правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, страна по което не е дружеството-осигурител - то има само качеството на посредник, чрез който се реализира правото на осигуреното лице на процесното обезщетение. Въз основа на горното съдът е формирал краен правен извод, че обжалваният пред него акт е незаконосъобразен като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби (чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК). Този извод на съда е необоснован и в противоречие с материалния закон, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК решение. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилни изводи, които не се възприемат от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество са били допуснати в конкретния случай. Основателни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Настоящата инстанция счита за необоснован извода на административния съд за основателност на жалбата на "Божур - 2000" АД срещу оспорения пред него административен акт. Противно на твърдяното в мотивите на съдебното решение, административният орган е съобразил изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за излагане на фактически и правни основания в акта и не е налице съществено нарушение на изискването за форма и съдържание, водещо до отмяна: изложени са подробно и прецизно фактическите основания за издаването му и са посочени кореспондиращите с тях правни основания - чл. 108 от КСО, чл. 110, ал. 3 от КСО, чл. 53, ал. 4 от КСО, чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, § 8 от ЗИД на КСО (ДВ бр. 38 от 2005 г., изм. и доп. бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.), § 22б от ПЗР на КСО, чл. 117, ал. 3 от КСО. Освен това, неправилно е тълкувана относимата за казуса норма на чл. 53, ал. 4 от КСО в контекста на релевантната за процесния период уредба на теглене на паричните обезщетения от осигурителя и института на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст. Съгласно чл. 53, ал. 4 от КСО, парично обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща на осигурените лица при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение, както при отглеждането му от безработно лице, включено в програмата "В подкрепа на майчинството". До 31.12.2006 г. паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете и помощите по държавно обществено осигуряване съгласно § 8 от Закона за изменение и допълнение на КСО (ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. и доп. бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.) се изплащат чрез осигурителите в сроковете за изплащане на възнагражденията на осигурените лица. Съгласно § 22б от Преходните и заключителни разпоредби на КСО паричните обезщетения за лицата, заварени в отпуск за отглеждане на малко дете към 1.01.2007 г., за които е започнало плащане, се изплащат по досегашния ред. Това става чрез програма "инкасо", като осигурителите директно теглят сумите от бюджета на ДОО, за разлика от нововъзникналите след 1.01.2007 г. осигурителни рискове, когато паричните обезщетения се изчисляват и изплащат от териториалните поделения на НОИ на осигурените лица по декларирана от тях банкова сметка. В случая осигурителят "Божур - 2000" АД гр. Търговище е осъществил процедурата - изтеглил и изплатил на работничката си Йонна Стефанова паричното обезщетение за отглеждане на малко дете, без да провери има ли право конкретната майка за конкретния месец да получи такова обезщетение. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че отнесена към процесния период, тезата на първоинстанционния съд в мотивите на проверяваното решение, че са били налице две правоотношения - трудовоправно и осигурително, и не осигурителя, а осигурения дължи връщане на неправомерно получените суми, не може да бъде споделена, а изложените от касатора съображения са изцяло в унисон с приложимата уредба. Трудовоправното отношение касае случая доколкото е разрешен отпуск по чл. 164 от КТ, но осигурителното правоотношение и отговорностите за правните субекти в него са коренно различни. Осигурително правоотношение има както между НОИ и осигурителя, така и между осигурителя и лицето, имащо право на обезщетение. За периода до края на 2006 г. осигурителите бяха активния субект в осигурителното правоотношение между тях и НОИ, имащо за предмет теглене на парични обезщетения за временна неработоспособност, за отглеждане на дете до 2 години. Те изчисляваха размера на тези обезщетения, начисляваха ги във ведомостта за заплати и по определен от Министерския съвет ред теглеха този вид суми от сметките на разхода от ДОО. Осигурителите носеха пълната отговорност за изтеглените суми и техния размер, което беше предмет на финансови ревизии, извършвани от контролните органи на НОИ. В случая дружеството-осигурител е в заварено положение, когато обезщетението по чл. 53 от КСО е продължило да се изплаща чрез осигурителя, т. е. по стария ред. Другото осигурително правоотношение - между осигурителя и осигуреното лице, е на друга плоскост, като е продължение на първото, тъй като има за предмет изплащане на паричното обезщетение, което вече е изтеглено. Във връзка с това правоотношение са и контролните функции на осигурителя по повод правомерното получаване на обезщетението и ползване на отпуска по чл. 164 от КТ. Контролните функции на работодателя, разрешил отпуска и извършил всички правни и фактически действия по изтегляне от ДОО на обезщетението за отглеждане на дете до 2 г. възраст се състоят както в набиране на необходимите документи, отнасящи се до допускане на обезщетението, така и проверка на данните по тях. За да изтегли работодателят паричното обезщетение от ДОО за конкретната майка и конкретния месец, той трябва да е проверил дали това лице има право този месец да получи такова обезщетение, т. е. дали отговаря на всички условия, касаещи получаване на обезщетение. Контролът е и в момента на плащане. Работодателят е този, който носи отговорност за съдържанието на ведомостите за заплати, и той отговаря за това, че е включил конкретната майка във ведомостта за конкретния месец. Това, че не е проверил обстоятелствата, даващи му основание да я включи във ведомостта, води до понасяне от него на отговорността за неправилно изплатените суми за този месец. Активният субект по теглене и изплащане на обезщетението и внасяне на дължимите осигурителни вноски за осигурения, е бил работодателя-осигурител. Той е бил ангажиран с цялата процедура по разрешаване на отпуска, превантивния контрол по ползване на отпуска, теглене на паричното обезщетение, внасяне на дължимите осигурителни вноски за лицето и изплащане на обезщетението на осигурения. Т. е. по тогава действащата уредба, на осигурителя е било вменено задължението да осъществява превантивен и текущ контрол по цялата процедура по изчисляване, теглене и изплащане на обезщетението, в това число и по съдържанието на декларацията по чл. 53 от КСО, т. е. дали детето е настанено в детско заведение. Това, че след промяната на нормативната уредба тези отговорности за работодателя отпаднаха, е ирелевантно за изхода на спора, доколкото за процесния период е приложима старата уредба. Ето защо в случая не е налице твърдяното нарушение на чл. 114 от КСО от първоинстанционния съд, в отговора на ответника по касация и от прокурора. От горното явства, че при постановяване на атакувания съдебен акт съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на акта на административния орган е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи като основателна. За пълнота на изложението досежно останалите инвокирани възражения в отговора на "Божур - 2000" АД гр. Търговище трябва изрично да се отбележи, че дружеството дължи лихва по силата на чл. 113, ал. 1 от КСО, съгласно която разпоредба вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта. Цитираната норма е специална за материята на осигурителните отношения спрямо общите правила на Закона за задълженията и договорите. От друга страна, в акта за начет правилно е посочено като основание чл. 110, ал. 1 от КСО, защото именно тази норма урежда правомощието на контролните органи на Националния осигурителен институт да съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание или от отменени актове на медицинската експертиза и др. При този изход на спора неоснователно се явява акцесорното искане на касационният ответник да му се присъдят сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,