Решение № 12341 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12358/2019 г.

Решение № 12341 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12358/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Е. Урдева, подадена чрез адвокат Р. Н., против Решение № 1605/17.07.2019 г., постановено по административно дело № 413/2019 по описа на Административен съд – Б., като решението се обжалва в частта, с която съдът е постановил връщане на преписката на Кмета на Община Г. Д. за ново произнасяне съобразно дадените указания. Твърди се, че след отмяна на оспореното от нея писмо, съдът не е имал правомощието да връща преписката на административния орган за ново произнасяне, поради което моли за отмяна на съдебния акт в тази му част. На проведеното по делото открито съдебно заседание, Е. Урдева се представлява от адвокат Ножарова, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Подадена е втора касационна жалба от И. Ежков, представляван от адвокат В. К. против Решение № 1605/17.07.2019 г., постановено по административно дело № 413/2019 по описа на Административен съд – Б., в неговата цялост. Сочи се неправилност на решението и на трите основания по чл. 209, т. 3 АПК, като по същество се излагат доводи за законосъобразност на оспорения акт, издаден от Кмета на Община Г. Д.. Тази касационна жалба се поддържа от адвокат Костадинова, която моли да бъде уважена по съображения, развити писмено, ведно с присъждане на сторените разноски. Ответните страни – Кмета на Община Г. Д. и Б. Урдев, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационната жалба на И. Ежков е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, за което съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред първостепенния съд е Писмо изх. № 94-00346-001/08.03.2019 г., с което Кметът на Община Г. Д. е разпоредил спиране на извършваните строителни дейности по ограждане на УПИ X, кв. 117 по плана на гр. Г. Д., в частта, възпрепятстваща нормалното функциониране на стопанската дейност на И. Ежков, помещаваща се в собствените му сгради, на съответната сервитутна площ от дворното място. Основните доводи, мотивирали съдът да отмени този акт, са споделяеми от настоящия състав. Действително, не са спазени изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 3 и т. 4 АПК, като не са посочени конкретни правни и фактически основания, които са наложили неговото издаване, както и не е посочен адресата на вменените задължения. Въпреки, че от съдържанието на процесния акт се достига до извода за упражнено правомощие по чл. 224а ЗУТ за спиране изпълнението на строеж, тази норма не е посочена изрично, както и не са спазени изискванията, разписани в чл. 224а, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, относно съставяне на констативен акт и неговото връчване, както и даване на указания за отстраняване на причините, довели до спиране на строителството. Освен това, разпоредбата на чл. 224а ЗУТ е приложима при констатиране на някое от нарушенията, които са изчерпателно изброени в чл. 224, ал. 1 ЗУТ /общо осем на брой/, като в случая не става ясно коя от тези хипотези е приета за осъществена. Тази непълнота във формата на оспорения акт обуславя неговата немотивираност и възпрепятства съдебната проверка за материална законосъобразност. На следващо място, правилен е изводът на съда за това, че волеизявлението на органа не е достатъчно ясно относно индивидуализиране на дейностите, чието спиране е разпоредено. Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба на И. Ежков, свързани с приложението на чл. 64 от Закона за собствеността, предоставящ на собственикът на постройката вещното право да ползва земята с оглед необходимостта от използването на постройката според нейното предназначение. Това му право, което се твърди, че е било нарушено в случая, може да бъде защитено по друг ред пред общия съд, поради което както административният орган, така и административният съд не разполагат с правомощието да се произнасят по този въпрос. С оглед изложените съображения, съдебното решение, в частта, с която е отменено Писмо изх. № 94-00346-001/08.03.2019 г., е постановено при правилно приложение на закона и следва да бъде оставено в сила, като с оглед на това разрешаване на главния спор следва да остане в сила и решението, в частта относно присъдените разноски. В останалата част, с която съдът е върнал преписката на Кмета на Община Г. Д. за ново разглеждане, решението е неправилно и следва да се отмени. В специалния закон не се съдържа норма, която да задължава кметът на съответната община да се произнася задължително по повод подаден до него сигнал или жалба, целящи спиране изпълнението на започнало строителство. Правомощието по чл. 224а ЗУТ е предоставено в оперативната самостоятелност на компетентния орган, поради което отменяйки оспорения акт, съдът е не е следвало да връща делото на Кмета на Община Г. Д. за ново разглеждане, съобразно дадените от него указания. Административният орган разполага със собствена преценка дали и кога да образува и приключи ново административно производство по случая. При този изход по касационната жалба на И. Ежков, в негова полза следва да се присъдят разноски по компенсация в размер на 160 лева. Касационната жалба на Е. Урдева, насочена против съдебното решение, в частта, с която преписката е върната на органа за ново разглеждане, се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати. Обжалваното съдебно решение е постановено по повод жалба, подадена от Е. Урдева, която жалба е била уважена от Административен съд - Б., тоест за нея формално не е налице правен интерес от касационно оспорване на решението. Отделен е въпросът, че предвид изхода по другата касационна жалба се постига целения от Е. Урдева правен резултат, което обуславя недопустимост на касационната й жалба като лишена от предмет. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение