Решение № 11640 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7076/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Общински съвет Пловдив, чрез адв. Илиева, срещу решение 4332 от 15.05.2024 г., постановено по адм. дело 111/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение 521по протокол 22/ 24.11.2022 г. на Общински съвет - Пловдив за одобряване на проект за изменение на ОУП на гр. Пловдив, в частта, касаеща имот с идентификатор 56784.530.2281 по КККР на гр. Пловдив. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество ведно със законните последици. Ответникът ЕТ Ира - И. Мастагарков, град Пловдив, чрез адв. Иванов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е основателна. С обжалваното решение е частично отменено по жалба на ЕТ Ира - И. Мастагарков, решение 521по протокол 22/ 24.11.2022 г. на Общински съвет - Пловдив за одобряване на проект за изменение на ОУП на гр. Пловдив, поради несъобразяване изискването на чл.103а, ал.1,предл. първо ЗУТ за собствения на оспорващия имот с идентификатор 56784.530.2281 по КККР на гр. Пловдив, за който е отреден УПИ VIII- обществено обслужващи дейност в кв.2, по действащия ПУП на кв. "Вестанически-север"-гр. Пловдив. Прието е, че оспореното решение е взето от компетентния орган по чл.127, ал.6 ЗУТ с изискуемото мнозинство по чл.27, ал.3 във връзка с чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА и при спазена процедура. Обсъдени са разпоредбите на чл.7, ал.1 от ЗУТ, чл. 103а ал. 1 и чл. 125, ал. 5 от ЗУТ , като е прието, че ОУП не може да изменя предназначението, начина и характера на застрояването на поземлените имоти, определени със заварения ПУП , а изключение от тази забрана за промяна на предназначението, начина и характера на застрояването се допуска само за изграждане на обекти публична държавна или общинска собственост, както и с цел защита на изрично посочените обществени интереси. Изведен е решаващият правен извод, че частично оспореното решение на Общински съвет Пловдив е незаконосъобразно, тъй като е променено предназначението на процесния имот освен по действащия ПУП и по изменения ОУП от 2007г. променена е устройствената зона от Жг /по ОУП 2007г./ в "Жк1" с по-неблагоприятни показатели на застрояване, като част от имота се засяга и от новопредвидена улица от първостепенната улична мрежа. Така постановеното решение е незаконосъобразно поради допуснато съществено процесуално нарушение по чл.172а, ал.2 АПК и неправилно прилагане на материалния закон. Изводите на административният съд за незаконосъобразност на решение 521по протокол 22/ 24.11.2022 г. на Общински съвет - Пловдив, в оспорената му част, се базират на промененото предназначение на собствения на оспорващия ЕТ имот и засягането му от улица публична общинска собственост, които са относими към предвижданията не на ОУП, а на последващия ПУП, който следва да се изработи в изпълнение изискването на чл.103а, ал.3 ЗУТ. Именно с този последващ акт, както сочи и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, ще се уточни дали предвидената улица по изменения ОУП ще засегне имота на оспорващия ЕТ и в каква степен, или ще тангира по северната му част. Именно в тази част, обжалваното решение е с противоречиви мотиви. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице в следния смисъл: Същевременно В.л. пояснява , че ОУП не е план за пряко приложение, че той се прилага с подробните устройствени планове и че тази улица северно тангира със самия имот. В. л. пояснява , че като вземе да се прекарва тази улица с габаритите, които са предвидени, ще се види , че някъде може да мине по на север, по на юг иче към момента не може да се каже абсолютно точно колко, дали и как ще се засегне процесният имот. Въпреки тези установявания от фактическа страна, административният съд не е съобразил нормата на чл.104, ал.3 ЗУТ касаеща липсата на пряко приложение на ОУП, и е изградил решаващият си правен извод за незаконосъобразност на процесната заповед , при липса на безспорна установеност, че имота се засяга от предвиждания за публична общинска собственост. Следователно, обратно на приетото в обжалваното решение, единствената промяна, която ОУП въвежда по отношение на процесния имот, е свързана с промяна на зоната, в която попада имотът. Обстоятелството, че зоната е променена спрямо предвижданията на изменения предходен ОУП, не води до незаконосъобразност на процесното решение на Общински съвет - Пловдив, тъй като за тази промяната на зоните в обхвата на ОУП не е въведена законова забрана. Тя е предоставена единствено на преценката на административният орган и е извън пределите на съдебния контрол с оглед изричната норма на чл.127, ал.13 ЗУТ. Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че с ОУП може да се изменя предназначението, но не и начина и характера на застрояване на отделен имот, определени с ПУП-ПЗ, тъй като отреждането с оспорения ОУП е за територията, в която попада имота на оспорващия ЕТ, а не за зоната чл.107 ЗУТ. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество по реда на чл. 222, ал. 1 АПК, с което се отхвърли жалбата на ЕТ Ира - И. Мастагарков срещу решение 521 по протокол 22/ 24.11.2022 г. на Общински съвет- Пловдив в частта за територията, в която попада имот с идентификатор 56784.530.2281 по КККР на гр. Пловдив. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от касаторът и за двете съдебни инстанции, ответникът дължи реално направените разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер на 3070лв, от които 70лв - внесена държавна такса по касационната жалба и 3000лв- адв.възнаграждение за двете съдебни инстанции /по 1500лв за всяка/. Както в първоинстанционното производство, така и в касационното, от процесуалният представител на ЕТ Ира - И. Мастагарков е заявено възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна, което настоящата инстанция намира за основателно, поради което следва адв.възнаграждения да бъдат редуцирани по реда на чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер, визиран в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения до размер на 1250лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение