Решение № 239 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1071/2016 г.

Решение № 239 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1071/2016 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на И. Б. С. от гр. В. срещу решение № 2595 от 07.12.2015 г. по адм. д. № 3007/2015 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № СЗ-Д-Вн-05-1-10/10.08.2015 г., на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В., с която е отказано да й се отпусне еднократна помощ за отглеждане на дете до една година, като майка редовна студентка по реда на чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца, потвърдена с решение № РД-Р.-В.-03-0052/11.09.2016 г. на директора на Д "СП" - В. В жалбата са наведени доводи срещу решението като незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Административният орган неоснователно е удължил срока за произнасяне с един месец и не е уважил представеното с молба-декларацията на касаторката уверение от учебното заведение, като междувременно е влязло в сила изменение на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, на основание на което е постановен отказ по молбата й. Поради забавянето С. не е могла да получи помощ, въпреки, че е подала заявление преди изменението на ЗСПД. Моли да бъде отменено решението и заповедта за отказ от отпускане на помощ. Претендира разноски. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - В. в писмено възражение изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че фактическият състав основание за отпускане или отказ от отпускане на еднократната помощ е бил завършен след изменението на редакцията на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, като новата редакция на разпоредбата е приложима към заварените правоотношения. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата поради материална незаконосъобразност на оспореното решение. Административният орган е трябвало да приложи действалата към датата на подаване на заявлението редакция на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД и да отпусне исканата помощ. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е основателна. По делото е установено, че по подадена молба-декларация с вх. № СЗ-Д-Вн-05-1-10/1207 от 22.07.2015 г. със заповед СЗ-Д-Вн-05-1-10/1207/10.08.2015 г. на упълномощено от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В. длъжностно лице, на И. С. е отказана еднократна помощ от ЗСПД като майка студентка с дете. Изложени са мотиви, че: молителката не отговаря на изискванията на чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД и е осигурена по реда на КСО. Заповедта е потвърдена с решение № РД-РД-Вн-03-0052 от 11.09.2015 г. на директора на Регионална Дирекция за социално подпомагане - В. Към подадената молба-декларация от 21.07.2015 г. е приложено уверение № 2-68655/2015-07-21, че С. е студентка редовно обучение в Икономическия университет - В., записана за зимния семестър на учебната 2015-2016 г. Представено е и удостоверение за раждане на детето Е. В. П., родено на ХХ.ХХ.20ХХ г. С писмо изх. № РД-21-1181/04.08.2015 г. от ректора на Икономически университет - В. е уведомена Д "СП" В. (по тяхно писмо изх. № 6702/0373 от 24.07.2015 г.), че С. към дата 04.06.2015 г. не е със статут на редовен студент, но е записана за зимния семестър на първи курс на учебната 2015/2016 г. със заповед № 2380/09.07.2015 г. Решението на АССГ е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Настоящият касационен състав не споделя становището на първоинстанционния съд за основателност на отказа от отпускане на еднократна помощ поради приложимост на новата редакция на ЗСПД, в сила след подаването на молба-декларацията от касаторката. Съгласно ЗСПД (редакция до изменението й с ДВ, бр. 57 от 2015 г.) майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Това е редакцията на закона, към който момент е реализиран фактическият състав по подадената от С. молба за подпомагане. Продължаването на срока от административния орган, за потвърждаване на вече налични факти по административната преписка, не е довело до установяване на обстоятелства, различни от първоначално заявените. Неоснователно е становището на ответника по касацияза наличие на незавършен фактически състав към датата на изменение на ЗСПД (ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г.). Административният орган не е посочил кои факти счита, че са се проявили след влизането в сила на новия закон или са заварени от него, без да са се проявили изцяло. Удължаването на административното производство е довело до потвърждаване на вече установени обстоятелства (това, че С. е записана за редовна студентка), който факт е установен още с подаване на молба-декларацията от касаторката. Изменената разпоредба на ЗСПД въвежда нови условия за отпускане на помощта, които обаче не са приложими към процесния случай, тъй като молба-заявлението е подадена преди въвеждането им, а материалноправните норми имат действие занапред. Основен определящ принцип за действието на нормативния юридически акт във времето, е принципът ex nunc - действието му занапред. Нормативният акт се прилага спрямо факти и обстоятелства, които са се осъществили след момента на влизането му в сила. Това осигурява сигурност и стабилност при регулирането на обществените отношения. Изменението на ЗСПД няма придадено обратно действие и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове е приложимо за правопораждащи факти, настъпили след влизането му в сила. Фактите, от които И. С. черпи правата си са се осъществили при действието на старата редакция на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД и тя е упражнила правото си с молба-декларация за подпомагане при действието на стария закон. Според тази редакция на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предвидено, че помощта се предоставя на майка /осиновителка/ студентка, учаща в редовна форма на обучение, а в чл. 16а, ал. 3, т. 3 ППЗСПД е предвидено, че към молбата-декларация за отпускане на помощта по чл. 8а, ал. 1 ЗСПД, се прилага уверение от висшето училище, че майката е записана като редовна студентка към датата на подаване на молба-декларацията. С. е доказала качеството си на студентка, учаща в редовна форма на обучение с представянето на уверение, че майката е записана като редовна студентка към датата на подаването на молба-декларацията. На молителката е следвало да бъде издадена заповед за отпускане на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД. С оглед изложеното, решението на Административен съд В. като незаконосъобразно следва да се отмени и вместо него да се постанови отмяната на оспорената заповед на Д "СП" - В., като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне със заповед за отпускане на исканата еднократна помощ. Предвид изхода на делото и своевременното искане, на касаторката следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съответно: пред настоящата инстанция в размер на 350 лв. и пред първоинстанционния съд в размер на 450 лв. Така мотивиран, Върховен административен съд, шесто отделение