Решение № 12313 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4255/2012 г.

Решение № 12313 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4255/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Българиън - Америкън пропърти мениджмънт" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Шипка" № 3, срещу решение № 301 от 13.02.2012 г., постановено по адм. дело № 4069/2011 г. на Административен съд (АС) - гр. Варна. С обжалваното решение АС - Варна е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № 2904/09.08.2011 г. на кмета на Община Варна, в частта, с която са определени за дължими такса за обезвреждане на битови отпадъци и депо, както и такса за почистване на териториите за обществено ползване на жилищни и нежилищни имоти. Дружеството - жалбоподател твърди, че не ползва недвижимите имоти, поради което не дължи и определените ТБО за свързаните с тях услуги. На това основание се позовава на допуснато от решаващия съд нарушение на чл. 71, т. 2 и т. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Наред с това релевира доводи за нищожност на съдебното решение, респ. на административния акт, касационно основание по чл. 209, т. 1 АПК, поради противоречие с дадените указания на влязъл в сила съдебен акт - решение № 1225/2011 г. по адм. д. № 745/2011 г. на АС - Варна. Твърди се и необоснованост по чл. 209, т. 3 АПК на съдебното решение. Претендират се направените пред касационната инстанция разноски. Ответната страна - кметът на Община Варна, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение - оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, изхожда от активно легитимирано лице с правен интерес и като такава е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения: Между страните не е налице спор относно това, че имотите, за които се иска освобождаване от ТБО не се ползват и от тях не се генерират отпадъци. В резултат на това с процесната заповед на кмета на общината, дружеството - жалбоподател е освободено от плащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Налице е спор относно дължимостта на останалите два компонента, формиращи цената на ТБО, а именно - за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депата за битови отпадъци, когато жалбоподателят не ползва недвижимите имоти. Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата за битови отпадъци (ТБО) включва четири вида услуги - събиране, извозване, обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Нормата на чл. 71 ЗМДТ предвижда, че не се събират такси за сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината, а за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци - когато няма такива. Съгласно текста на цитираната разпоредба и установената практика на ВАС, таксите за ползване и поддържане на депото за отпадъци и за поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване съществуват самостоятелно и отделно от услугите сметоизвозване и сметопочистване. Т. е. и при положение, че за дружеството съществуват условия да бъде освободено от заплащане на такса за събиране и извозване на битовите му отпадъци, ще остане задължението за заплащане на такси за ползване на депото и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. В този смисъл виж решение № 306 от 14.01.2002 г. по адм. д. № 6011/2001 г. на ВАС. За да обоснове приложимостта на изключението по чл. 71, т. 2 и т. 3 ЗДМТ жалбоподателят следва да докаже, че община Варна не предоставя услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, и че липсва услуга по обезвреждане на битовите отпадъци и по поддържането на депа и съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Видно от материалите по делото, тези обстоятелства не са установени от жалбоподателя, като по тях дори не е налице спор. Основното твърдение за незаконосъобразност на първоинстанционното решение следва от факта, че имотите не се ползват. Това обстоятелство обаче е ирелевантно за дължимостта на таксите, т. к. цитираната разпоредба на чл. 71, т. 2 и 3 ЗМДТ предвиждат възможност такси да не се плащат, не когато имотите не се ползват, а когато общината не осъществява определените услуги, респ. когато не е изградено депо или друго съоръжение за обезвреждане на битови отпадъци. Въпросът дали имотът се ползва и в какво състояние се намира е без правно значение. В този смисъл виж решение № 2203 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6707/2011 г.; решение № 1172 от 1.02.2008 г. на ВАС по адм. д. № 10475/2007 г.; решение № 600 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8853/2010 г.; решение № 3332 от 24.03.2008 г. на ВАС по адм. д. № 12146/2007 г. и др. От материалите, приложени към административната преписка е безспорно установено и не се оспорва от касатора, че услугата "обезвреждане на битови отпадъци" се извършва в депо в с. Въглен, община Аксаково. Същото се поддържа и експлоатира. Имотите, за които жалбоподателят претендира освобождаване от такси се намират на адрес ул. "Кирил Шиваров" № 9 и ул. "Селиолу" № 46, като същите попадат в границите на р-н "Приморски", съгласно Заповед № 