Решение № 554 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10366/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), срещу решение 5445/21.08.2023 г., постановено по адм. дело 4640/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен мълчаливият отказ на КЕВР да се произнесе по жалба с вх. Е-12-00-3 от 25.01.2023 г. на Албена АД срещу Електроразпределение Север АД и преписката е върната на административния орган за произнасяне по жалбата с изричен акт, съобразно дадените в мотивите на решението указания, в едномесечен срок от влизането му в сила. В касационната жалба се изразява становище за недопустимост и неправилност на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Сочи, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Моли, обжалваното решение да бъде обезсилено, алтернативно - отменено, а жалбата на дружеството да бъде оставена без разглеждане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение Ответникът - Албена АД, в писмен отговор и становище в открито съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Излага доводи за правилност на решението. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът Електроразпределение Север АД, в становище дадено в открито съдебно заседание, поддържа касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение Административен съд София град е отменен мълчаливият отказ на КЕВР да се произнесе по жалба на Албена АД и преписката е върната на административния орган за произнасяне по жалбата с изричен акт, съобразно дадените в мотивите на решението указания, в едномесечен срок от влизането му в сила, като КЕВР е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 1200 лв. За да постанови горния резултат, съдът с позоваване на норми от Закона за енергетиката и Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) е приел, че КЕВР е следвало да се произнесе с нарочен акт, по жалбата с която е сезирана. Формираният мълчалив отказ е приет за незаконосъобразен на това основание, както и по мотиви, че противно на приложимите в случая правила, не са събирани никакви относими към спора доказателства, не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и няма съставен доклад, в който да са отразени становищата на страните, събраните доказателства и правните и фактически констатации по жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Материята по подадената пред първоинстанционния съд жалба се урежда от нормите на чл. 22, чл. 75-81 ЗЕ, както и чл. 142-149 НЛДЕ. Безспорно, в правомощията на КЕВР е да разглежда подадени до нея жалби от лицензианти и срещу лицензинати чл. 22 и чл. 76 ЗЕ. Това й правомощие съвпада с правомощието й по чл. 142, ал. 1, т. 3 НЛДЕ. Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 НЛДЕ визира реда за подаване на жалбите до КЕВР, а чл. 147 от същата наредба предвижда възможностите за произнасяне при основателна или неоснователна жалба. Комисията следва да разреши възникналия спор и дължи произнасяне по него с изричен акт, а решенията й, респективно - мълчаливите й откази подлежат на съдебен контрол по реда на АПК - чл. 13, ал. 9 ЗЕ, чл. 148, ал. 1 НЛДЕ. Непроизнасянето в срок на компетентния орган правилно е прието за мълчалив отказ по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 АПК, който влиза в противоречие с нормативноустановеното правило, изискващо произнасяне с изричен акт, до какъвто правилен извод е достигнал и административния съд. Неоснователни са касационните възражения за недопустимост на атакувания съдебен акт, поради произнасянето по недопустима жалба. Неоснователни са доводите, че е налице произнасяне на КЕВР с решение Ж-47/19.01.2023 г.. Последното решение на комисията е по жалба вх. Е-12-00-305 от 05.01.2023 г. подадена от Албена АД. КЕВР е следвало да се произнесе с нарочен акт, независимо от наличието на твърдяното решение. Същата е сезирана с нова жалба, по която е дължимо волеизявление в предвидената форма. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на съдебния състав и препраща към тях, съобразно чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, предвид което не следва да ги преповтаря. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл.209, т.2 и т.3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на касатора и "Електроразпределение Север" АД разноски не се дължат, а Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да заплати на Албена АД сума в размер на 1800 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция съобразно списък на разноските по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение