Решение № 8311 от 4.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 652/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма, представлявана от Главен комисар Д. Андонов-директор , чрез юрк. М.Хаджиева срещу решение 7121 от 21.11.2023 г., постановено по адм. д. 7048/2023г. по описа на Административен съд София-град(АССГ), с което е осъдена дирекцията да заплати на Х. С. М. сумата от 2500лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за периода от 02.09.2020г. до 04.08.2022г., вследствие на отменен, като незаконосъобразен административен акт заповед за задържане с рег.22833-904 от 02.09.2020г., издадена от полицейски орган при ЗЖУ, ведно със законната лихва върху тази сума от 29.09.2022г. до окончателното изплащане. Излагат се доводи за необоснованост и неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира се довод, че в обжалваното решение липсват мотиви относно причинно-следствената връзка между претендираните вреди и незаконосъобразното действие на полицейските органи, както и че по делото не било безспорно установено тяхното настъпване в търсения размер. Твърди се, че не са доказани по безспорен начин твърдените психологически страдания на ищеца, както и че същите не са установени с необходимите за целта медицински удостоверения. Според касатора не са налице и доказателства за настъпили вреди, касаещи дейността на ищца при работата му с деца. Сочи се, че законосъобразните репресивни действия на органите на реда винаги имат като неизбежен ефект страдание спрямо гражданите и в конкретния случай страданията на ищеца не надхвърляли този ефект, респективно не подлежат на обезщетяване. Иска се отмяна на решението като неправилно, необосновано, незаконосъобразно и недопустимо. В съдебно заседание касаторът, редовно призован се представлява от юрк. Хаджиева, която поддържа касационната жалба. Ответната страна Х. С. М., чрез процесуален представител адв.М.Спасов счита касационната жалба за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила оспореното съдебно решение по подробно изложени в писмено възражение съображения като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационната инстанция съгласно чл.38 от ЗА. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение АС София -град е уважил предявения от Х. С. М. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2500 лв., вследствие на отменен, като незаконосъобразен административен акт заповед за задържане с рег. с рег.22833-904 от 02.09.2020г., издадена от полицейски орган при ЗЖУ, ведно със законната лихва върху тази сума от 29.09.2022г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 550лв.-адвокатско възнаграждение и 10лв.-ДТ. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа и правна страна, че безспорно е налице първата предпоставка за приложимостта на чл. 203, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - административен акт, издаден от полицейски орган от ЗЖУ - заповед за задържане с рег.22833-904 от 02.09.2020г, който акт с влязло в сила на 29.09.2020г. решение от 04.08.2022г. постановено по нахд. дело 11790/2020 г. по описа на СРС е отменен като незаконосъобразен. Съдът обосновал извод, че самият факт на задържане и фактическото лишаване на лицето от право на свободно придвижване за 24 часа от момента на задържането до неговото освобождаване предполага настъпването на емоционален стрес, предизвикан от поставянето му в изолирана среда, подозрението за извършено престъпление и страха от последваща репресия и неблагоприятни последици, поради което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Приел вредите за доказани от показанията на разпитания свидетел Б. К., който свидетелства, че след задържането ищецът станал сприхав, затворен и раздразнителен, разделил се с приятелката си и имал притеснения, че задържането ще се отрази на авторитета и репутацията му, тъй като работи с деца. Съдът приел, че вследствие незаконното му задържане ищецът, освен ограничение свободата му на движение за 24 часа е преживял негативни емоционални преживявания, изразяващи се в силен стрес, тревога и притеснения, психически и физически дискомфорт. С оглед на съвкупния доказателствен материал по делото решаващият съд приел, че са налице и останалите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата-претърпени от ищеца неимуществени вреди през инкриминирания период от задържането му на 02.09.2020г. до влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за задържане на 29.09.2022г., както и наличие на пряка причинно-следствена връзка между настъпилите неимуществени вреди и незаконосъобразния административен акт, в резултат на който са причинени на ищеца неимуществени вреди. На основание чл.52 от ЗЗД и отчитайки конкретните обстоятелства-характера и интензитета на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди и след задържането, общественото му положение и обстоятелството, че същият работи с деца и е автор на книга и стандарта на живот в страната съдът, с оглед на критериите за справедливост определил размера на дължимото обезщетение на 2500лева. В съответствие с т.4 от ТР3/2004г. по т.д.3/2004г. на ОСГК на ВКС уважил и акцесорния иск за лихви върху обезщетението, считано от датата на отмяна на заповедта за задържане-29.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата.С тези мотиви съдът уважил изцяло иска в пълния претендиран от ищеца размер от 2500лева, ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до окончателното плащане. Решението е валидно , допустимо и правилно. Административният съд е обсъдил подробно фактите и доказателствата и е изложил обосновани изводи за наличието на всички материалноправни предпоставка за ангажиране на обективната отговорност на ответника за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ- незаконосъобразен административен акт, който е отменен по съдебен ред, претърпени от ищеца описаните неимуществени вреди през инкриминирания период от задържането му 02.08.2020 г. до влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразната заповед 29.09.2022 г. , както и наличие на пряка причинна връзка между настъпилите неимуществени вреди и незаконосъобразния административен акт. В тази насока съдът е изложил подробни и обосновани доводи, споделени изцяло от настоящата касационна инстанция, към които съдът препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Правилно първоинстанционният съд е приел основателност на исковата претенция, тъй като са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Заповедта за задържане на Х. М. е отменена като незаконосъобразна с влязло в законна сила съдебно решение. От съвкупния доказателствен материал по делото, включително и от събраните гласни доказателства са доказани по несъмнен начин настъпилите вследствие на отменения незаконосъобразен административен акт неимуществени вреди, изразяващи се както в ограничаване правото на свободно придвижване на ищеца за 24 часа, така и в претърпените от последния негативни емоционални преживявания, състоящи се в силен стрес, притеснения , тревожност и накърнена репутация , психически и физически дискомфорт. Противно на твърденията на касатора съдът е изложил мотиви и относно наличието на причинно-следствена връзка между незаконното задържане и настъпилите в резултат на задържането неимуществени вреди по отношение на М.. Доводът на касатора досежно неизбежния ефект от законосъобразните репресивни действия на полицейските органи са неоснователни, с оглед доказаната незаконосъобразност на същите по отношение на ищеца. Твърдението за недопустимост на решението следва да се отхвърли като изцяло немотивирано и несъстоятелно. Относно размера на дължимото обезщетение. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. По този начин паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост, чрез който се постига еквивалентно възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди в резултат на незаконното обвинение. При преценката по справедливост следва да се отчете процеса на увреждането , естеството и степента на претърпените морални страдания ,техния интензитет и времева продължителност. Въз основа на изложеното и отчитайки практиката на Върховния административен съд по подобни дела, настоящият състав счита, че размерът на обезщетението, съобразен с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, предвид доказаната в процеса степен на увреждане, понесените във връзка с него страдания водят до извод, че определеното обезщетение в размер на 2500 лева осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Касационната инстанция, отчитайки съобразно всичко изложено по-горе характера на търпените негативни преживявания и тяхното отражение върху личния живот на касатора, счита, че така определеното от съда обезщетение е справедливо. Този размер съответства на практиката на ВАС и ВКС по повод подобни типове увреждане; съобразен е и с нивото на жизнения стандарт в държавата. Съответно решението следва да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано. При този изход на спора, за представителство пред касационната инстанция, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 550 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.3 от ЗА. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,