3434/29.10.2010 г. на кмета на Община Варна. С договор за концесия от 02.11.1999 г. е възложено осъществяване на дейностите по поддържане на чистотата на територията на р-н "Приморски". Т. е. установено е, че недвижимите имоти попадат в територия, за която община Варна организира и осъществява поддържане на чистотата. Изграждането на депо за битови отпадъци, поддържането и стопанисването му, както и дейностите по обезвреждане на отпадъците и почистване на териториите за съвместно ползване са от полза на цялото общество и третират всички намиращи са на територията на даден район недвижими имоти. Фактът, че жалбоподателят не ползва имотите си, респ. че не генерира битови отпадъци не означава, че същият няма интерес от поддържането на чистотата и създаването на нормални и санитарни условия за живот в района. Т. е., независимо че дружеството декларира липса на интерес от извозването на битови отпадъци, защото не отделя такива, в интерес на него и на цялото общество е отпадъците в района да бъдат почиствани и обезвреждани. Същото това обстоятелство дава пряко отражение и засяга директно и неговата собственост. Не на последно място, по този начин се изпълняват целите - опазване на околната среда и човешкото здраве, намерили нормативна подкрепа в редица актове, като Законът за опазване на околната среда и водите и Законът за управление на отпадъците. Осъществяването на този императив е пряко обвързано и в зависимост от недвижимата собственост в определените жилищни райони, като основен източник на замърсяване, когато се анализира същността на таксата за битови отпадъци. Поради изложеното, настоящият състав на ВАС споделя първоинстанционните изводи за неприложимост на чл. 71, т. 2 и т. 3 ЗМДТ, т. к. жалбоподателят не е доказал, че услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се предоставя от община Варна и че липсва услуга по обезвреждане на битовите отпадъци и по поддържането на депа и съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Доводът за допуснато нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК е неоснователен: С решение № 1225 от 20.05.2011 г., постановено по адм. д № 745/2011 г. АС - Варна е прогласил нищожността на решение № 2978-3 от 2011 г. на ОбС Варна и препратил преписката по компетентност на кмета на общината, като е указал, че предвид липсата на предвиден ред в Наредбата по чл. 9 ЗМДТ, по който лицата могат да поискат освобождаване от местни данъци и такси, следва да се прилагат правилата за издаване на индивидуални административни актове по АПК. Съдът, без да влиза в съществото на спора и препращайки решението по компетентност е указал на кмета, при издаването на индивидуалния акт да следи за наличието на предпоставките по чл. 71 ЗМДТ. В този контекст, твърдението на жалбоподателя, че с цитираното съдебно решение АС - Варна е указал на кмета на общината да го освободи от заплащане на таксите за отделните компоненти формиращи ТБО, като приложи директно изключението по чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗМДТ, не съответства на предписанията на цитирания съдебен акт. Със Заповед № 2904/09.08.2011 г. на кмета на Община Варна е установил, че през процесния период дружеството - жалбоподател не е ползвало недвижимите имоти, като го е освободил от заплащане на ТБО в частта за услугите сметосъбиране и сметоизвозване. В цитирания съдебен акт не се съдържат указания, засягащи услугите поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Посочената норма на чл. 71 ЗМДТ разглежда три отделни предпоставки, свързани с отделните компоненти формиращи ТБО, за които кметът на Община Варна да съобрази приложимостта към конкретния казус и чиято преценка подлежи на съдебен контрол. Поради гореизложеното, настоящият състав счита, че с постановената заповед не е допуснато нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК, поради което приема, че твърденията на дружеството-жалбоподател са неоснователни. Релевираният довод за необоснованост на съдебния акт не може да бъде споделен. Подобно касационно основание намира приложение, когато атакуваното решение не съответства на събраните по делото доказателства и установените от съда факти. Видно от всичко гореизложено дотук и от установените обстоятелства, респ. че дружеството - жалбоподател е собственик на недвижими имоти, намиращи се на територията на община Варна, същите попадат в район за който услугите по чл. 71, т. 2 и т. 3 ЗМДТ се осъществяват от общината, както и че не е налице влязъл в сила съдебен акт, който да обективира воля в обратния смисъл, настоящият състав счита твърдението на дружеството-жалбоподател за неоснователно. С оглед изхода на спора в полза на Община Варна, на основание чл. 36, ал. 2 и ал. 3 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, препращащ към чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от същата Наредба, следва да се определи предвиденото от законодателя минимално възнаграждение, до размер, възлизащ на 150 (сто и петдесет) лева - възнаграждение за юрисконсулт за една съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,