Решение № 13300 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4405/2017 г.

Решение № 13300 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4405/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Кмета на Община Божурище против решение № 147/23.02.2017 година, постановено по адм. дело № 1173/2016 година на Административен съд София - област /АССО/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Г. Д. от [населено място] не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССО е отменил мълчалив отказ на Кмета на Община Божурище за предоставяне на обществена информация по заявление вх. № 3 а-724/28.11.2016 година от Г. Д. и е върнал преписката на задължения субект за произнасяне съобразно мотивите на решението. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № 3 а-724/28.11.2016 година, Г. Д. е поискал от кмета на община Божурище да му бъде предоставен достъп до обществена информация, която се съдържа в фактури на стойност над 99 лева с ДДС, издадени от Община Божурище за периода 15.11.2015 - 15.11.2016 година. Информацията е поискана чрез копия на технически носител. В срока за произнасяне по чл. 28 от ЗДОИ, както и до датата на постановяване на оспореното решение, не е налице произнасяне по подаденото заявление. АССО е приел, че оспорения мълчалив отказ е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с предписаната в специалния закон писмена форма. Касационната инстанция счита, че оспореното решение е правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В конкретния случай задължен субект е кмета на Община Божурище, който е следвало да се произнесе по подаденото заявление. Касационната инстанция счита, че поисканата информация попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, в която законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. В случая поисканата информация е свързана с начина на използване на общински средства, чрез която молителят би могъл да си създаде собствено мнение за дейността на задължения субект, тъй като съдържащата се в него информация се отнася до дейността на общината. Обосновани са правните изводи на АССО, че задължения субект - в случая кмета на община Божурище, дължи изрично произнасяне по съответното заявление за достъп до обществена информация с акт, в който мотивирано да посочи фактически и правни основания за евентуален отказ. С разпоредбите на чл. 34 - чл. 39 от ЗДОИ законодателят е предоставил само една възможност за процедиране на административния орган в качеството му на задължен субект - да постанови с изричен акт решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация при подадено заявление по чл. 24 от ЗДОИ. Поради това правилно е отменил обжалваният мълчалив отказ на кмета на община Божурище, като преписката се върне на административния орган за произнасяне по подаденото до него заявление с изричен акт в срока по чл. 28 от ЗДОИ. С оглед изложеното, решението на АССО като обосновано, съответстващо на разпоредбите на материалния закон и постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Ответникът не е претендирал разноски за касационната инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение