Решение № 5436 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 495/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. И. К. с постоянен адрес в гр. Плевен, Н. И. Я., с постоянен адрес в гр. София в качеството им на наследници по закон на В. Н. К., чрез процесуален представител адвокат С. Манев от САК, против Решение 23849 от 18.11.2024г. на Административен съд - София- град по адм. дело 5648/2024г. С него се отхвърля жалба на П. И. К. и Н. И. Я. срещу Заповед РД-Е113-02-25/21.05.2021г. на управителя на Национална здравно осигурителна каса/НЗОК/. Със заповедта, на основание чл. 19, ал. 7, т. 2 от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/ и чл. 21, ал. 3 и ал. 4 от Наредба 2 от 27.март 2019г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето/ЗЗ/ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и отчитане, по заявление с вх. Е113-02-22/13.04.2021г. от В. Н. К. е отказано заплащането на заявената медицинска услуга от В. Н. К.. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Съображенията са по съществото на спора във връзка с нарушения от съда при събирането на доказателствата. Ответникът, Управителят на НЗОК чрез процесуален представител юрисконсулт Корсемов взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна, но не по съображенията, изложени в нея и с правния резултат, който се цели в настоящето касационното производство. Производството пред административния съд е образувано по жалба от В. Н. К., чрез процесуален представител адвокат С. Р. М. от САК против Заповед РД-Е113-02-25 от 21.05.2021г. на управителя на НЗОК. С нея се отказва заплащане на заявена медицинска услуга - лечение в държава членка на Европейския съюз със стойност на оферта 120050 евро, в случай на усложнение допълнителни 50 000 евро, като в декларацията, подадена със заявлението е декларирала в т. 2, че няма да участва в заплащането на услугите със собствени средства. С друга декларация към заявлението В. Н. К. е декларирала, че е осъществила контакти с лечебно заведение в Германия. В хода на съдебното производство, в проведеното открито съдебно заседание на 04.11.2021г. съдът е заличил като страна първоначалния жалбоподател В. Н. К. и конституирал в процеса нейните наследници по закон И. П. К., П. И. К. и Н. И. Я.. И. П. К. също е починал в хода на съдебния процес, и неговите наследници П. И. К. и Н. И. Я. са страни в процеса. Съдът е разгледал по същество жалбата, събирал доказателства, приложил административната преписка и постановил решение по съществото на спора, като е приел, че жалбата е неоснователна и като такава я е отхвърлил. Съществените изводи се свеждат до заключението, че не са налице предпоставките за разрешение и заплащане на лечение в чужбина на пълнолетно лице в държава членка - Германия. Това решение е неправилно поради следните обстоятелства. Заявеното разрешение за лечение в чужбина, съответно заплащането му е подадено от В. Н. К. лично за нея до управителя на НЗОК. С обжалваната заповед е отказано заплащане на заявената услуга от управителя на НЗОК. Съдебното производство по оспорване на заповедта е образувано при редовна и допустима жалба от В. Н. Я.. След смъртта на жалбоподателя, в хода на процеса са конституирани като страни нейните наследници по закон, което е валидно и правилно процесуално действие. Следвало е съдът да прекрати производството след конституиране на наследниците, поради липса на правен интерес за наследниците от съдебното производство. Това е така, защото правото на лечение в страната и чужбина е лично и е свързано с конкретното физическо здравно осигурено лице, което се осъществява при реда и условията в конституцията на Р. България и законите на националното законодателство. Поради факта, че е свързано с конкретната личност, това материално право не се наследява. Поради това, наследниците не могат да го упражнят нито за своя сметка, нито в чужда полза. Независимо от обстоятелството, че се конституират като страни в съдебния процес, той следва да бъде прекратен, тъй като продължаването му не засяга техни права и законни интереси, свързани с лечението на техния наследодател. Когато се твърди, и се установи, че са заплатени лични средства на наследодателя за лечение, или средства на наследниците, то при наследяването на тези имуществени права, за наследниците има правен интерес да претендират заплащането им/възстановяване, ако са били дължими на наследодателя и неправилно са били отказани с обжалвания от него административен акт. Такива обстоятелства по делото не се твърдят по делото и не се установяват от доказателствата и са извън предмета на спора. Поради това, решението следва да бъде обезсилено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което жалбата на П. И. К. и Н. И. Я. следва да бъде оставена без разглеждане и производството по нея прекратено. При този изход на делото разноските следва да останат между страните така, както са направени. Воден от горното, Върховен административен съд шесто отделение