Решение № 8471 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3090/2019 г.

Решение № 8471 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3090/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на С. Редуан, [гражданство], подадена чрез пълномощник, против решение № 44 от 4.01.2019 г. постановено по адм. д. № 12224/2018 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу заповед № УРИ 5392 ПАМ-1015/06.11.2018 г. на началника на сектор "Миграция" при СДВР. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е отпаднала необходимостта от настаняване в СДВНЧ, поради което иска отмяна на решението. Ответникът началникът на сектор "Миграция" при СДВР, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че с докладна записка УРИ № 5392 р-1110/06.11.2018 г. началникът на сектор в СДВР е уведомен за задържането на С. Редуан, [гражданство], за когото е установено, че е влязъл на 27.03.2018 в България с виза вид "С" за срок от 15 дни. В последствие този срок е удължен до 10.06.2018 г., но гражданинът не е напуснал страната след този срок. При задържането си лицето се е представило с паспорт на чужд гражданин. Проверката е установила, че Редуан е обявен за общодържавно издирване като обвиняем за кражба. По делото не е спорно, че на чужденеца е приложена принудителна административна мярка по чл. 41, т. 2 ЗЧРБ. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № УРИ 5392 ПАМ-1015/6.11.2018 г. на началника на сектор "Миграция" С. Редуан е принудително настанен в СДВНЧ с оглед организиране извеждането му от страната в изпълнение на принудителната мярка за срок до отпадане пречките за изпълнението, но не по-дълъг от 6 месеца. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Обосновал е извод, че с оглед събраните по делото доказателства са изпълнени предпоставките на § 1, т. 4в ДР ЗЧРБ за издаване на заповед за принудително настаняване в СДВНЧ. Приел е, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона - да се организира принудителното отвеждане на чужденеца и да се подготви връщането му в страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна съгласно чл. 15, ал. 1 от Директива 2008/115 от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Обосновал е извод, че чужденецът незаконно пребивава в страната, правил е опит да се укрие, тъй като не е намерен на декларирания от него адрес; легитимирал се е с документ за самоличност на друго лице-френски гражданин. Тъй като лицето е в процедура по връщане и получаване на документ за пътуване, то е изпълнена и специалната цел на закона за временното задържане на чужденеца. Решението е правилно. Съответен на доказателствата по делото и закона е първоинстанционният извод, че мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има за цел да обезпечи изпълнението на мярка по чл. 39а, т. 2 ЗЧРБ. В настоящия случай е безспорно установено, че по отношение на чужденеца е приложена ПАМ "връщане до страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Налице са и останалите, регламентирани в закона, предпоставки. Фактическите констатации на органа обосновават извод, че има реална опасност чужденецът да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то, ако не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на принудителното отвеждане до границата на Република България. С оглед характера и предназначението, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложената му ПАМ. В рамките на проверката за законосъобразност на оспорената заповед съдът съобразява изпълнени ли са обективните критерии на закона за издаване на административния акт, които включват и изложената от органа конкретна преценка за всеки отделен случай В случая, както правилно е приел съдът, чужденецът е бил обявен за общодържавно издирване, като обвиняем за кражба, тъй като не е открит на декларирания от него адрес. Чужденецът разполага със сериозни финансови средства и многократно е декларирал различни адреси. От изложените по-горе мотиви има голяма вероятност лицето да се укрие, поради което налагането на по-лека принудителна мярка би била неефективна. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че лицето следва незабавно да бъде освободено, тъй като му е наложена мярка "забрана на напускате на пределите" на Република България в рамките на провеждано наказателно производство и не съществува реална възможност за извеждането му от страната. Не е установено преклудиране на възможността за извеждане на чужденеца от страната. Възможно е извеждането на жалбоподателя от страната след приключване на наказателното производство или след промяна на наложената мярка, поради което следва да се прецени опасността от укриване. Изложените в жалбата обстоятелства могат да бъдат относими към изпълнението на принудителната административна мярка "връщане до страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", която не е предмет на настоящото производство. Предмет на производството пред административния съд е принудителната административна мярка "принудителното настаняване в СДВНЧ", поради което първоинстанционният съд обосновано е приел осъществяването на елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и чл. 15, § 1 Директива 2008/115/ЕО. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд